10 ноември - Световен ден на науката за мир и развитие

10 ноември - Световен ден на науката за мир и развитие
Мотото на деня за 2017 г. е: "Науката като основа за глобално разбирателство"
Отбелязва се от 2002 г. с резолюция 31C/ 20 от 2001 г. на 31-а Генерална конференция на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО). Инициативата за честване на деня се заражда на Световната конференция за наука в Будапеща, Унгария (26 юни - 1 юли 1999), организирана със съдействието на ЮНЕСКО и Международния съвет за наука, за да се отбележи приноса на науката за устойчивото развитие и перспективите за постигане на траен мир.

The 9 BEST Scientific Study Tips

1. Продължителното учене не е ефективно. Напротив – ученето в по-кратки интервали от време, разпределено във времето, е по-добър избор. Например 10 часа учене в един ден е по-неефективно от двадесет 30-минутни сесии, разпределени в няколко седмици.
2. Ученето в определена част на деня „тренира“ мозъка. По-лесно е да запомним нещо, ако го правим в обичайно за нас време от деня. Така например, ако мозъкът ни привикне да усвоява нови неща сутрин, ще ни е по-лесно да учим по това време на деня.
3. Препрочитането е неефективно. За разлика от него, воденето на бележки е средство, което подпомага много повече ученето и съдейства за по-лесното запомняне на понятия, термини, правила, определения и т.н. Те освен текст, могат да съдържат и изображения, които улесняват запомнянето на дадена информация.
4. Всяка учебна сесия трябва да има специфична цел. Ако не сте наясно с нея и накрая не може да си обясните простичко наученото, процесът е бил безсмислен.
5. Учете със съзнанието на преподавател. Хората, които учат със съзнанието, че след това трябва да обучат други хора, показват много по-добри резултати в разбирането и усвояването на материята.
6. Практика, практика, практика! Тестването на наученото ни помага не само да преценим какво сме усвоили, но и да усъвършенстваме знанията си, благодарение на грешките. То също така ни стимулира да преследваме още по-добри резултати.
7. Екипирайте се с всичко, необходимо за процеса на учене. Тефтер, химикалка, маркер, ножица, цветни моливи...Това предразполага мозъка към учене.
8. Внимавайте с музикалния фон и любимата плейлиста. Докато някои изследвания потвърждават положителния ефект на класическата музика върху фокуса, то много други предупреждават, че слушането на музика може да е изключително вредно за способността ни да се фокусираме.
9. Оставете настрани мобилния телефон. Той често се превръща в основен разсейващ фактор.

Алберт Швайцер

"При никакви обстоятелства не желая да бъда специалист по всичко. Имам право да изляза извън рамките… Пожелавам си шанс, а не сигурност… Искам да се срещна с риска, да копнея за нещо и да го постигна, да преживея крушение и успех. Отхвърлям всяко предложение да продам порива си за дребни бакшиши. Предпочитам да се изправя пред трудностите на живота, отколкото да водя застраховано съществуване. По-добре напрегнатата възбуда на собствения успех, отколкото безличния покой на утопиите. Не заменям нито свободата си срещу благодеяния, нито човешките си достойнства за щедри дарове. Научил съм се сам да мисля, да действам, да гледам света право в лицето и да заявявам: "Това Творение е мое." Всичко се съдържа в думите: "Аз съм свободен човек."

Алберт Швайцер е роден на 14 януари 1875 г. в Кайзерсберг, Елзас, в семейството на лютерански пастор. Учил е в университетите в Страсбург, Берлин и Париж  и е доктор по философия и теология. Медицина започва да учи чак на 30-годишна възраст и защитава докторска дисертация на тема „Психологическа оценка на личността на Исус”. Веднага след това – през 1913-а, заедно със съпругата си заминава за Африка и със собствени средства открива болница в Ламбарене, Габон.

По време на Първата световна война като немски поданик е изпратен във френски лагер. След края на войната, при преминаването на Елзас към Франция, приема френско поданство. Няколко години прекарва в Европа и изнася концерти с творби за орган, чрез които събира средства за възстановяването на напълно разрушената през войната болница в Ламбарене. През 1924 г. се завръща там заедно с екип от лекари и медицински сестри, които работят в болницата безвъзмездно.

 Втората световна война заварва Швайцер в Габон. През 1957 г. публикува знаменитото си „Обръщение към човечеството”, в което призовава за прекратяване на експериментите с ядрено оръжие. Две години по-късно Швайцер окончателно се заселва в Ламбарене. Там доживява до 90 годишна възраст и умира на 4 септември 1965 г.

Луи Пастьор - френски химик, микробиолог и имунолог

Луи Пастьор (на френски: Louis Jean Pasteur) е роден на 27 декември 1822г. в Дол, Източна Франция. През 1842г. завършва Кралския колеж в Безансон и кандидатства в Екол нормал в Париж. Там той получава магистърска степен през 1845 г. и докторска степен през 1847 г.
През 1848 г. Луи Пастьор публикува свое откритие, направено при кристалографско изследване на винената киселина, което обяснява наблюдаваната по-рано от Айлхард Мичерлих изомерия на това съединение. Той излага хипотезата, че свойствата на химичните съединения зависят не само от химичния им състав, но и от пространствената структура на техните молекули, с което поставя началото на стереохимията.
През 1848 г. Пастьор за кратко е учител по физика в Дижон, но на следващата година започва да преподава химия в Страсбургския университет, като се жени за Мари Лоран, дъщеря на ректора. Двамата имат пет деца, три от които умират малки. През 1854 г. Пастьор става декан на новосъздадения Научен колеж в Лил, където започва своите изследвания на ферментацията по поръчка на местни индустриалци, занимаващи се с преработка на захарно цвекло. През 1856 г. е назначен за директор на научните изследвания в Екол нормал.
През 1857 г. Луи Пастьор публикува студия за ферментационните процеси, а през 1863 г. – изследването си за ролята на бактериите за развалянето на вино. Той разкрива ролята на дрождите при ферментацията и доказва, че превръщането на захар в алкохол не е спонтанно явление, а сложен процес, тясно свързан с метаболизма на живи организми при условия на ниско съдържание на кислород (анаеробиоза). Освен това доказва, че наличието на друг вид микроорганизми може да доведе до нежелани резултати във ферментиращите течности. Той установява биологичния характер на ферментацията и демонстрира, че микроорганизмите могат да произлязат само от микроорганизми, поредно доказателство за невалидността на теорията за произволното самозараждане.
През 1862 г. Пастьор става член на Френската академия на науките. През същата година, заедно с Клод Бернар, той разработва технология за унищожаване на микроорганизмите в течности чрез повишаване на тяхната температура, която е наречена в негова чест пастьоризация. Първоначално пастьоризацията се е прилагала за увеличаване на трайността на оцета и виното, но през 1870 г. самият Пастьор създава метод за пастьоризация на бира. Днес технологията се прилага масово при различни хранителни продукти.
Изследванията на Пастьор в областта на ферментацията го убеждават в правилността на теорията, предложената по-рано от учени като Джироламо Фракасторо, Агостино Баси и Фридрих Хенле, според която някои микроорганизми са в състояние да навредят на човека и на други живи същества, предизвиквайки различни болести. Той провежда няколко експеримента, с които убедително демонстрира правилността на тази теория. Пастьор излага хипотезата, че ограничаването на достъпа на микроорганизми до човешкото тяло би намалило риска от инфекции, с което подтиква Джоузеф Листър да въведе антисептичните методи в хирургията. През 1865 г. правителството възлага на Пастьор изследвания на епидемично заболяване при копринените буби и той успява да установи микроорганизма, причиняващ болестта.
През 1867 г. Луи Пастьор напуска административния си пост в Екол нормал и оглавява създадената с подкрепата на император Наполеон III нова лаборатория по физиологична химия в същото училище. Година по-късно той е частично парализиран след претърпян удар и напуска училището, като продължава изследванията си в своята частна лаборатория. През 1873 г. става член на Френската медицинска академия, а през 1874 г. парламентът му отпуска пожизнена рента.
През 70-те години Пастьор прави изследвания на холерата при кокошките, като при експериментите случайно открива, че птици, заразени с отслабен щам на причинителя на болестта придобиват имунитет към нея. Скоро става ясно, че този метод може да се използва и за предпазване от много други заразни болести. През 1881 г. Пастьор провежда първата успешна ваксинация - на овце срещу болестта синя пъпка (антракс). През 1882 г. е избран за член на Френската академия.
През следващите няколко години Луи Пастьор изследва фаталната за хората болест бяс, като успява да открие причиняващия я вирус и да създаде ваксина срещу него. Ваксината срещу бяс става първата, приложена върху човек, след като през 1885 г. Пастьор успява да спаси с нея живота на ухапано от бясно куче дете. Откритието получава международна известност и през 1888 г. в Париж е открит Института „Пастьор“, чиято първоначална цел е борбата срещу бяса. Въпреки влошеното си здраве, Пастьор оглавява института до своята смърт.
Луи Пастьор умира през 1895 г. в Марн ла Кокетт край Париж от усложнения след поредица от удари, първият от които получава още през 1868 г. Първоначално е погребан в катедралата „Света Богородица“ в Париж, но по-късно останките му са преместени в специална крипта в Института „Пастьор“.

Одобриха имената на новите 4 химични елемента

Международният съюз за теоретична и приложна химия (IUPAC) обсъжда предложенията в продължение на 5 месеца и реши да приеме предложенията за елементи под номера 113, 115, 117 и 118. Предвид логиката за именуване в съответната група е добавено окончанието -ium за елементи 113 и 115, -ine за 117 и -on за 118.
Те вече ще се наричат:

• номер 113 - нихоний (Nihonium със символ Nh) -  от името Нихон, или Страната на изгряващото слънце (Япония), по предложение на изследователския център RIKEN Nishina.

• номер 115 - московий (Moscovium със символ Mc) - този химичен елемент е открит от учени от Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна в Подмосковието

• номер 117 - тенесин (Tennessine със символ Ts) - от името на щата Тенеси, където се намират научните центрове - националната лаборатория на Министерството на енергетиката на САЩ в Оук Ридж, Университета "Вандербилт" и Университета на Тенеси в Ноксвил.

• номер 118 - оганесон (Oganesson със символ Og ) - кръстен на академик Юрий Оганесян от Руската академия на науките

По време на обсъжданията за имената е имало и други предложения, включително подкрепени с петиции на хиляди симпатизанти, но принципът на IUPAC е, че право да са кръстници имат само откривателите.

12-те правила на мозъка

Мозъкът е удивително нещо! Безусловно най-елегантната система за информационен трансфер на Земята, вашият мозък е напълно в състояние да възприема малките черни чертички върху този лист и да извлича смисъл от тях.

За да извърши това чудо, вашият мозък изпраща заряди електричество, които преминават през стотици мили жици, съставени от мозъчни клетки - толкова малки, че хиляди от тях могат да се поберат в точката на края на това изречение. Вие извършвате това за по-малко време, отколкото ви трябва, за да мигнете. Всъщност току-що го направихте.

Също толкова невероятен, като се има предвид интимната ни свързаност с него, е фактът, че повечето от нас нямат изобщо представа как работи мозъкът ни, разкрива част от книгата си Джон Медина.

Д-р Джон Медина е молекулярен биолог, който е написал близо 10 книги на тема генетика на мозъка и психически разстройства. В книгата си 12-те правила на мозъка, предоставена на пазара от издателство „Изток-Запад", той описва 12-те правила на мисленето, изразени като научни становища, и допълнени с интересни идеи, лесни за изпълнение във всекидневния живот.

Правило No1: Физическите упражнения развиват силата на мозъка

Правило No2: Човешкият мозък също е еволюирал

Правило No3: Невротрансмисията във всеки мозък е различна

Правило No4: Не обръщаме внимание на скучни неща

Правило No5: Повтаряйте, за да помните

     Правило No6: Помнете да повтаряте

     Правило No7: Спете добре, мислете добре

     Правило No8: Стресираните мозъци не учат по същия начин

     Правило No9: Стимулирайте повече сетива

     Правило No10: Зрението превъзхожда всички други сетива

     Правило No11: Мъжките и женските мозъци са различни

     Правило No12: Ние сме велики изследователи по природа

д-р Джон Медина – молекулярен биолог, написал близо 10 книги на тема генетика на мозъка и психически разстройства.
В интригуващото четиво авторът описва 12-те правила на мисленето, изразени като научни становища и допълнени с интересни идеи, лесни за изпълнение във всекидневния живот.

Прочети още на: http://www.dnes.bg/knigi/2011/10/18/12-te-pravila-na-mozyka-opisani-ot-d-r-medina.131449

д-р Джон Медина – молекулярен биолог, написал близо 10 книги на тема генетика на мозъка и психически разстройства.
В интригуващото четиво авторът описва 12-те правила на мисленето, изразени като научни становища и допълнени с интересни идеи, лесни за изпълнение във всекидневния живот.

Прочети още на: http://www.dnes.bg/knigi/2011/10/18/12-te-pravila-na-mozyka-opisani-ot-d-r-medina.131449

д-р Джон Медина – молекулярен биолог, написал близо 10 книги на тема генетика на мозъка и психически разстройства.

В интригуващото четиво авторът описва 12-те правила на мисленето, изразени като научни становища и допълнени с интересни идеи, лесни за изпълнение във всекидневния живот.

Прочети още на: http://www.dnes.bg/knigi/2011/10/18/12-te-pravila-na-mozyka-opisani-ot-d-r-medina.131449

д-р Джон Медина – молекулярен биолог, написал близо 10 книги на тема генетика на мозъка и психически разстройства.

В интригуващото четиво авторът описва 12-те правила на мисленето, изразени като научни становища и допълнени с интересни идеи, лесни за изпълнение във всекидневния живот.

Прочети още на: http://www.dnes.bg/knigi/2011/10/18/12-te-pravila-na-mozyka-opisani-ot-d-r-medina.131449

Фредерик Сангър - двукратен носител на Нобелова награда за химия

 "Науката е като откривателско пътешествие в непознати земи, където търсиш не нова територия, а ново знание. Тя би се харесала на всеки човек с развито чувство за приключение". Фредерик Сангър

  Фредерик Сангър е роден на 13 август 1918 г. в Рендкомб, Глостършър.  Първата Нобелова награда получава през 1958 г. "за определянето структурата на протеините и особено на инсулина", а втората през 1980 г. е разделена между Сангър и Уолтър Гилберт от една страна (за приноса им в определянето последователността на базите в нуклеиновите киселини) и Пол Бърг от друга (за фундаментални изследвания на биохимичните свойства на нуклеиновите киселини, в частност рекомбинантните ДНК).

През 1977 г. Сангър разработва метод за разшифроване на нуклеотидната последователност в ДНК  (метод на Сангър), който се използва включително и за разчитане на секвенциите на човешкия геном. За този успех е удостоен с втора Нобелова награда през 1980.

Така той става единственият лауреат на две Нобелови награди за химия

 и един от четиримата носители на по две Нобелови награди, като другите трима са Мария Кюри (за физика, 1903 и за химия, 1911), Лайнъс Полинг (за химия, 1954 и за мир, 1962) и Джон Бардийн (два пъти за физика, 1956 и 1972).

Неговото име носи институтът "Сангър", основан през 1992 с дарение. Една от основните му цели е разчитането на човешкия геном.
Фредерик Сангър умира през 2013г. на 95 години.

Значението на работата на Фредерик Сангър за развитието на науката е огромно.
"Работата му постави основите за това човечеството да може да чете и разбира генетичния код, което доведе до революция в биологията и днес допринася за въвеждането на подобрения в системата на здравеопазването", оценява приноса на Сангър директорът на независимия благотворителен фонд Wellcome Trust д-р Джереми Фарар.

Професор Колин Блейкмор, бивш изпълнителен директор на Британската агенция за медицински изследвания, коментира: "Смъртта на велика личност обикновено провокира хиперболизации, но е невъзможно да преувеличим влиянието, което е оказал трудът на Сангър върху модерните биомедицински науки...той отвори широко вратите пред молекулярната биология, генетиката и геномиката."

Периодична система

Прекрасен вариант на Периодична система, даващ най-малко един пример за приложението на всеки един елемент (с изключение на елементи, които в действителност не съществуват в природата).
Източник: http://www.sciencealert.com/this-awesome-periodic-table-tells-you-how-to-actually-use-all-those-elements 

125 години от рождението на Фредерик Бантинг - откривателят на инсулина

През януари 1922 г. неизвестният млад канадския учен Фредерик Бантинг за първи път в историята спаси живота на  момче болно от диабет, като му  инжектира инсулин.

В продължение на много векове хората не са знаели как да се борят с болестта, нито как да я диагностицират. "Диабет" не оставя на пациента, не само надежда за възстановяване, но и за нормален живот - без този хормон, който осигурява усвояването на глюкоза от тъканите, тялото не може да съществува. Откритието на Фредерик Бантинг, за което той, заедно с Джон Маклауд, бе удостоен с Нобелова награда, е спасило живота на милиони. Въпреки че диабета все още е нелечим, благодарение на инсулина, хората се научили как да държат болестта под контрол.

Какво е инсулин? Този  хормон помага на глюкозата да бъде усвоена от клетките, където тя да се използва като източник на енергия. Ако по някаква причина, количеството на инсулина не е достатъчно, глюкозата в храната, която не може да бъде усвоена от клетките, води до натрупване на захар в кръвта, което е изключително опасно за организма. Инсулинът, заедно с други хормони, се  произвежда в панкреаса. В тази жлеза има "островчета на Лангерханс", наречена в чест на техния откривател немския учен Пол Лангерханс, които произвеждат инсулин.

Диабетът (захарен диабет) е известен още от древността. Дълго преди нашата ера, в древен Египет, лекарите са описвали болни с подобни симптоми. По-подробно описание на болестта дава римския лекар Целзий (I век пр.н.е.), който обръща внимание на характерните симптоми - жаждата, отделянето на големи количества урина, умора и липса на енергия. През 1674 г. английският лекар Томас Уилис първи обръща внимание на сладкия вкус на урина при диабет.

При тежки форми на диабет се нарушава не само обмяната на въглехидрати, но обмяната и на мазнините (липидния метаболизъм) - мазнините не се разграждат напълно и в тялото се образуват токсични продукти на разлагането им - ацетон, ацетоцетната киселина. И тогава настъпва диабетна кома и смърт. Единственият начин, по някакъв начин да поддържа живота на пациента е специална диета. Всичко се промени с откриването на инсулина.

 През 1889 г. в Германия физиологът Оскар Минковски и физикът Джосеф фон Меринг показали, че куче с премахнат панкреас развива диабет. Но само ако тръбата, през която панкреатичните сокове текат към червата, е хирургично завързана и соковете не могат да достигнат червата - кучето развивало дребни проблеми с храносмилането, но не и диабет. Така изглежда, че панкреасът трябва да има поне две функции:
-да произвежда храносмилателни сокове
-да произвежда субстанция, регулираща кръвната глюкоза
Тази хипотетична вътрешна секреция е била ключът. Ако субстанцията всъщност е могла да бъде изолирана, мистерията за диабета би била решена. Процесът обаче е бил бавен.

Идеята на Бантинг
През октомври 1920 в Торонто, Канада, д-р Фредерик Бантинг, неизвестен хирург с бакалавърска степен по медицина имал идея, че панкреасните храносмилателни сокове могат да бъдат вредни за секрецията на панкреаса, произведени от Лангерхансовите острови.
Поради това той искал да лигира тръбите на панкреаса, за да спре притока на хранителни вещества към панкреаса. Това ще доведе панкреаса до дегенериране, карайки го да се свие и да загуби способността си да секретира храносмилателни сокове. Клетките, за които се смята че произвеждат антидиабетичен секрет могат вече да бъдат извлечени от панкреаса без да бъдат наранени.
В началото на 1921 г. Бантинг представя идеята си на професор Джон Маклауд в университета на Торонто, който е водеща фигура в изучаването на диабета в Канада. Маклауд не е мислил много за теориите на Бантинг. Въпреки това Бантинг успява да го убеди, че неговата идея си струва да се опита. Маклауд дава на Бантинг лаборатория с минимално оборудване и десет кучета. Бантинг също получава асистент, студент по медицина Чарлс Бест. Експериментът трябвало да стартира през лятото на 1921 година. Бантинг и Бест започват с техните експерименти премахващи панкреаса на куче, при което наблюдават следните симптоми:
-Покачване на кръвната захар
-Ожаднява, пие много вода и уринира по-често
-Става все по-слабо и по-слабо
-Кучето развило диабет.
Експериментирайки върху друго куче, Бантинг и Бест хирургично лигират панкреаса, спирайки потока от хранителни вещества и така панкреасът дегенерира.
След известно време те премахват панкреаса, нарязват го и замразяват парченцата в смес от вода и соли. Когато парчетата са били полузамразени, те били смлени и филтрирани. Изолираната субстанция нарекли "ислетин". Екстрактът е инжектиран в диабетичното куче. Нивото на кръвната му захар паднало и то изглеждало по-здраво и по-силно. Поставяйки му няколко инжекции дневно, Бантинг и Бест го поддържали здраво и без симптоми.
Бантинг и Бест показали резулатите си на Маклауд, който бил впечатлен, но искал повече тестове, които да докажат, че техният панкреасен екстракт наистина работи.

При провеждане на тестовете, Бантинг и Бест осъзнали, че се нуждаят от повече инсулин, отколкото техните кучета могат  да им предоставят. Поради това те започнали да използват панкреаси от говеда, заклани в кланица, и успели да произведат достатъчно екстракт, запазвайки няколко  кучета живи.
Новите резултати убедили Маклауд, че са попаднали на нещо голямо. Той им осигурил повече ресурси и ги преместил в по-добра лаборатория, с по-добри работни условия. Също така той предложил да наричат техния екстракт "инсулин".
В края на 1921, трети човек, биохимик, Бъртрам Колип, се присъединява към техния екип със задачата да се опита да прочисти инсулина, така че да е достатъчно чист за тестове върху хора.
По време на интензивните тестове, екипът също така осъзнава, че процесът на дегенерация на панкреаса е ненужен. Използването на цели панкреаси от животни давало същите резултати.
През януари 1922 в Торонто, Канада, 14 годишно момче, Леонард Томсън е първият пациент с диабет, избран да получи инсулин. Тестът бил успешен. Леонард, който преди инсулиновите инжекции бил близо до смъртта, бързо възстановява своята сила и апетит. Екипът разширил своите тестове към други доброволци диабетици, които реагирали позитивно, както Леонард към инсулиновия екстракт.
Новините за успешното лечение на диабет с инсулин бързо се разпространили извън Торонто и през 1923 Нобеловият комитет реши да награди Бантинг и Маклауд с Нобелова награда за физиология или медицина.
Решението на Нобеловия комитет разярило Бантинг. Той смятал, че наградата трябва да бъде споделена между него и Бест, а не между него и Маклауд. В знак на уважение, Бантинг решил да сподели паричната награда с Бест. Маклауд, от своя страна, споделил наградата си с Колип.
Нобеловата награда за физиология или медицина за инсулина е много спорна. Имало е запитване защо Маклауд е получил наградата вместо Бест и Колип. Но все пак, Маклауд играе централна роля в откриването на инсулина. Точно той подкрепя проекта от самото начало. Той наблюдава работата и също така най-вероятно връзките на Маклауд в научния свят са помогнали на екипа за получаване на бързо признаване на тяхното откритие.
Макар че инсулинът не лекува диабет, то е едно от най-великите открития в света на медицината. Когато се появява е бил като чудо. Хора с тежък диабет, в последните дни на живота си, са били спасявани. И докато те продължавали да взимат своя инсулин, те са могли да живеят нормален живот.

Мария Склодовска-Кюри

             

            Мария Склодовска-Кюри е родена във Варшава, Полша, на 7 ноември 1867 г. като петото дете в семейството на известни учители. Мария завършва гимназия във Варшава на 15-годишна възраст със златен медал. Не може да продължи образованието си в Полша, защото по онова време жените нямат право да постъпват в университет. Поради финансовите трудности, пред които е изправено семейството, на Мария се налага да започне работа като учител, а след навършване на 18 години става възпитателка. Мария подпомага сестра си финансово при  нейното следване по медицина в Париж. 

              С помощта на сестра си през 1891 г. Мария се премества в Париж и постъпва да учи в Сорбоната. Тя изпитва огромни финансови затруднения. През 1893 г. се дипломира по физика, а през 1894 г. – по математика, и в двете специалности с отлични резултати. По това време, тя е получила от Комисията задача да направи проучване на различни видове стомана и техните магнитни свойства. Кюри има нужда от лаборатория,където да работи и един нейн колега я представя на френския физик Пиер Кюри. През 1895г. двамата сключват брак.

            Мария и Пиер Кюри работят по отделни проекти. Тя е очарован от работата на Анри Бекерел, френски физик, който е открил, че уранът излъчва лъчи, по-слаби от рентгеновите лъчи, открити от Вилхелм Конрад Рьонтген. Кюри придвижи  работата на Бекерел с няколко крачки по-нататък, провеждайки собствени експерименти върху уранови лъчи. Тя открива, че лъчите остават постоянни, независимо от състоянието или формата на урана. Лъчите, според нея са дошли от атомната структура на елемента. Тази революционна идея  създава областта на атомната физика и самата Кюри предлага думата радиоактивност, за  да опише явлението. Мари и Пиер имат дъщеря, Ирен, през 1897 г., но работата им не се забавя..

          Пиер Кюри оставя настрана собствената си работа, за да помогне на Мария с проучването ѝ върху радиоактивността. При работа с минерала настуран (уранова смолиста руда) двойката открит нов радиоактивен елемент през 1898 г. на име на полоний, в чест на  родната страна Полша на Мария Кюри. Те също така откриват присъствието на друг радиоактивен елемент, който наричат  радий. През 1902 г. семейство Кюри обявяват, че са изолирали  един дециграм  чист радий, демонстрирайки неговото съществуване като уникален химичен елемент.

             Мария Кюри влезе в историята през 1903 г., когато тя стана първата жена  получила Нобелова награда за физика. Тя спечели престижната награда заедно със съпруга си и Анри Бекерел, за работата им по радиоактивност. С  Нобелова награда семейство Кюри придобива  международна признание за своите научни усилия, а парите от наградата използват, за да продължат изследванията си. През 1904г. имат втора дъщеря Ева.

 През 1906 г., Мария Кюри претърпява огромна загуба. Нейният съпруг Пиер е бил убит в Париж, при инцидент с файтон. Независимо от огромната си скръб, тя поема преподавателски  пост в Сорбоната, ставайки първата жена професор на институцията.

           Кюри получава през 1911 г., втората си Нобелова награда, този път в областта на химията. Тя бе избрана за откриването на два нови химични елемента -  радий и полоний, и става първият учен, който печели две Нобелови награди.

              Когато Първата световна война избухва през 1914 г., Кюри посвещава време и ресурси, за да помогне на каузата. Тя подкрепя използването на преносими рентгенови апарати в областта, и тези медицински превозни средства са наричани  "Малката Кюри". 

           Всичките години работа с радиоактивни материали се отразяват върху здравето на Мария Кюри.  Мария Кюри се е разхождала редовно с епруветки с полоний и радий в джобовете си и дори е държала капсули, пълни с опасните вещества върху рафтовете на мебелите си. През 1934 г. Кюри отива в санаториум в Паси, Франция, за да се опита да си почине и да си възвърне силата си. Тя умира  там на 4 юли 1934 г. от апластична анемия, която може да бъде причинена от продължително излагане на радиация.

            Мария Кюри е направила много открития през живота си. Тя е най-известната жена учен на всички времена, и  посмъртно е получила множество отличия. През 1995 г. останките ѝ и останките на съпруга ѝ са погребани в Пантеона в Париж, крайното място за почивка от най-великите умове на Франция. Кюри става първата и единствена жена, която е погребана там.

              Кюри също предава любовта си към науката на следващото поколение. Дъщеря ѝ Ирен Жолио-Кюри следва стъпките на майка си и печели Нобелова награда за химия през 1935, заедно със съпруга си Фредерик Жолио за работата им по синтез на нови радиоактивни елементи.

             Нивата на радиация, на които е била изложена Кюри, са били толкова мощни, че дори днес бележниците й трябва да се съхраняват в облицовани с олово кутии, за да бъдат безопасни за околните. И това не се отнася само до ръкописите на Кюри. В изложбата „Пиер и Мария Кюри“ в националната библиотека във Франция, са изложени много от нейните лични вещи, мебели и дори готварски книги, които изискват защитно облекло, за да се  разглеждат безопасно.  Също така посетителите подписват документ, че поемат лична  отговорност за здравето си. Но защо почти всички нейни вещи са станали радиоактивни? Отговорът е в научните ѝ занимания - най-известният изотоп на радия (226) има период на полуразпад от 1602години.

Д-р Стамен Григоров

Един забележителен български лекар и микробиолог!

Д-р Стамен Григоров е роден на 27.10.1878 г. в с. Извор, Трънско. Следва естествени науки в Монпелие и завършва медицина в Женева.
Изследва микрофлората на българското кисело мляко и открива квасната бактерия, по-късно наречена Bacterium bulgaricum Grigoroff (1905 г.). За откритието си получава награда от Женевския университет.
През 1906 г. академичното тяло на Медицинския факултет на Сорбоната приема ръкописа му "Противотуберкулозна ваксина". Григоров е първият учен в света, открил и приложил по време на Първата световна война различни пеницилинови гъбички срещу туберкулозата и холерата.
Д-р Стамен Григоров

Алфред Нобел

На 21.10.1833г. е роден Aлфред Бернхард Нобел - шведски химик, изобретател, който дарява 1,5 млрд. долара (33 млн. швед. крони) за международен награден фонд за висши научни постижения. Приходите от фонда, по негово желание, се разделят на пет части: за награда за физика; за химия; за медицина и физиология; за литература; за мир. Изричното му желание е да се награждават само приживе кандидати от цял свят, без значение на националността им. От първата година на наградите – 1901 г. до днес обявяването на лауреатите се извършва на 21 октомври (рождената дата на Нобел , а официалната церемония по връчването на наградите – на 10 декември (денят на смъртта на Нобел), едновременно в Стокхолм и Осло. Наградените в дадена област могат да бъдат най-много трима. Единствено наградата за мир може да се присъжда на цели организации. Лауреатите получават Нобелов златен медал, Нобелов диплом и чек.

Алфред Нобел завършва Химическия факултет на Санктпетербургския университет. През 1866 г. смесва нитроглицерина с инфузорна пръст и получава динамита. През 1867 г. получава патент за откритието си и организира производството на динамит. През 1887 г. създава бездимния нитроглицеринов барут, наречен балистит. През 1868 г. заедно с баща си получава златния медал "Летерстед" на шведската академия на науките за използването на нитроглицерина и откриването на динамита. През 1896 г. патентова откритието си "бездимен барут". Депозира в различни държави около 350 сертификата, представящи 150 изобретения. Член е на Кралската шведската академия на науките (1884 г.), на Лондонското кралско дружество и на Дружеството на инженерите в Париж. От 1880 г. е рицар на Нордстейерне орден. Почетен доктор е по философия на университета в Упсала (1893 г.). Кавалер е на Почетния легион. Умира от мозъчен инсулт на 10 декември в Италия.

Европейска нощ на учените в София - 30 септември (петък) 2016

Кога   17:00-24:00 часа

Къде  София Тех Парк

Технически университет - София

Софийска астрономическа обсерватория

Агробиоинститут

Национален природонаучен музей

Национален политехнически музей

Музейко

Как     вход свободен*

*Музейко – билети

17:00-17:15

Официално откриване на „Европейска нощ на учените 2016“ в София Тех Парк

Източник: http://nauka.bg/night/sofia