2 април - Международен ден на детската книга

2 април - Международен ден на детската книга
Датата съвсем не е избрана случайно -това е рождената дата на Ханс Кристиан Андерсен.

 снимка: Humanity

Асен Разцветников

На днешния ден се навършват 120 години от рождението на Асен Разцветников

Спомняте ли си тези прекрасни гатанки?
"Бяла, бяла лехица
с черна, черна пшеница,
жънеме я с очите,
мелиме я с главите
и с погача богата
храниме си душата.
Що е то?"
"Воденичка
на стеничка,
денем нощем не спира,
работа си намира,
чука, трака, отпява —
сто години вървяла,
нито зрънце не смляла.
Що е то?"

The 9 BEST Scientific Study Tips

1. Продължителното учене не е ефективно. Напротив – ученето в по-кратки интервали от време, разпределено във времето, е по-добър избор. Например 10 часа учене в един ден е по-неефективно от двадесет 30-минутни сесии, разпределени в няколко седмици.
2. Ученето в определена част на деня „тренира“ мозъка. По-лесно е да запомним нещо, ако го правим в обичайно за нас време от деня. Така например, ако мозъкът ни привикне да усвоява нови неща сутрин, ще ни е по-лесно да учим по това време на деня.
3. Препрочитането е неефективно. За разлика от него, воденето на бележки е средство, което подпомага много повече ученето и съдейства за по-лесното запомняне на понятия, термини, правила, определения и т.н. Те освен текст, могат да съдържат и изображения, които улесняват запомнянето на дадена информация.
4. Всяка учебна сесия трябва да има специфична цел. Ако не сте наясно с нея и накрая не може да си обясните простичко наученото, процесът е бил безсмислен.
5. Учете със съзнанието на преподавател. Хората, които учат със съзнанието, че след това трябва да обучат други хора, показват много по-добри резултати в разбирането и усвояването на материята.
6. Практика, практика, практика! Тестването на наученото ни помага не само да преценим какво сме усвоили, но и да усъвършенстваме знанията си, благодарение на грешките. То също така ни стимулира да преследваме още по-добри резултати.
7. Екипирайте се с всичко, необходимо за процеса на учене. Тефтер, химикалка, маркер, ножица, цветни моливи...Това предразполага мозъка към учене.
8. Внимавайте с музикалния фон и любимата плейлиста. Докато някои изследвания потвърждават положителния ефект на класическата музика върху фокуса, то много други предупреждават, че слушането на музика може да е изключително вредно за способността ни да се фокусираме.
9. Оставете настрани мобилния телефон. Той често се превръща в основен разсейващ фактор.

ДЕСЕТ ЗАПОВЕДИ ЗА РОДИТЕЛИ от Януш Корчак

 Януш Корчак е полско-еврейски педиатър и писател, роден през 1878 г. и загинал на 5 август 1942 г. в концлагера Треблинка, заедно с около 200 еврейски деца от сиропиталището, в което е бил лекар и възпитател. Предложено му е да се спаси, но той отказва.

• Не очаквай детето ти да бъде като теб или да бъде такова, каквото ти искаш. Помогни му да стане не като теб, а да бъде себе си.

• Не изисквай от детето си да плати за всичко, което ти си направил за него. Ти си му дал живот, как може да ти се отблагодари? То ще даде живот на друг, той - на трети и така - това е необратимият закон на благодарността.

• Не си изливай своите обиди върху детето, за да не ядеш на стари години горчив хляб. Понеже каквото посееш, това и ще поникне.
• Не се отнасяй към неговите проблеми високомерно. Всекиму е даден живот според силите и бъди сигурен, че неговият живот не е по-малко тежък, отколкото твоят, а може би дори е по-тежък, тъй като то няма опит.
• Не го унижавай!
• Не забравяй, че най-важните срещи за човека са срещите с неговите деца. Обръщай им повече внимание - никога не можем да знаем, кого срещаме в детето си.
• Не се измъчвай, че не можеш да направиш нещо за детето си. Измъчвай се, ако можеш, но не го правиш. Помни, че за детето е направено малко, ако не е направено всичко.
• Детето не е тиранин, който завладява целия ти живот, не е само плод на плътта и кръвта. Това е скъпоценна чаша, която Животът ти е дал да пазиш и да развиваш творческия огън в него. Това е разкрепостената любов на майката и бащата, които отглеждат не "нашето" или "своето" дете, а душа, която им е дадена на съхранение.
• Умей да обичаш чуждото дете. Никога не прави на чуждото дете това, което не би искал да правят на твоето.
• Обичай детето си и когато то е неталантливо, неудачник, когато е вече възрастен човек. Общувайки с него, радвай се, защото детето е празник, докато е с теб.

Приказка за глухото жабче

Имало едно време една групичка от малки жабчета, които решили да си организират надбягване. Целта им била да се изкачат на върха на една много висока кула. Долу, около кулата, се събрала голяма тълпа да наблюдава състезанието и да аплодира участниците. И състезанието започнало...

В действителност, никой от тълпата не вярвал от сърце, че малките слабички жабчета ще достигнат върха на кулата. Чували се изказвания, като например - Ооо, пътят е толкива труден! Те НИКОГА няма да достигнат върха!... Или пък: - Не, НЯМА НАЧИН да достигнат върха! Кулата е толкова висока!... И малките слабички жабчета започнали да се скапват. И се отказвали. Едно по едно... ...Освен онези, които с бодра крачка продължавали да се изкачват нагоре и нагоре. А тълпата продължавала да крещи: - Толкова е трудно! Никой няма да успее!!! И все повече жабчета се уморявали и се отказвали. ...

Но ЕДНО продължавало нагоре, и нагоре, и нагоре... - Това НЯМА ДА СЕ ПРЕДАДЕ! На самия край всички други вече се били отказали да изкачват кулата. С изключение на онова мъничко жабче, което след неимоверни усилия, единствено успяло да стигне до върха!

Тогава всички други жабчета естествено поискали да разберат, как точно ТОВА жабче е успяло да го направи. Един от участниците попитал малкото жабче, как то, което е успяло, е намерило нужните сили, за да достигне върха? Оказало се, че... Победителят бил ГЛУХ!!!

А поуката от тази приказка е:

Никога не слушайте негативните и песимистични изказвания на другите!

Подминавайте ги, защото Ви отдалечават от Вашите най - красиви мечти!Тези, които носите в сърцето си!

Винаги мислете за силата, която носят думите! Защото всичко, което чувате или четете повлиява на духа и действията Ви!

Бъдете винаги позитивни! Негативните хора не намират решения и увеличават проблемите.

Бъдете глухи, когато някой Ви каже, че няма да се справите!

Или, че реализирането на една мечта е химера!

Ние сме това, което мислим!

Добрият хумор, смехът, щастието контролират и стреса!

Винаги мислете - АЗ МОГА ДА ГО НАПРАВЯ!

"Две сестри" от Георги Райчев

В новогодишната нощ да си припомним един прекрасен разказ "Две сестри", написан през 1932 година от Георги Райчев

 Две сестри

В нощта преди идването на Новата година земята е покрита с бяла снежна покривка. Горе на небето трепкат звезди, а долу блести снегът. Светло е като ден. Надалече се виждат черните сенки на дърветата. Сегиз-тогиз от близкото село се чува кучешки лай. Там хората спят и сънуват утрешния радостен празник.

Към полунощ, малко преди да звънне дванадесетия час, накрай селото излезе стара жена. Тя беше висока, суха и прегърбена. За да не падне от слабост, се подпираше с патеричка. Облечена беше в дрипи. От главата й се спущаха бели коси.

Тя крачеше, спираше се от време на време и гледаше напред, сякаш чакаше някого. След миг нещо профуча пред нея. На близкото дърво кацна бухал.

— Буху! Буху! — рече бухалът. — Какво? Заминаваш ли? Заминаваш ли?

— Заминавам — отвърна бабичката. И после попита: — А къде е сестра ми? Иде ли вече?

— Иде! — избуха бухалът. — Погледни напред. Ей там, хе-е-е!

Бабичката погледна. Далеч по равния сняг се мяркаше светлина. Светлината идеше все по-близо и по-близо.

Бабичката се спря. Срещу нея профуча шейна, возена от два елена. В шейната седеше млада, хубава жена. На главата й светеше корона. Златошита шуба подкрепяше русите й коси. Жената съзря бабичката и дръпна юздите на елените. Шейната спря.

— Коя си ти? — попита младата жена.

— Аз съм тази, която ти ще бъдеш след дванадесет месеца — тихо отвърна бабичката.

— Ах, сестро, мила! — извика младата жена — Ти ли си? Колко си остаряла, сестрице!

— Не се чуди: и ти ще остарееш като мене — отвърна бабичката. — Така ни е отсъдено — само дванадесет месеца да живеем. Лани и аз бях като тебе. Помниш ли? Но тук има много нещастни хора. Трябваше да им помогна. С короната си купих хляб за гладните. Затова главата ми е открита. Облякох голите с царската си дреха — и ето ме в дрипи. Изтрих сълзите им с русите си коси — и косите ми от скръб побеляха. Сега съм бедна и стара. Безсилна съм вече. Върви, сестрице, бързай! Отнеси радост на хората — те те чакат. Дано благослови Господ пътя ти.

Бабичката млъкна.

— Буху! Буху! — обади се пак бухалът. — Да вървим ли?

— Да вървим! — повтори бабичката и закрета из дълбокия сняг.

А младата жена вдигна юздата, припнаха пак елените и шейната се понесе напред.

Скоро откъм селото екнаха радостни викове. Децата със сурвакници в ръце посрещнаха светлата гостенка — Новата година.

12-те правила на мозъка

Мозъкът е удивително нещо! Безусловно най-елегантната система за информационен трансфер на Земята, вашият мозък е напълно в състояние да възприема малките черни чертички върху този лист и да извлича смисъл от тях.

За да извърши това чудо, вашият мозък изпраща заряди електричество, които преминават през стотици мили жици, съставени от мозъчни клетки - толкова малки, че хиляди от тях могат да се поберат в точката на края на това изречение. Вие извършвате това за по-малко време, отколкото ви трябва, за да мигнете. Всъщност току-що го направихте.

Също толкова невероятен, като се има предвид интимната ни свързаност с него, е фактът, че повечето от нас нямат изобщо представа как работи мозъкът ни, разкрива част от книгата си Джон Медина.

Д-р Джон Медина е молекулярен биолог, който е написал близо 10 книги на тема генетика на мозъка и психически разстройства. В книгата си 12-те правила на мозъка, предоставена на пазара от издателство „Изток-Запад", той описва 12-те правила на мисленето, изразени като научни становища, и допълнени с интересни идеи, лесни за изпълнение във всекидневния живот.

Правило No1: Физическите упражнения развиват силата на мозъка

Правило No2: Човешкият мозък също е еволюирал

Правило No3: Невротрансмисията във всеки мозък е различна

Правило No4: Не обръщаме внимание на скучни неща

Правило No5: Повтаряйте, за да помните

     Правило No6: Помнете да повтаряте

     Правило No7: Спете добре, мислете добре

     Правило No8: Стресираните мозъци не учат по същия начин

     Правило No9: Стимулирайте повече сетива

     Правило No10: Зрението превъзхожда всички други сетива

     Правило No11: Мъжките и женските мозъци са различни

     Правило No12: Ние сме велики изследователи по природа

д-р Джон Медина – молекулярен биолог, написал близо 10 книги на тема генетика на мозъка и психически разстройства.
В интригуващото четиво авторът описва 12-те правила на мисленето, изразени като научни становища и допълнени с интересни идеи, лесни за изпълнение във всекидневния живот.

Прочети още на: http://www.dnes.bg/knigi/2011/10/18/12-te-pravila-na-mozyka-opisani-ot-d-r-medina.131449

д-р Джон Медина – молекулярен биолог, написал близо 10 книги на тема генетика на мозъка и психически разстройства.
В интригуващото четиво авторът описва 12-те правила на мисленето, изразени като научни становища и допълнени с интересни идеи, лесни за изпълнение във всекидневния живот.

Прочети още на: http://www.dnes.bg/knigi/2011/10/18/12-te-pravila-na-mozyka-opisani-ot-d-r-medina.131449

д-р Джон Медина – молекулярен биолог, написал близо 10 книги на тема генетика на мозъка и психически разстройства.

В интригуващото четиво авторът описва 12-те правила на мисленето, изразени като научни становища и допълнени с интересни идеи, лесни за изпълнение във всекидневния живот.

Прочети още на: http://www.dnes.bg/knigi/2011/10/18/12-te-pravila-na-mozyka-opisani-ot-d-r-medina.131449

д-р Джон Медина – молекулярен биолог, написал близо 10 книги на тема генетика на мозъка и психически разстройства.

В интригуващото четиво авторът описва 12-те правила на мисленето, изразени като научни становища и допълнени с интересни идеи, лесни за изпълнение във всекидневния живот.

Прочети още на: http://www.dnes.bg/knigi/2011/10/18/12-te-pravila-na-mozyka-opisani-ot-d-r-medina.131449

Аз съм учител

АЗ СЪМ УЧИТЕЛ

Джон У. Шлатър

web

Аз съм учител.

Родил съм се в мига, когато от устата на дете е изскочил въпрос.

Аз съм много хора на много места.

Аз съм Сократ, вдъхновяващ младежите на Атина да откриват нови идеи като задават въпроси.

Аз съм Ан Съливан, поставяща тайните на Вселената в протегнатата ръка на Хелън Келър.

Аз съм Езоп и Ханс Кристиан Андерсен, разкриващи истината чрез безбройни истории.

Аз съм Марва Колинс, която се бори за правото на образование на всяко дете.

Аз съм Мари МакКлеод Бътюн, която строи голям колеж за моя народ, където вместо чинове има оранжеви щайги.

Аз съм и Бел Кауфман, борещ се да върви "Нагоре по стълбата, която води надолу".

Имената на онези, които са практикували моята професия, звънят като камбани на славата за човечеството... Букър Т. Уошингтън, Буда, Конфуций, Ралф Уолдо Емерсън, Лио Баскаля, Моисей и Исус.

Аз съм всички онези, чиито имена и лица отдавна са забравени, но чиито уроци и характери винаги ще бъдат помнени заради постиженията на техните ученици.

Аз съм плакал от радост на сватбите на мои бивши ученици, смял съм се щастлив при раждането на техните деца и съм стоял с глава, наведена от скръб и объркване, край гробове, изкопани твърде скоро, за тела твърде, твърде млади.

В продължение на един ден се е налагало да бъда актьор, приятел, сестра и лекар, треньор, търсач на изгубени вещи, банкер, таксиметров шофьор, психолог, заместник родител, продавач, политик и защитник на вярата.

Независимо от картите, диаграмите, формулите, глаголите, разказите и книгите аз наистина нямаше какво да преподавам, защото онова, което трябваше да научат учениците ми, беше да опознаят себе си, а аз знам, че най-трудно е да разбереш кой си.

Аз съм парадокс. Аз говоря най-силно, когато слушам най-внимателно. Най-големият подарък за мен е благодарността на моите ученици.

Материалното богатство не е моя цел, но аз съм търсач на съкровища на пълен работен ден, който проучва нови възможности, в които учениците му да използват своите таланти, и издирва таланти, които понякога лежат дълбоко заровени сред отломките на нечие саморазрушение.

Аз съм най-големият късметлия сред всички, които работят.

На един лекар му е позволено да изведе живота на бял свят в един вълшебен миг.  На мен ми е позволено да се погрижа животът да се ражда отново и отново всеки ден - с нови въпроси, идеи и приятелства.

Един архитект знае, че ако строи грижливо, неговото творение може да просъществува векове. Един учител знае, че ако изгражда с любов и истина, онова, което изгради, ще трае вечно.

Аз съм воин. Всекидневно водя битки срещу надзъртащото насилие, страха, предразсъдъците, невежеството и апатията. Но аз имам велики съюзници: Интелигентността, Любопитството, Родителската подкрепа, Индивидуалността, Творчеството, Вярата, Любовта и Смехът - всички се стичат под моите знамена и с тяхната подкрепа съм непобедим.

А на кого трябва да благодаря за този чудесен живот, който така щастливо ми е отреден, освен на обществото, на родителите. Защото вие сте ми оказали голямата чест да ми се доверите с великия си принос към вечността - вашите деца.

И така, аз имам минало, което е богато на спомени. Имам настояще, което е истинско предизвикателство, пълно с приключения, защото ми е позволено да прекарвам дните си с бъдещето.

Аз съм учител... и всеки ден благодаря на Бога за това.

 Джон У. Шлатър. Из “Пилешка супа за душата”

20 начина да насърчим детето да чете

Децата, които могат да четат, но не го правят…
Проучванията показват, че колкото повече децата четат, толкова по-добре се справят и толкова повече удоволствие изпитват от четенето.
За съжаление, обратното също е истина: Децата, които четат много малко, обикновено притежават слаби умения за четене. Четенето за тях се превръща в борба и те го избягват винаги, когато е възможно.
Има ли нещо, което можете да направите, за да насърчите децата си да четат? На първо място, полезно е да знаете причините, поради които детето не харесва или отказва да чете. Тези причини могат да ви помогнат да решите какво ще работи най-добре като мотивация за него да открие или преоткрие колко забавно може да е четенето.
Защо някои деца не обичат да четат?
Някое от тези твърдения звучи ли ви познато? Това са причините, които децата често изтъкват, за да не четат:

• Скучно е. Не се отчайвайте, ако това е отгорът на децата ви относно онова, което им дават да четат в училище. Вкъщи можете да ги запознаете с други материали за четене, по-тясно свързани с техните интереси.
• Нямам време. Децата са заети. Училището, приятелите, спорта, домашните, телевизията и домашните задължения – всички те се конкурират за времето им. Някои деца имат нужда от вашата помощ, за да подредят графика си и да включат в него време за четене.
• Прекалено е трудно. За някои деца четенето е бавен, сложен процес. Ако детето ви изпитва трудности да чете, говорете с учителите му. Попитайте как можете да намерите интересни книги и материали, написани на ниво, което съответства на възможностите му за четене.
• Не е важно. Често децата не оценяват как четенето може да бъде целенасочено или от значение за живота им. Родителите могат да се ангажират да намерят материали за четене по теми, които са важни и интересни за децата им.
• Не е забавно. За някои деца и особено тези, които срещат трудности при четенето, книгите предизвикват безпокойство. Дори за деца с добри умения за четене, натискът в училище и в дома, който набляга на четенето по задължение може да направи четенето скучно. Нашият съвет: Отнемете напрежението от четенето, така че децата ви да могат да се забавляват.

Ако някой друг в семейството ви е имал проблеми с четенето, има по-голям шанс децата ви да изпитат същите трудности. Говорете със специалист или с учителите на децата, ако имате съмнения за проблем с четенето.
Какво няма да помогне
По думите на родители, следните тактики само затвърждават нежеланието и съпротивата на детето да чете:

• "Четене на конско". Избягвайте лекции за стойността и важността на четенето, както и принуждаването на дете, което не чете. Детето ви само ще негодува.
• Подкупването. Въпреки, че няма нищо лошо в това да възнаграждавате усилията на детето да чете, не искате то да очаква награда след всяка прочетена книга. Когато е възможно, предложете друга книга или списание (по избор на детето) заедно с похвалните думи. Можете да давате и други значими награди, когато има повод, но ги предлагайте все по-рядко. С течение на времето, детето ви ще преживява самото четене като награда.
• Осъждането на работата на детето. Разграничете работата за училище от четенето за удоволствие. Подпомагането на детето да се наслаждава на четенето е полезно само по себе си.
• Критикуването на избора на детето. Да четеш почти всичко е по-добре от това да не четеш нищо. Въпреки, че може да чувствате, че детето ви избира книги, които са прекалено лесни или които се отнасят към темите твърде несериозно, крийте разочарованието си. Четенето на всяко ниво е ценна тренировка и успешното четене помага за изграждането, както на увереност, така и на умения за четене. Ако различията ви са просто въпрос на личен вкус, уважавайте правото на детето да има  собствени предпочитания.
• Създаване на нереалистични цели. Наблюдавайте за малки признаци на напредък, вместо за драматични промени в навиците на детето за четене. Не очаквайте неохотен читател да завърши книга за един ден. Може би за седмица, с внимателно поощряване.
• Когато правим четенето на голяма работа. Не превръщайте четенето в кампания. Под натиск, децата могат да четат само, за да задоволят родителите, а не себе си, а могат и да се обърнат и да откажат да четат изцяло.

20 начина да насърчите децата да четат
Вече ви казахме защо някои деца не обичат да четат и какво другите родители вярват, че не помага за промяна на мнението и нагласата на децата. Ето няколко начина да превърнете нежеланието на младите читатели в ентусиазъм:
1. Потърсете неща, които децата ви може да пожелаят да прочетат. Използвайте хобитата и интересите им като отправни точки.
2. Оставете всякакви видове материали за четене като книги, списания и цветни каталози на видни места в дома ви.
3. Забележете какво привлича вниманието на децата ви, дори и когато просто разглеждат снимки. След това градете върху този интерес, прочетете нещо подбрано на глас или просто се върнете вкъщи с повече информация по въпроса.
4. Нека децата ви виждат, че четете за удоволствие през свободното си време.
5. Водете децата си в библиотеката редовно. Заедно се запознайте с детската секция. Попитайте библиотекаря за книги и списания, на които децата ви може да се насладят.
6. Представете четенето като дейност с цел – начин за събиране на полезна информация за, да речем, изработка на хартиени самолети, идентифициране на кукла или печат в колекцията на детето, или планиране на семейна активност или ваканция.
7. Насърчавайте по-големите деца да четат на по-малките си братя и сестри. По-големите деца обичат да демонстрират възможностите си.
8. Играйте игри, които са свързани с четене. Проверете дома си за игри, които се играят с буквени плочки или зарове, или бордови игри, които изискват от играчите да четат пространства, картички или опътвания.
9. Можете по време на вечеря, докато вършите домашните си задължения или в друга неформална обстановка , да споделяте реакциите си по повод нещата, които четете, и да насърчавате децата си да правят същото.
10. Отделяйте редовно време за четене в семейството, отделно от подготовката за училище – 20 минути преди лягане, точно след вечеря или което време се вписва най-добре в графика на семейството. Дори 10 минути на ден свободно четене могат да подобрят уменията и навиците на дедето ви за четенето.
11. Четете на глас на вашето дете, особено, ако то е обезкуражено от собствените си умения да чете. Удоволствието да ви слуша да четете, вместо да се бори само, може да възстанови първоначалният ентусиазъм на детето за книги и четене.
12. Насърчете детето да чете на глас вълнуващ откъс от книга, списание или дори виц. Когато децата четат на глас, рядко чувстват, че трябва да прочетат всяка дума правилно. Дори и добрите читатели пропускат или произнасят някоя дума грешно понякога.
13. Когато има повод за подаряване на подаръци, подарявайте книги и списания, които отговарят на текущите интереси на детето ви.
14. Отделете специално място, където децата да държат собствените си книги.
15. Запознайте децата с книгоразделителя. Напомняйте на малчуганите, че няма нужда да завършват цялата книга на един дъх; можете да спрете след няколко страници или една глава, или да продължите от там, където сте спрели предния път. Не убеждавайте детето си да завърши книга, която не харесва. Препоръчайте му да остави книгата и да опита друга.
16. Зарадвайте децата си с вечер на смях и забавление с участието на книги. Много деца (също и родители) приемат четенето като сериозна активност. Книга-шега, история, разказана в гатанки или смешен откъс, прочетени на глас, могат да разкрият една друга страна на четенето.
17. Допълнете приятните преживявания на детето от четенето. Например, ако детето ви е харесало книга за динозаври, заведете го в природо-научния музей.
18. Предлагайте други специални стимули, за да насърчите четенето. Позволете на детето да остане будно вечер още 15 минути, за да довърши главата; обещайте му да го заведете на кино, ако прочете книгата, върху която е базиран филмът; освободете го от някое домашно задължение, за да намери време за четене.
19. Ограничете времето на децата пред телевизора в опит да намерите време за други дейности като четене. Но никога не използвайте гледането на телевизия като награда за четене или като наказание при отказ да го направи.
20. Не всяко четене се случва между кориците на книга. Какво ще кажете за менюта, пътни знаци, етикети на храни и нотни листове? Възползвайте се от безбройните спонтанни стимули за четене по време на натоварен ден на семейството.
Източник: Брошура за родители РИФ

Колко е важно да научим децата си да се отнасят с уважение едно към друго

Словото е изказана мисъл. Преди да кажете нещо, запитайте се: „Това, което ще кажа ще повдигне ли, ще вдъхнови ли и ще мотивира ли човека отсреща? Ще създаде ли импулс за придвижването му напред? Положителен или отрицателен ефект ще има това, което ще кажа?“
За силата на думите в следващата история:
Езикът кости няма, но троши кости