Ваканции и неучебни дни за учебната 2019/2020 година

Начало и край на ваканциите с изключение на лятната през учебната 2019/2020 година:

01.11.2019 г. – 03.11.2019 г. вкл. – есенна
21.12.2019 г. – 05.01.2020 г. вкл. – коледна
05.02.2020 г.                                    – междусрочна
11.04.2020 г. – 20.04.2020 г. вкл. – пролетна за I - XI клас
16.04.2020 г. – 20.04.2020 г. вкл. – пролетна за XII клас

Неучебни дни:

20.05.2020 г. – Държавен зрелостен изпит (ДЗИ) по български език и литература
22.05.2020 г. – втори ДЗИ

09.06.2020 г. – НВО по БЕЛ в края на VII и на Х клас
11.06.2020 г. – НВО по математика в края на VII и на Х клас

Начало на втория учебен срок на учебната 2019/2020 година:

06.02.2020 г. – I - XII клас

Край на втория учебен срок на учебната 2019/2020 година:

14.05.2020 г. – XII клас (13 учебни седмици)
29.05.2020 г. – I - III клас (14 учебни седмици)
16.06.2020 г. – IV – VІ клас (16 учебни седмици)
30.06.2020 г. – V – VІ клас (18 учебни седмици за паралелки в спортни училища)
30.06.2020 г. – VII – ХІ клас (18 учебни седмици)

Източник: МОН

2 април - Международен ден на детската книга

2 април - Международен ден на детската книга
Датата съвсем не е избрана случайно -това е рождената дата на Ханс Кристиан Андерсен.

 снимка: Humanity

Асен Разцветников

На днешния ден се навършват 120 години от рождението на Асен Разцветников

Спомняте ли си тези прекрасни гатанки?
"Бяла, бяла лехица
с черна, черна пшеница,
жънеме я с очите,
мелиме я с главите
и с погача богата
храниме си душата.
Що е то?"
"Воденичка
на стеничка,
денем нощем не спира,
работа си намира,
чука, трака, отпява —
сто години вървяла,
нито зрънце не смляла.
Що е то?"

ДЕСЕТ ЗАПОВЕДИ ЗА РОДИТЕЛИ от Януш Корчак

 Януш Корчак е полско-еврейски педиатър и писател, роден през 1878 г. и загинал на 5 август 1942 г. в концлагера Треблинка, заедно с около 200 еврейски деца от сиропиталището, в което е бил лекар и възпитател. Предложено му е да се спаси, но той отказва.

• Не очаквай детето ти да бъде като теб или да бъде такова, каквото ти искаш. Помогни му да стане не като теб, а да бъде себе си.

• Не изисквай от детето си да плати за всичко, което ти си направил за него. Ти си му дал живот, как може да ти се отблагодари? То ще даде живот на друг, той - на трети и така - това е необратимият закон на благодарността.

• Не си изливай своите обиди върху детето, за да не ядеш на стари години горчив хляб. Понеже каквото посееш, това и ще поникне.
• Не се отнасяй към неговите проблеми високомерно. Всекиму е даден живот според силите и бъди сигурен, че неговият живот не е по-малко тежък, отколкото твоят, а може би дори е по-тежък, тъй като то няма опит.
• Не го унижавай!
• Не забравяй, че най-важните срещи за човека са срещите с неговите деца. Обръщай им повече внимание - никога не можем да знаем, кого срещаме в детето си.
• Не се измъчвай, че не можеш да направиш нещо за детето си. Измъчвай се, ако можеш, но не го правиш. Помни, че за детето е направено малко, ако не е направено всичко.
• Детето не е тиранин, който завладява целия ти живот, не е само плод на плътта и кръвта. Това е скъпоценна чаша, която Животът ти е дал да пазиш и да развиваш творческия огън в него. Това е разкрепостената любов на майката и бащата, които отглеждат не "нашето" или "своето" дете, а душа, която им е дадена на съхранение.
• Умей да обичаш чуждото дете. Никога не прави на чуждото дете това, което не би искал да правят на твоето.
• Обичай детето си и когато то е неталантливо, неудачник, когато е вече възрастен човек. Общувайки с него, радвай се, защото детето е празник, докато е с теб.

Приказка за глухото жабче

Имало едно време една групичка от малки жабчета, които решили да си организират надбягване. Целта им била да се изкачат на върха на една много висока кула. Долу, около кулата, се събрала голяма тълпа да наблюдава състезанието и да аплодира участниците. И състезанието започнало...

В действителност, никой от тълпата не вярвал от сърце, че малките слабички жабчета ще достигнат върха на кулата. Чували се изказвания, като например - Ооо, пътят е толкива труден! Те НИКОГА няма да достигнат върха!... Или пък: - Не, НЯМА НАЧИН да достигнат върха! Кулата е толкова висока!... И малките слабички жабчета започнали да се скапват. И се отказвали. Едно по едно... ...Освен онези, които с бодра крачка продължавали да се изкачват нагоре и нагоре. А тълпата продължавала да крещи: - Толкова е трудно! Никой няма да успее!!! И все повече жабчета се уморявали и се отказвали. ...

Но ЕДНО продължавало нагоре, и нагоре, и нагоре... - Това НЯМА ДА СЕ ПРЕДАДЕ! На самия край всички други вече се били отказали да изкачват кулата. С изключение на онова мъничко жабче, което след неимоверни усилия, единствено успяло да стигне до върха!

Тогава всички други жабчета естествено поискали да разберат, как точно ТОВА жабче е успяло да го направи. Един от участниците попитал малкото жабче, как то, което е успяло, е намерило нужните сили, за да достигне върха? Оказало се, че... Победителят бил ГЛУХ!!!

А поуката от тази приказка е:

Никога не слушайте негативните и песимистични изказвания на другите!

Подминавайте ги, защото Ви отдалечават от Вашите най - красиви мечти!Тези, които носите в сърцето си!

Винаги мислете за силата, която носят думите! Защото всичко, което чувате или четете повлиява на духа и действията Ви!

Бъдете винаги позитивни! Негативните хора не намират решения и увеличават проблемите.

Бъдете глухи, когато някой Ви каже, че няма да се справите!

Или, че реализирането на една мечта е химера!

Ние сме това, което мислим!

Добрият хумор, смехът, щастието контролират и стреса!

Винаги мислете - АЗ МОГА ДА ГО НАПРАВЯ!

"Две сестри" от Георги Райчев

В новогодишната нощ да си припомним един прекрасен разказ "Две сестри", написан през 1932 година от Георги Райчев

 Две сестри

В нощта преди идването на Новата година земята е покрита с бяла снежна покривка. Горе на небето трепкат звезди, а долу блести снегът. Светло е като ден. Надалече се виждат черните сенки на дърветата. Сегиз-тогиз от близкото село се чува кучешки лай. Там хората спят и сънуват утрешния радостен празник.

Към полунощ, малко преди да звънне дванадесетия час, накрай селото излезе стара жена. Тя беше висока, суха и прегърбена. За да не падне от слабост, се подпираше с патеричка. Облечена беше в дрипи. От главата й се спущаха бели коси.

Тя крачеше, спираше се от време на време и гледаше напред, сякаш чакаше някого. След миг нещо профуча пред нея. На близкото дърво кацна бухал.

— Буху! Буху! — рече бухалът. — Какво? Заминаваш ли? Заминаваш ли?

— Заминавам — отвърна бабичката. И после попита: — А къде е сестра ми? Иде ли вече?

— Иде! — избуха бухалът. — Погледни напред. Ей там, хе-е-е!

Бабичката погледна. Далеч по равния сняг се мяркаше светлина. Светлината идеше все по-близо и по-близо.

Бабичката се спря. Срещу нея профуча шейна, возена от два елена. В шейната седеше млада, хубава жена. На главата й светеше корона. Златошита шуба подкрепяше русите й коси. Жената съзря бабичката и дръпна юздите на елените. Шейната спря.

— Коя си ти? — попита младата жена.

— Аз съм тази, която ти ще бъдеш след дванадесет месеца — тихо отвърна бабичката.

— Ах, сестро, мила! — извика младата жена — Ти ли си? Колко си остаряла, сестрице!

— Не се чуди: и ти ще остарееш като мене — отвърна бабичката. — Така ни е отсъдено — само дванадесет месеца да живеем. Лани и аз бях като тебе. Помниш ли? Но тук има много нещастни хора. Трябваше да им помогна. С короната си купих хляб за гладните. Затова главата ми е открита. Облякох голите с царската си дреха — и ето ме в дрипи. Изтрих сълзите им с русите си коси — и косите ми от скръб побеляха. Сега съм бедна и стара. Безсилна съм вече. Върви, сестрице, бързай! Отнеси радост на хората — те те чакат. Дано благослови Господ пътя ти.

Бабичката млъкна.

— Буху! Буху! — обади се пак бухалът. — Да вървим ли?

— Да вървим! — повтори бабичката и закрета из дълбокия сняг.

А младата жена вдигна юздата, припнаха пак елените и шейната се понесе напред.

Скоро откъм селото екнаха радостни викове. Децата със сурвакници в ръце посрещнаха светлата гостенка — Новата година.

12-те правила на мозъка

Мозъкът е удивително нещо! Безусловно най-елегантната система за информационен трансфер на Земята, вашият мозък е напълно в състояние да възприема малките черни чертички върху този лист и да извлича смисъл от тях.

За да извърши това чудо, вашият мозък изпраща заряди електричество, които преминават през стотици мили жици, съставени от мозъчни клетки - толкова малки, че хиляди от тях могат да се поберат в точката на края на това изречение. Вие извършвате това за по-малко време, отколкото ви трябва, за да мигнете. Всъщност току-що го направихте.

Също толкова невероятен, като се има предвид интимната ни свързаност с него, е фактът, че повечето от нас нямат изобщо представа как работи мозъкът ни, разкрива част от книгата си Джон Медина.

Д-р Джон Медина е молекулярен биолог, който е написал близо 10 книги на тема генетика на мозъка и психически разстройства. В книгата си 12-те правила на мозъка, предоставена на пазара от издателство „Изток-Запад", той описва 12-те правила на мисленето, изразени като научни становища, и допълнени с интересни идеи, лесни за изпълнение във всекидневния живот.

Правило No1: Физическите упражнения развиват силата на мозъка

Правило No2: Човешкият мозък също е еволюирал

Правило No3: Невротрансмисията във всеки мозък е различна

Правило No4: Не обръщаме внимание на скучни неща

Правило No5: Повтаряйте, за да помните

     Правило No6: Помнете да повтаряте

     Правило No7: Спете добре, мислете добре

     Правило No8: Стресираните мозъци не учат по същия начин

     Правило No9: Стимулирайте повече сетива

     Правило No10: Зрението превъзхожда всички други сетива

     Правило No11: Мъжките и женските мозъци са различни

     Правило No12: Ние сме велики изследователи по природа

д-р Джон Медина – молекулярен биолог, написал близо 10 книги на тема генетика на мозъка и психически разстройства.
В интригуващото четиво авторът описва 12-те правила на мисленето, изразени като научни становища и допълнени с интересни идеи, лесни за изпълнение във всекидневния живот.

Прочети още на: http://www.dnes.bg/knigi/2011/10/18/12-te-pravila-na-mozyka-opisani-ot-d-r-medina.131449

д-р Джон Медина – молекулярен биолог, написал близо 10 книги на тема генетика на мозъка и психически разстройства.
В интригуващото четиво авторът описва 12-те правила на мисленето, изразени като научни становища и допълнени с интересни идеи, лесни за изпълнение във всекидневния живот.

Прочети още на: http://www.dnes.bg/knigi/2011/10/18/12-te-pravila-na-mozyka-opisani-ot-d-r-medina.131449

д-р Джон Медина – молекулярен биолог, написал близо 10 книги на тема генетика на мозъка и психически разстройства.

В интригуващото четиво авторът описва 12-те правила на мисленето, изразени като научни становища и допълнени с интересни идеи, лесни за изпълнение във всекидневния живот.

Прочети още на: http://www.dnes.bg/knigi/2011/10/18/12-te-pravila-na-mozyka-opisani-ot-d-r-medina.131449

д-р Джон Медина – молекулярен биолог, написал близо 10 книги на тема генетика на мозъка и психически разстройства.

В интригуващото четиво авторът описва 12-те правила на мисленето, изразени като научни становища и допълнени с интересни идеи, лесни за изпълнение във всекидневния живот.

Прочети още на: http://www.dnes.bg/knigi/2011/10/18/12-te-pravila-na-mozyka-opisani-ot-d-r-medina.131449

Колко е важно да научим децата си да се отнасят с уважение едно към друго

Словото е изказана мисъл. Преди да кажете нещо, запитайте се: „Това, което ще кажа ще повдигне ли, ще вдъхнови ли и ще мотивира ли човека отсреща? Ще създаде ли импулс за придвижването му напред? Положителен или отрицателен ефект ще има това, което ще кажа?“
За силата на думите в следващата история:
Езикът кости няма, но троши кости