22 април - Ден на Земята!

Първоначално е обявен през 1970 г. в САЩ и Канада, като международен се чества от 1990 г., празникът в България се отбелязва от 1993 г. Целта е да се обединят хората на планетата в защита на околната среда
Мотото на Международния ден на Майката Земя  през 2018 г. е спирането на замърсяването с пластмасови изделия.
Осем милиона тона пластмаса завършват в световния океан всяка година, убивайки обитателите му и увреждайки морската екосистема. Нужни са стотици години, за да се разгради. При изгаряне пластмасата често отделя отровни газове, които не само са вредни за нас и околната среда, но и допринасят за глобалното затопляне.
Можем да сложим край на това, като намалим употребата си на пластмаса. Не е толкова трудно, колкото изглежда. Ето няколко съвета от WWF как:

1. Кафе в чаша за многократна употреба.
В България ежедневно се изхвърлят  хиляди чаши за кафе. По-малко от 1% от тях могат да бъдат рециклирани, мнозинството прекарват до 50 години на сметище, след като траят само няколко минути в ръката ви. Няма нужда да се отказвате от любимата напитка, просто си носете чаша за многократна употреба. На пазара вече има най-различни варианти.
 2. Носете си ваша бутилка.
Пластмасовите бутилки са най-честата находка при почистване на плажовете по цял свят. Капачките често се озовават в стомасите на морските птици. Спред редица изследвания пластмасовите бутилки отделят в съдържаната течност пластмасови микрочастици, а това може да има негативен ефект върху здравето ни.
Най-добре е да си носите ваша бутилка за многократна употреба, а ако все пак се наложи, може да изберете продукт в стъклена такава.
 3. Пазарувайте с чанти и торби за многократна употреба
Удобно, екологично, а и спестовно – често се налага да заплащате найлоновата торбичка в магазина. След това плаща и природата.
4. Домашна храна.
Приготвянето на храна вкъщи и пренасянето ѝ в контейнери за многократна употреба ще ви спести множество пластмасови кутии. Предпочитате топлата витрина в супермаркетите или опцията „за вкъщи“ на близкото заведение? Просто носете въпросните контейнери с вас и помолете да ви слагат храната в тях.
5. Кажете „Не!“ на пластмасовите прибори.
Ако си носите прибори за многократна употреба или изберете биоразградими такива, лично ще спестите на природата 466 ненужни пластмасови продукта годишно (толкова е средното потребление на човек). Според различни статистики използваме пластмасовите прибори средно по 3 мин. преди да ги изхвърлим.
 6. Сламките изсмукват живот.
Сламките изсмукват живота от океаните. Пластмасовите сламки и бъркалки се разграждат около 200 години. Но това има лесно решение – ако не са ви нужни, не ги използвайте. Опция са хартиените сламки или "стария метод" на отпиване. Наистина ли си заслужава да пиете коктейла си със сламка, която ще седи на сметището дълго след 100-ия ви рожден ден?
7. Откажете се от дъвките.
Ежедневно използваме дъвки, за да освежим дъха си. Традиционно произвеждани от смола на дърво, днес те масово се изработват от пластмаса и каучук. За да избегнете вредата към природата и здравето си, се откажете от тях или използвайте алтернатива – дъвки на естествена основа.
8. Брокатът – гостът на партито, който никога не си тръгва.
Брокатът е изработен от пластмаса с толкова малък размер, че е особено смъртоносен за живота в океана. Тази микропластмаса лесно може да стигне до нашата трапеза, тъй като дори планктонът и ракообразните могат да я погълнат. Но не се притеснявайте, може да блестите и без угризения. На пазара вече има екологични и биоразградими опции. Просто избирайте внимателно и с мисъл за природата.

Документален филм "Преди потопа"/ Before the Flood | National Geographic

  В новия документален филм "Преди потопа", чиято световна премиера беше  миналата неделя, холивудският актьор Леонардо ди Каприо пътува по целия свят, за да се запознае отблизо с последиците от климатичните промени, среща се с ключови световни лидери и учени, за да потърси възможните решения. 

 В момента 95-минутната документална продукция, която беше излъчена по National Geographic, е пусната свободно и безплатно на редица онлайн платформи. 

Преди потопа - документален филм 

Международен ден на Черно море - 31 октомври

Международният ден на Черно море 31 октомври 2016 г. отбелязва двадесетгодишнината от подписването на Стратегическия план за Черно море. 16 милиона души от 6 държави днес празнуват - това са хората, които живеят по крайбрежието на Черно море. През 1996 година правителствата на България, Грузия, Румъния, Русия, Турция и Украйна  приемат, че замърсяването на общото ни море създава рискове за всички гранични страни.
 Стратегическият план за Черно море e:

* символ на надеждата за по-добро бъдеще за 16 милиона души от шест държави, населяващи крайбрежието му.

* олицетворение на ангажимента на правителствата от региона за сериозни действия и реални резултати в усилията по възстановяването и опазването на морето.

* празник на посветените и неуморни усилия на много хора, които отделят от своето време и енергия, за да помогнат в опазването на околната среда.

Черно море е сравнително "младо" - преди около 8 000 години е било сладководно езеро, разказват от ведомството. То е близо два пъти по-малко солено от Световния океан - в 1 литър повърхностна черноморска вода се съдържат средно около 17 грама соли, а в 1 литър океанска - средно 35 грама.
Черно море се подхранва от над 2 млн. кв. километра водосборен басейн, около една трета от площта на континентална Европа. Всяка година в него се вливат около 350 куб. км речни води от територията на над 20 държави от Европа и Мала Азия. Максималната дълбочина на Черно море е 2212 метра. Северозападната му част е по-плитка и в нея се вливат големите реки Дунав, Днепър, Днестър, Дон и Буг. Свързва се със Световния океан чрез 35-метров естествен канал Босфор.
Териториалното море, или частта от Черно море, която се пада на България е с площ от 6360 кв. км. Това е 12-милната зона по протежение на 378-километровата ни крайбрежна граница.

В плана, който преди 20 години са подписали черноморските държави, са записани 59 мерки, насочени към ограничаване на замърсяването, по-ефективното управление на биоразнообразието и екологични проекти в морето.

Двадесет години след подписването на Стратегическия план учените отчитат признаци на подобрение в опазването и възстановяването. Все пак способността на Черно море да се възстановява е близо до критичната си граница и ако тя бъде премината, промените и в биосферата, и в живота на хората, ще станат необратими. Много хора и най-вече живеещите по крайбрежието смятат, че е време за промяна на перспективата в опазването и възстановяването на тази уникална природна система — нашето общо Черно море.

Най-сериозна заплаха за екосистемата на Черно море са замърсяването, свръхуловът на риба и неустойчивото развитие на крайбрежието. В деня на Черно море учените напомнят, че всеки от нас може да помогне за опазването му - като не оставя боклук по плажа и не изхвърля безразборно найлонови торбички, не излива мазнини и опасни химикали в канализацията и пести водата.
Как всеки може да помогне за опазване на Черно море

Морето Рос в Антарктида се превърна в най-голямата защитена морска зона в света

С  международно споразумение беше създадена най-голямата защитена морска зона в Южния океан в Антарктида. 

Новосъздаденият морски парк е разположен на над 1,5 милиона квадратни километра в морето Рос в Антарктида. Тези води ще бъдат защитени по силата на сделката между 24 държави и Европейския съюз от търговски риболов в продължение на 35 години.

 Морето Рос и шелфът му съставляват само 2% от Южния океан, но те са дом на 38% от световната популация на пингвините на Адели, 30% от световната популация на антарктически буревестници и около 6% от световната популация на антарктически китове.
 Досие:
Море Рос е голям залив на Южния Океан в Антарктика между Земя Виктория и Земя Мери Бърд. Морето е открито от Джеймс Кларк Рос през 1841 г.
На запад от Море Рос е разположен Остров Рос и намиращият се на него вулкан Еребус, а на изток Остров Рузвелт. Южната част на Море Рос е покрита с леден шелф. Най-южната част му се намира само на около 360 километра от географския южен полюс.