Записваме за следващата учебна година 2020/21 . Обучението ще е дистанционно и/или присъствено. Работно време за м.юни - от понеделник до петък от 10 до 17 часа, само с предварително записан час за консултация.
Образователен център "Алфа Стандарт" организира обучение за подготовка за кандидатстудентски изпити и ДЗИ (матури).
Показват се публикациите с етикет история. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет история. Показване на всички публикации
понеделник, 1 юни 2020 г.
сряда, 24 юли 2019 г.
вторник, 16 април 2019 г.
140 години от приемането на Търновската конституция
С Учредителното събрание във Велико Търново (10 февруари 1879 - 16 април 1879 г.) се поставя началото на парламентарния живот в освободена България. То е свикано на основание чл. 4 на Берлинския договор и в него участват 229 депутати (по избор, по право и назначени).
Вместо препоръчания от Берлинския конгрес Органически устав, народните представители изработват Търновската конституция, която подписват на 16 април 1879 г. Състои от 169 члена, подредени в 22 глави.
Тя провъзгласява Третата българска държава за конституционна монархия с еднокамарен парламент. Основният български закон предвижда разделение на трите основни власти - законодателната, изпълнителната и съдебната. Според чл. 85 „Представителството на Българското Княжество се заключава в Народното събрание, което бива: Обикновено и Велико”.
Вместо препоръчания от Берлинския конгрес Органически устав, народните представители изработват Търновската конституция, която подписват на 16 април 1879 г. Състои от 169 члена, подредени в 22 глави.
Тя провъзгласява Третата българска държава за конституционна монархия с еднокамарен парламент. Основният български закон предвижда разделение на трите основни власти - законодателната, изпълнителната и съдебната. Според чл. 85 „Представителството на Българското Княжество се заключава в Народното събрание, което бива: Обикновено и Велико”.
четвъртък, 1 ноември 2018 г.
събота, 3 март 2018 г.
събота, 17 февруари 2018 г.
събота, 26 август 2017 г.
140 години от Шипченската епопея
С боевете на Шипка през 1877 г. се дава началото на свободна
България. От 21 до 26 август 1877 г. българските опълченци и редовна руска
армия водят сражения на върха срещу значително превъзхождащата ги по численост
турска армия, водена от Сюлейман паша.
Задачата на малобройния руско-български отряд под командването на ген. Н.Г. Столетов, наброяващ около 7 500 души е да не ѝ позволи да премине Балкана и да се съедини с турските части в Североизточна България в помощ на обсадената в Плевен армия на Осман паша.
Най-тежък и решаващ за отбраната е третият ден – 11/23 август, когато турците все повече затягат обръча около защитниците, а боеприпасите са на привършване. Следобед Сюлейман паша хвърля в боя всичките си резерви срещу центъра на отбраната. В този най-критичен момент, когато изглеждало, че Шипка ще падне, от Габрово пристига първото подкрепление, изпратено от ген. Радецки. Надвечер пристигат всички роти на 16 стрелкови батальон и след ожесточен бой турците отстъпват. Шипка е спасена!
След падането на Плевен ( 29 ноември/10 декември 1877 г.) руските войски преминават Балкана при изключително тежки зимни условия и пленяват турската армия на Вейсел паша в шейновския укрепен лагер на 28 декември 1877 г./ 9 януари 1878 г. Победата при Шипка-Шейново е достоен завършек на Шипченската епопея.
Жертвите, които руските полкове и българските дружини дават на Шипка и в полето на Шейново са около 11 000 – убити, ранени и безследно изчезнали, а над 9 000 души са замръзналите и заболелите по време на Зимното шипченско стоене.
Информация за паметник - "Българският опълченец"
Признателността на българския народ към подвига на героите, защитили с кръвта си Шипченския проход и свободата на България увенчава величественият Паметник на свободата, който гордо се възвисява на връх Шипка.
Той е построен с волните пожертвувания на целия народ, по проект на арх. Донков и скулптора Андреев. Откриването му става на 26 август 1934 г. Паметникът наподобява средновековна българска крепост. Той е висок 31,5 метра и към него водят 890 стъпала. Над централния вход гордо се възправя бронзов лъв – символ на българската държавност. На останалите три страни са изписани имената на Шипка, Шейново и Стара Загора – бойните полета, напомнящи за подвига на българските опълченци.
Информация - връх Шипка - Паметник на свободата
Задачата на малобройния руско-български отряд под командването на ген. Н.Г. Столетов, наброяващ около 7 500 души е да не ѝ позволи да премине Балкана и да се съедини с турските части в Североизточна България в помощ на обсадената в Плевен армия на Осман паша.
Най-тежък и решаващ за отбраната е третият ден – 11/23 август, когато турците все повече затягат обръча около защитниците, а боеприпасите са на привършване. Следобед Сюлейман паша хвърля в боя всичките си резерви срещу центъра на отбраната. В този най-критичен момент, когато изглеждало, че Шипка ще падне, от Габрово пристига първото подкрепление, изпратено от ген. Радецки. Надвечер пристигат всички роти на 16 стрелкови батальон и след ожесточен бой турците отстъпват. Шипка е спасена!
Отстояването на прохода
и през следващите три дни с пристигналите подкрепления показва на
противника категорично, че трябва да изостави първоначалния замисъл за
успешна обсада на шипченските позиции и настъпление в Северна България.
Изходът на войната, е решен на Шипка. На чуждестранните кореспонденти,
посетили Шипченския проход след шестдневните августовски боеве, ген.
Радецки заявява: „Пишете главно за храбрите ми полкове и доблестното
българско опълчение, които, когато нямаха боеприпаси, отблъскваха
турските атаки с камъни”.
Прочети повече в Blitz.bg: https://www.blitz.bg/obshtestvo/na-dneshniya-den-e-spasena-tsyala-blgariya_news356902.html
Прочети повече в Blitz.bg: https://www.blitz.bg/obshtestvo/na-dneshniya-den-e-spasena-tsyala-blgariya_news356902.html
Отстояването на прохода
и през следващите три дни с пристигналите подкрепления показва на
противника категорично, че трябва да изостави първоначалния замисъл за
успешна обсада на шипченските позиции и настъпление в Северна България.
Изходът на войната, е решен на Шипка. На чуждестранните кореспонденти,
посетили Шипченския проход след шестдневните августовски боеве, ген.
Радецки заявява: „Пишете главно за храбрите ми полкове и доблестното
българско опълчение, които, когато нямаха боеприпаси, отблъскваха
турските атаки с камъни”.
Прочети повече в Blitz.bg: https://www.blitz.bg/obshtestvo/na-dneshniya-den-e-spasena-tsyala-blgariya_news356902.html
Боевете продължават и през следващите три дни. Отбраната на Шипка продължава и през есента и зимата на 1877 г. Този период
влиза в историята като "Зимно шипченско стоене". Въпреки студа и мъглата, въпреки снежните бури и виелици,
защитниците на Шипка геройски бранят прохода. За тези изпълнени с мъжество и
саможертва дни телеграфът съобщава с кратката фраза: "На Шипка всичко е
спокойно". Руските войници и българските опълченци превръщат прохода в
непристъпна крепост, "в затворена врата за настъплението на турците към
Северна България и отворена врата за победния поход на руската армия към
Цариград", по думите на ген. Радецки. Прочети повече в Blitz.bg: https://www.blitz.bg/obshtestvo/na-dneshniya-den-e-spasena-tsyala-blgariya_news356902.html
След падането на Плевен ( 29 ноември/10 декември 1877 г.) руските войски преминават Балкана при изключително тежки зимни условия и пленяват турската армия на Вейсел паша в шейновския укрепен лагер на 28 декември 1877 г./ 9 януари 1878 г. Победата при Шипка-Шейново е достоен завършек на Шипченската епопея.
Жертвите, които руските полкове и българските дружини дават на Шипка и в полето на Шейново са около 11 000 – убити, ранени и безследно изчезнали, а над 9 000 души са замръзналите и заболелите по време на Зимното шипченско стоене.
Изходът на войната, е
решен на Шипка. На чуждестранните кореспонденти, посетили Шипченския
проход след шестдневните августовски боеве, ген. Радецки заявява:
„Пишете главно за храбрите ми полкове и доблестното българско опълчение,
които, когато нямаха боеприпаси, отблъскваха турските атаки с камъни”.
Днес на Шипка има надпис: „Тук изгря свободата на България“. Копирано
от: http://cherveno.bg
Изходът на войната, е
решен на Шипка. На чуждестранните кореспонденти, посетили Шипченския
проход след шестдневните августовски боеве, ген. Радецки заявява:
„Пишете главно за храбрите ми полкове и доблестното българско опълчение,
които, когато нямаха боеприпаси, отблъскваха турските атаки с камъни”.
Днес на Шипка има надпис: „Тук изгря свободата на България“. Копирано
от: http://cherveno.bg
Изходът на войната, е
решен на Шипка. На чуждестранните кореспонденти, посетили Шипченския
проход след шестдневните августовски боеве, ген. Радецки заявява:
„Пишете главно за храбрите ми полкове и доблестното българско опълчение,
които, когато нямаха боеприпаси, отблъскваха турските атаки с камъни”.
Днес на Шипка има надпис: „Тук изгря свободата на България“. Копирано
от: http://cherveno.bg
Признателността на българския народ към подвига на героите, защитили с кръвта си Шипченския проход и свободата на България увенчава величественият Паметник на свободата, който гордо се възвисява на връх Шипка.
Той е построен с волните пожертвувания на целия народ, по проект на арх. Донков и скулптора Андреев. Откриването му става на 26 август 1934 г. Паметникът наподобява средновековна българска крепост. Той е висок 31,5 метра и към него водят 890 стъпала. Над централния вход гордо се възправя бронзов лъв – символ на българската държавност. На останалите три страни са изписани имената на Шипка, Шейново и Стара Загора – бойните полета, напомнящи за подвига на българските опълченци.
неделя, 9 април 2017 г.
събота, 7 януари 2017 г.
Кандидатстудентски изпити в Софийски университет "Св.Климент Охридски"
Кандидатстудентска кампания 2017г.
Приемът на заявления за явяване на изпити за първата и втората кандидатстудентска сесия започва на 20 февруари 2017 г. Крайният срок е 10 март 2017 г. за първата кандидатстудентска сесия и 19 май 2017 г. – за втората кандидатстудентска сесия.Променя се форматът на кандидатстудентските изпити по български език и литература и по история на България.
Кандидатстудентският изпит по български език и литература ще се състои от две задължителни части: тест с 50 въпроса и задача за изграждането на аргументативен тип текст (есе). Изпитът проверява и оценява знанията и уменията като резултат от обучението по български език и литература в средното училище. Максималният брой точки е 100 – 70 от теста, като 1/3 от точките са за въпросите по литература, и 30 точки за есето. Темата за аргументативния текст може да бъде върху твърдение/сентенция от литературен или нелитературен източник.
Кандидатстудентският изпит по история на България също включва два задължителни компонента – тест и тема. И двете части са върху проблематиката и фактологията на досегашната програма, съставена въз основа на учебното съдържание по история на България за XI-ти клас – задължителна подготовка. Оценката се изгражда според резултатите от теста и темата по шестобалната система със стъпка от 0.25 стотни.
ГРАФИК -
КАНДИДАТСТУДЕНТСКИ ИЗПИТИ 2017/2018 г.
Прием на
документи за първа кандидатстудентска изпитна сесия
от 20.02.
до 10.03.2017 г.
|
||
Дата
|
Състезателен
предмет
|
Начало на
изпита
|
19 март
(неделя)
|
Математика
II
Физика
|
9,00 ч.
14,00 ч.
|
26 март
(неделя)
|
История на
България
География
|
9,00 ч.
14,00 ч.
|
02 април
(неделя)
|
Български
език и литература
Математика
I
|
9,00 ч.
14,00 ч.
|
09 април
(неделя)
|
Журналистика
– писмен
Химия
|
9,00 ч.
14,00 ч.
|
23 април
(неделя)
|
Биология
Събеседване
за специалност Изобразително изкуство
Теология
(устен)
Музикален
инструмент или пеене
|
9,00 ч.
9,00 ч.
12,00 ч.
14,00 ч.
|
Прием на
документи за втора кандидатстудентска изпитна сесия – до 19.05.2017 г.
|
||
28 май
(неделя)
|
Немски език
Испански
език
|
9,00 ч.
14,00 ч.
|
04 юни
(неделя)
|
Български
език и литература
Италиански
език
Философия
и социални науки
|
9,00 ч.
14,00 ч.
14.00 ч.
|
10 юни
(събота)
|
Журналистика
(писмен)
Математика
I
|
9,00 ч.
14,00 ч.
|
11 юни
(неделя)
|
Английски
език
Биология
|
9,00 ч.
14,00 ч.
|
17 юни
(събота)
|
История на
България
Химия
|
9,00 ч.
14,00 ч.
|
18 юни
(неделя)
|
Математика
ІI
Теология
(устен)
Руски език
|
9,00 ч.
12,00 ч.
14,00 ч.
|
24 юни
(събота)
|
Журналистика
(устен)
Събеседване
за специалност Изобразително изкуство
Музикален
инструмент или пеене
Физика
|
9,00 ч.
9,00 ч.
13,00 ч.
14,00 ч.
|
25 юни
(неделя)
|
Френски
език
География
|
9,00 ч.
14,00 ч.
|
Повече информация - Кандидатстудентска кампания 2017
Абонамент за:
Публикации
(
Atom
)