Мария Склодовска-Кюри

             

            Мария Склодовска-Кюри е родена във Варшава, Полша, на 7 ноември 1867 г. като петото дете в семейството на известни учители. Мария завършва гимназия във Варшава на 15-годишна възраст със златен медал. Не може да продължи образованието си в Полша, защото по онова време жените нямат право да постъпват в университет. Поради финансовите трудности, пред които е изправено семейството, на Мария се налага да започне работа като учител, а след навършване на 18 години става възпитателка. Мария подпомага сестра си финансово при  нейното следване по медицина в Париж. 

              С помощта на сестра си през 1891 г. Мария се премества в Париж и постъпва да учи в Сорбоната. Тя изпитва огромни финансови затруднения. През 1893 г. се дипломира по физика, а през 1894 г. – по математика, и в двете специалности с отлични резултати. По това време, тя е получила от Комисията задача да направи проучване на различни видове стомана и техните магнитни свойства. Кюри има нужда от лаборатория,където да работи и един нейн колега я представя на френския физик Пиер Кюри. През 1895г. двамата сключват брак.

            Мария и Пиер Кюри работят по отделни проекти. Тя е очарован от работата на Анри Бекерел, френски физик, който е открил, че уранът излъчва лъчи, по-слаби от рентгеновите лъчи, открити от Вилхелм Конрад Рьонтген. Кюри придвижи  работата на Бекерел с няколко крачки по-нататък, провеждайки собствени експерименти върху уранови лъчи. Тя открива, че лъчите остават постоянни, независимо от състоянието или формата на урана. Лъчите, според нея са дошли от атомната структура на елемента. Тази революционна идея  създава областта на атомната физика и самата Кюри предлага думата радиоактивност, за  да опише явлението. Мари и Пиер имат дъщеря, Ирен, през 1897 г., но работата им не се забавя..

          Пиер Кюри оставя настрана собствената си работа, за да помогне на Мария с проучването ѝ върху радиоактивността. При работа с минерала настуран (уранова смолиста руда) двойката открит нов радиоактивен елемент през 1898 г. на име на полоний, в чест на  родната страна Полша на Мария Кюри. Те също така откриват присъствието на друг радиоактивен елемент, който наричат  радий. През 1902 г. семейство Кюри обявяват, че са изолирали  един дециграм  чист радий, демонстрирайки неговото съществуване като уникален химичен елемент.

             Мария Кюри влезе в историята през 1903 г., когато тя стана първата жена  получила Нобелова награда за физика. Тя спечели престижната награда заедно със съпруга си и Анри Бекерел, за работата им по радиоактивност. С  Нобелова награда семейство Кюри придобива  международна признание за своите научни усилия, а парите от наградата използват, за да продължат изследванията си. През 1904г. имат втора дъщеря Ева.

 През 1906 г., Мария Кюри претърпява огромна загуба. Нейният съпруг Пиер е бил убит в Париж, при инцидент с файтон. Независимо от огромната си скръб, тя поема преподавателски  пост в Сорбоната, ставайки първата жена професор на институцията.

           Кюри получава през 1911 г., втората си Нобелова награда, този път в областта на химията. Тя бе избрана за откриването на два нови химични елемента -  радий и полоний, и става първият учен, който печели две Нобелови награди.

              Когато Първата световна война избухва през 1914 г., Кюри посвещава време и ресурси, за да помогне на каузата. Тя подкрепя използването на преносими рентгенови апарати в областта, и тези медицински превозни средства са наричани  "Малката Кюри". 

           Всичките години работа с радиоактивни материали се отразяват върху здравето на Мария Кюри.  Мария Кюри се е разхождала редовно с епруветки с полоний и радий в джобовете си и дори е държала капсули, пълни с опасните вещества върху рафтовете на мебелите си. През 1934 г. Кюри отива в санаториум в Паси, Франция, за да се опита да си почине и да си възвърне силата си. Тя умира  там на 4 юли 1934 г. от апластична анемия, която може да бъде причинена от продължително излагане на радиация.

            Мария Кюри е направила много открития през живота си. Тя е най-известната жена учен на всички времена, и  посмъртно е получила множество отличия. През 1995 г. останките ѝ и останките на съпруга ѝ са погребани в Пантеона в Париж, крайното място за почивка от най-великите умове на Франция. Кюри става първата и единствена жена, която е погребана там.

              Кюри също предава любовта си към науката на следващото поколение. Дъщеря ѝ Ирен Жолио-Кюри следва стъпките на майка си и печели Нобелова награда за химия през 1935, заедно със съпруга си Фредерик Жолио за работата им по синтез на нови радиоактивни елементи.

             Нивата на радиация, на които е била изложена Кюри, са били толкова мощни, че дори днес бележниците й трябва да се съхраняват в облицовани с олово кутии, за да бъдат безопасни за околните. И това не се отнася само до ръкописите на Кюри. В изложбата „Пиер и Мария Кюри“ в националната библиотека във Франция, са изложени много от нейните лични вещи, мебели и дори готварски книги, които изискват защитно облекло, за да се  разглеждат безопасно.  Също така посетителите подписват документ, че поемат лична  отговорност за здравето си. Но защо почти всички нейни вещи са станали радиоактивни? Отговорът е в научните ѝ занимания - най-известният изотоп на радия (226) има период на полуразпад от 1602години.