Алберт Швайцер

"При никакви обстоятелства не желая да бъда специалист по всичко. Имам право да изляза извън рамките… Пожелавам си шанс, а не сигурност… Искам да се срещна с риска, да копнея за нещо и да го постигна, да преживея крушение и успех. Отхвърлям всяко предложение да продам порива си за дребни бакшиши. Предпочитам да се изправя пред трудностите на живота, отколкото да водя застраховано съществуване. По-добре напрегнатата възбуда на собствения успех, отколкото безличния покой на утопиите. Не заменям нито свободата си срещу благодеяния, нито човешките си достойнства за щедри дарове. Научил съм се сам да мисля, да действам, да гледам света право в лицето и да заявявам: "Това Творение е мое." Всичко се съдържа в думите: "Аз съм свободен човек."

Алберт Швайцер е роден на 14 януари 1875 г. в Кайзерсберг, Елзас, в семейството на лютерански пастор. Учил е в университетите в Страсбург, Берлин и Париж  и е доктор по философия и теология. Медицина започва да учи чак на 30-годишна възраст и защитава докторска дисертация на тема „Психологическа оценка на личността на Исус”. Веднага след това – през 1913-а, заедно със съпругата си заминава за Африка и със собствени средства открива болница в Ламбарене, Габон.

По време на Първата световна война като немски поданик е изпратен във френски лагер. След края на войната, при преминаването на Елзас към Франция, приема френско поданство. Няколко години прекарва в Европа и изнася концерти с творби за орган, чрез които събира средства за възстановяването на напълно разрушената през войната болница в Ламбарене. През 1924 г. се завръща там заедно с екип от лекари и медицински сестри, които работят в болницата безвъзмездно.

 Втората световна война заварва Швайцер в Габон. През 1957 г. публикува знаменитото си „Обръщение към човечеството”, в което призовава за прекратяване на експериментите с ядрено оръжие. Две години по-късно Швайцер окончателно се заселва в Ламбарене. Там доживява до 90 годишна възраст и умира на 4 септември 1965 г.