Дати за изпити в МУ-София

 

Прием на кандидат-студенти в СУ "Св.Климент Охридски" за учебната 2024-2025 година

 Софийският университет ще проведе кандидатстудентски изпити по биология и химия за специалностите „Медицина“ и „Фармация“, по математика за специалностите във Факултета по математика и информатика, Физическия факултет и Стопанския факултет, по физика за специалностите във Физическия факултет, по английски, немски, френски, италиански език, география и изпит-събеседване на специалностите „Изобразително изкуство“ и „Графичен дизайн“. С оценките от изпитите по биология и химия кандидат-студентите ще могат да кандидатстват и за специалности в Биологическия факултет, Факултета по химия и фармация и Физическия факултет.
Първата изпитна сесия ще се проведе на 7, 13 и 20 април 2024 г., а втората – на 8, 9, 15, 16, 22 и 23 юни 2024 г.
Кандидатстудентските изпити ще се проведат както следва:
- Математика – от 9.00 часа на 7 април 2024 г.;
- Биология – от 14.30 часа на 7 април 2024 г.;
- Химия – от 9.00 часа на 20 април 2024 г.;
- Математика – от 9.00 часа на 8 юни 2024 г.;
- Биология – от 9.00 часа на 9 юни 2024 г;
- Английски език – от 9.00 часа на 15 юни 2024 г.
- Физика – от 14.30 часа на 15 юни 2024 г;
- Химия – от 9.00 часа на 16 юни 2024 г.;
- Италиански език – от 14.30 часа на 16 юни 2024 г.;
- Френски език – от 9.00 часа на 22 юни 2024 г.;
- Немски език – от 14.30 часа на 22 юни 2024 г.;
- Събеседване за специалности „Изобразително изкуство“ и „Графичен дизайн“ - от 9.00 часа на 23 юни 2024 г.;
- География – от 14.00 часа на 23 юни 2024 г.
Приемът на заявления за явяване на изпити за първата и втората кандидатстудентска сесия ще се осъществява само по електронен път и започва в 8.30 часа на 5 март 2024 г. Крайният срок е в 17.00 часа на 1 април 2024 г. за първата кандидатстудентска сесия и в 17.00 часа на 3 юни 2024 г. за втората кандидатстудентска сесия.

Повече информация - Софийски университет

ПРИЕМ НА БЪЛГАРСКИ КАНДИДАТ- СТУДЕНТИ В МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ – СОФИЯ за уч. 2024/ 2025 г.

 Прием на български кандидат- студенти по специалностите Медицина, Дентална медицина и Фармация:

1.1. Предварителни кандидатстудентски изпити:

Прием на документи/ онлайн / – от 18.03.2024 г. до 13.00 ч. на 09.04.2024 г.

Конкурсен изпит по биология – 13.04.2024 г.

Конкурсен изпит по химия – 14.04.2024 г.

1.2. Редовни кандидатстудентски изпити:

Прием на документи / онлайн /– от 10.06.2024 г. до 13.00 ч. на 25.06.2024 г.

Конкурсен изпит по биология – 29.06.2024 г.

Конкурсен изпит по химия – 30.06.2024 г.

Класиране – 11.07.2024 г.

Повече информация - МУ-София

Записване за курсове за учебната 2023/2024 година

Образователен център "Алфа Стандарт" организира курсове за обучение на кандидат-студенти по биология и химия 

Как работим?

• малки групи
• преподаваме цялото учебно съдържание
• правим непрекъснато изпити
• проверяваме всички домашни работи

За кандидат-студенти едногодишна подготовка: 

- записване до 14.09.2023 г.

- начало: м.09.2023 г

- край: 30.06.2024 г.

- хорариум: по 4 астрономически часа седмично

- групи: до 8 човека

За кандидат-студенти двугодишна подготовка: 

- записване до 28.09.2023 г.

- първата учебна година - начало 1.10.2023 г. до 15.06.2024 г.

- втората учебна година - начало м.09.2024 г. до 30.06.2025 г.

- хорариум - по 4 учебни часа на седмица (по 45 мин.)

- групи: до 8 човека

Свържете се с нас за записване за безплатна консултация:

+359 87 66 68 464  

имейл: alfa.standard2011@gmail.com

Поздравяваме всичките ни ученици, приети на първо класиране в МУ-София!

 Благодарим ви за отличните оценки от предварителните и редовните изпити, резултат от огромен труд и силна мотивация! За нас беше удоволствие да бъдем с вас през тази изцяло присъствена постковид учебна година и днес да празнуваме успеха ви!💖

Формат на кандидатстудентските изпити по биология и химия за учебната 2022/ 2023 г. в МУ-София

 Академичният съвет на свое заседание утвърди следните промени във формата на кандидатстудентските изпити по биология и химия за прием на студенти по специалностите Медицина, Дентална медицина и Фармация за учебната 2022/ 2023 г.:

Кандидатстудентски изпит по БИОЛОГИЯ ще бъде с времетраене 4 часа

    Формат: 

    МОДУЛ 1 с продължителност  90 минути, който да включва:

     – 20 тестови задачи с един верен отговор или комбинация от повече от един верен отговор. 

    – 2 или 3 отворени въпроса (в зависимост от необходимото време за отговор), които изискват графично представяне на биологични структури или процеси чрез схеми, модели и символи;

     МОДУЛ 2 с продължителност 150 минути, който да включва: 

    – 20 въпроса с отворен отговор, прецизно дефинирани така, че да изискват кратък и еднозначен отговор (една дума, няколко думи или едно изречение). 

    – Четири отворени въпроса, които изискват разширен отговор. 

Програмата за изпита по биология  ще  включва материал от задължителната подготовка по предмета Биология и здравно образование (материалът от 8, 9, и 10-ти клас на гимназиите) и материал  от профилираната подготовка (11 и 12-ти клас). Ще се включат тези раздели от гимназиалната програма, които съответстват на особеностите на преподаването в МУ-София. 

Кандидатстудентски изпит по ХИМИЯ ще бъде с времетраене 4 часа

Формат: Изпитът включва следните три елемента:

Елемент 1 - Тест - включва общо 48 тестови въпроси:

• 40 тестови въпроси от тип затворени въпроси с множествен избор. Необходимо е кандидат- студентът да посочи верният отговор, който е един от четири възможности;
• 8 отворени тестови въпроси. Кандидат- студентът трябва да отговори кратко, точно и ясно на поставения въпрос.

Максималният брой точки е 80, отговарящи на оценка Отличен 6..

Елемент 2 – задача по обща и неорганична химия, включваща 8-10 реакции /в зависимост от сложността/. Отговорите да бъдат представени с  изравнени химични уравнения, включително йонни уравнения и електронни баланси. Условията на реакциите се отбелязват над стрелка.

Елемент 3 – задача по органична химия включваща 8-10 реакции / в зависимост от сложността/. Отговорите да бъдат представени с химични уравнения. Условията на реакциите се отбелязват над стрелка. Изписват се химичните наименования на получените продукти.

Крайната оценка се формира като средна аритметична от оценките на трите елемента.

Балообразуване: Сбор от оценките по биология и химия от държавните зрелостни изпити, а ако липсват такива - от оценките  от курса на обучение по тези предмети от дипломата за завършено първо ниво на гимназиалното образование и удвоените оценки от конкурсните изпити по биология и химия.

Максимален бал: 36.00.

Източник: МУ-София

Формат на кандидатстудентските изпити по биология и химия за учебната 2022/2023 г. в МУ-Варна

 Във връзка с подготовката и провеждането на кандидатстудентската кампания за учебната 2022/2023 г. в МУ-Варна, са публикувани отговори на най-често задаваните въпроси от страна на кандидат-студентите, които се обучават по новата учебна програма в средните училища на територията на Република България и предстои да получат дипломите си за средно образование през 2022 г.:

 

Въпрос 1: Какъв ще бъде форматът на изпитите по биология и химия за специалностите „Медицина“, „Дентална медицина“ и „Фармация“ в МУ-Варна за учебната 2022/2023 г.?

Отговор: Форматът на изпитите по биология и химия се запазва непроменен.

Важно е да знаете, че:

          -  Изпитът по биология представлява решаване на комбинация от тестови въпроси. Тестовите въпроси са от сборниците с тестови задачи по биология за 8, 9 и 10 клас, издадени от МУ-Варна съответно през 2014, 2015 и 2016 г. Информация за сборниците* можете да откриете тук;

        - Изпитът по химия включва решаване на една задача и тест. Задачата е от Сборника със задачи за кандидатстудентски изпит по химия, издаден от МУ-Варна през 2018 г., определена на изпита чрез лотариен принцип от раздел „Неорганична химия“ или раздел „Органична химия“. Тестът включва въпроси, публикувани в Сборника с тестови въпроси за кандидатстудентски изпит по химия, издаден от МУ-Варна през 2018 г. Информация за сборниците* можете да откриете тук.

 

Въпрос 2: Кои са темите, учебниците и сборниците за подготовка за изпита по биология за специалностите „Медицина“, „Дентална медицина“ и „Фармация“ за кандидатстващите за учебната 2022/2023 г.?

Отговор: Информация за програмата с темите за изпита по биология можете да видите тук, а тук можете да се запознаете с учебниците** и сборниците за подготовка.

Важно е да знаете, че:

           -  Сборниците* с тестови задачи за подготовка по биология за 8, 9 и 10 клас, издадени от МУ-Варна съответно през 2014, 2015 и 2016 г., остават непроменени за кандидат-студентите за учебната 2022/2023 г.

 

Въпрос 3: Кои са темите, учебниците и сборниците за подготовка за изпита по химия за специалностите „Медицина“, „Дентална медицина“ и „Фармация“ за кандидатстващите за учебната 2022/2023 г.?

Отговор: Информация за програмата за изпита по химия можете да видите тук, а тук можете да се запознаете с учебниците** и сборниците за подготовка.

Важно е да знаете, че:

          -  Сборниците* с тестови въпроси и задачи за подготовка по химия, издадени от МУ-Варна през 2018 г., остават непроменени за кандидат-студентите за учебната 2022/2023 г.

 

Въпрос 4: Възможно ли е за учебната 2022/2023 г. да се кандидатства с диплома за средно образование, издадена през предходни години или е задължително ученикът да е учил по новата учебна програма?

Отговор: В МУ-Варна могат да кандидатстват лица, които имат документ за завършено средно образование, осигуряващо им право да се обучават във висшите училища на страната, в която е придобито средното образование, независимо от година му на издаване.

Важно е да знаете, че:

         -  В дипломата за средно образование на завършилите през предходни години или завършилите в чужбина трябва да бъдат включени балообразуващите оценки за специалността, за която се кандидатства. Когато в дипломата за средно образование няма оценка по учебен предмет, която участва в образуването на състезателния бал, кандидатът може да валидира компетентности по този учебен предмет в съответствие с чл. 166, ал. 5 от Закона за предучилищното и училищното образование и по реда на Наредба №11 за оценяване на резултатите от обучението на учениците. В този случай при образуването на състезателния бал се включва оценката по чл. 168, ал. 1, т. 2 от Закона за предучилищното и училищното образование.

Въпрос 5: Възможно ли да се кандидатства с диплома за средно образование, издадена през 2022 година, в която не присъстват оценки от профилирана подготовка по биология и/или химия (включително и от държавен зрелостен изпит)?
Отговор: Право да кандидатстват за специалностите „Медицина", „Дентална медицина" и „Фармация" ще имат всички зрелостници, завършили средно образование, независимо дали са изучавали биология и химия като профилиращи дисциплини през 11 и 12 клас. Съгласно Наредбите за единни държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалностите „Медицина", „Дентална медицина" и „Фармация" за образователно-квалификационна степен „магистър" при класиране на кандидатите оценките от държавните зрелостни изпити, а ако няма такива – от курса на обучение, по учебните предмети биология и химия от дипломата за средно образование, са балообразуващи.

 

* Посочените издания на сборници с тестови въпроси и задачи за кандидатстудентските изпити в МУ-Варна включват и материал, който понастоящем се изучава не само в първо гимназиално ниво, но и във втори гимназиален етап в рамките на профилиращите предмети по биология и здравно образование и химия и опазване на околната среда.

** При подготовката за кандидатстудентските изпити за прием в МУ-Варна за учебната 2022/2023 година се препоръчва използването на учебници и учебни помагала по биология и здравно образование и по химия и опазване на околната среда, издадени както преди 2017 г., така и тези, издадени в периода от 2017-2020 година, утвърдени със заповед на Министерството на образованието и науката за предучилищно и училищно образование, задължителна и профилирана подготовка. Очаква се издаването на още учебници за профилирана подготовка, утвърдени със заповед на Министерството на образованието и науката за предучилищно и училищно образование, които ще бъдат включени в препоръчителната литература за подготовката на кандидат-студентите.

При възникнали допълнителни въпроси, кандидат-студентите могат да пишат на електронната поща на кандидатстудентската кампания на МУ-Варна: ksk@mu-varna.bg.

Източник: МУ-Варна

Изпит по химия в СУ "Св. Климент Охридски"

Кандидат-студенти изтеглиха вариант № 1 на теста в компонент 1 на изпита и темата „Колоидно-дисперсни системи. Получаване, строеж и свойства на колоидно-дисперсните системи – кинетични, оптични, електрични. Стабилност на колоидните разтвори“ в компонент 2, който е задължителен само за желаещите да кандидатстват в специалност „Медицина“. Подали заявление за участие в изпита са 1089 кандидат-студенти.
Източник: СУ

Записване за курсове за 2020-2021 учебна година

Записваме за следващата учебна година 2020/21 . Обучението ще е дистанционно и/или присъствено. Работно време за м.юни - от понеделник до петък от 10 до 17 часа, само с предварително записан час за консултация.

Кандидатстване в МУ-София 2020 г

Във връзка с предстоящото провеждане на редовните кандидатстудентски изпити в Медицински университет – София по специалностите Медицина, Дентална медицина и Фармация за учебната 2020/2021 година, Ви уведомяваме:

Медицински университет – София ще проведе редовните кандидатстудентските изпити, както следва: Биология – 04.07.2020 година, Химия – 12.07.2020 година при спазване на всички противоепидемични мерки и разпоредби на МЗ и РЗИ.

1. Всички кандидат-студенти, които са подали заявления за предварителните изпити ще бъдат допуснати до участие в редовните кандидатстудентски изпити. Те не подават он-лайн заявление. На датите за изпит се явяват с разпечатката, която са получили за предварителните изпити. 
2. Кандидат-студенти, които са подали заявление само за един изпит /Биология/ или /Химия/ за участие в предварителните изпити, задължително подават заявление он-лайн на адрес: https://ksk.mu-sofia.bg или на място в Учебен отдел на МУ- София, Ректорат, бул.“Акад.Иван Гешов“ № 15 и доплащат 30 лева за втория изпит по банков път /или на място в каса на МУ- София, Ректорат/ като прилагат платежното си, за да могат да участват в класиране. Срок за подаване на документи: 01.06.2020 г. – 12.06.2020 година.
3. Кандидатстващите за специалностите „Медицина”, „Дентална медицина” и „Фармация” за учебната 2020/2021 г., които не са подавали заявления за участие в предварителните изпити,   подават заявления за участие в редовните кандидатстудентски изпити он-лайн  на адрес: https://ksk.mu-sofia.bg или на място в Учебен отдел на МУ- София, Ректорат, бул.“Акад.Иван Гешов“ № 15 в периода от 01.06.2020 г. до 12.06.2020 г. вкл.

Кандидатстудентският изпит по биология е писмен и се провежда в продължение на два часа. Той включва писмена работа върху две тематични единици: I група включва тематичните единици от 9. клас I и II част, общо 41 броя, II група включва тематичните единици от 8. и 10. клас, общо 56 броя. В деня на изпита ще бъдат изтеглени на случаен принцип 2 тематични единици- по една от I и II група.

Кандидатстудентският изпит по химия е писмен и се провежда в продължение на два часа. Той обхваща материал, изучаван в гимназиите и отразен в Програмата за кандидат-студентите. Изпитът се състои от решаване на логически задачи.  В деня на изпита ще бъдат изтеглени на случаен принцип две тематични логически задачи, от които една включва материал от обща и неорганична химия и една – материал от органична химия. Отговорите трябва да бъдат пълни и обосновани и подкрепени със съответните химически формули и реакции. 

Източник:МУ-София

Време е официално да обявим края на КСК 2019-20!! Поредната много успешна учебна година! Благодарим на всичките ни ученици за доверието, огромния труд и отличните резултати от кандидатстудентските изпити и ДЗИ! Гордеем се с Вас! <3

Предварителни изпити по биология и химия в МУ - София

Критерии за оценка на предварителния изпит по биология, проведен на 24.03.2019 г.
Изтеглени теми:
8 клас Сърдечно-съдова система. Вътрешна течна среда. Кръвосъсирване
9 клас ( първа част) Вирусите – причинители на заболявания. Разпространение на вирусните инфекции. 
Грип и хепатит
9 клас ( втора част) Жизнен път на клетката
10 клас - Оплождане. Партеногенеза
Критерии за оценка на предварителния изпит по химия, проведен на 07.04.2019 г.
Критерии за оценка на писмените работи по биология и химия

Записване за учебната 2017-18 година

Кандидатстудентски изпити по химия - информация

Изискванията за 2017-18 учебна година на различните университети са:
1. МУ-София
Изпитът по химия е задължителен за специалности - медицина, дентална медицина и фармация. Продължителност на изпита - 5 часа. Формат - тема и 4 задачи.
2. МУ-Варна
Изпитът по химия е задължителен за специалности - медицина, дентална медицина и фармация. Продължителност на изпита - 4 часа. Формат - тест 40 въпроса (20 неорганична и 20 органична химия) и 2 задачи (една от неорганична химия и една от органична химия).
3. МУ-Плевен
 Изпитът по химия е задължителен за специалности - медицина и фармация. Продължителност на изпита -  4 часа. Формат - тест 40 въпроса и 4 задачи. Програма за изпита по химия
4. МУ-Пловдив
Изпитът по химия е задължителен за специалности - медицина, дентална медицина и фармация. Продължителност на изпита - 2,5 часа. Формат - тест 40 въпроса и 2 задачи (една от неорганична химия и една от органична химия).
Програма за изпита по химия
5. Софийски университет "Св. Климент Охридски"
Изпитът по химия е задължителен за специалности медицина и фармация. Продължителност на изпита 4 часа. Формат - тест 20 въпроса и 4 задачи. Програма за изпита по химия.
6. Тракийски университет - Стара Загора
Изпитът по химия е задължителен за специалност медицина. Програма за изпита по химия.
Формат - 2 въпроса и 4 задачи.

Луи Пастьор - френски химик, микробиолог и имунолог

Луи Пастьор (на френски: Louis Jean Pasteur) е роден на 27 декември 1822г. в Дол, Източна Франция. През 1842г. завършва Кралския колеж в Безансон и кандидатства в Екол нормал в Париж. Там той получава магистърска степен през 1845 г. и докторска степен през 1847 г.
През 1848 г. Луи Пастьор публикува свое откритие, направено при кристалографско изследване на винената киселина, което обяснява наблюдаваната по-рано от Айлхард Мичерлих изомерия на това съединение. Той излага хипотезата, че свойствата на химичните съединения зависят не само от химичния им състав, но и от пространствената структура на техните молекули, с което поставя началото на стереохимията.
През 1848 г. Пастьор за кратко е учител по физика в Дижон, но на следващата година започва да преподава химия в Страсбургския университет, като се жени за Мари Лоран, дъщеря на ректора. Двамата имат пет деца, три от които умират малки. През 1854 г. Пастьор става декан на новосъздадения Научен колеж в Лил, където започва своите изследвания на ферментацията по поръчка на местни индустриалци, занимаващи се с преработка на захарно цвекло. През 1856 г. е назначен за директор на научните изследвания в Екол нормал.
През 1857 г. Луи Пастьор публикува студия за ферментационните процеси, а през 1863 г. – изследването си за ролята на бактериите за развалянето на вино. Той разкрива ролята на дрождите при ферментацията и доказва, че превръщането на захар в алкохол не е спонтанно явление, а сложен процес, тясно свързан с метаболизма на живи организми при условия на ниско съдържание на кислород (анаеробиоза). Освен това доказва, че наличието на друг вид микроорганизми може да доведе до нежелани резултати във ферментиращите течности. Той установява биологичния характер на ферментацията и демонстрира, че микроорганизмите могат да произлязат само от микроорганизми, поредно доказателство за невалидността на теорията за произволното самозараждане.
През 1862 г. Пастьор става член на Френската академия на науките. През същата година, заедно с Клод Бернар, той разработва технология за унищожаване на микроорганизмите в течности чрез повишаване на тяхната температура, която е наречена в негова чест пастьоризация. Първоначално пастьоризацията се е прилагала за увеличаване на трайността на оцета и виното, но през 1870 г. самият Пастьор създава метод за пастьоризация на бира. Днес технологията се прилага масово при различни хранителни продукти.
Изследванията на Пастьор в областта на ферментацията го убеждават в правилността на теорията, предложената по-рано от учени като Джироламо Фракасторо, Агостино Баси и Фридрих Хенле, според която някои микроорганизми са в състояние да навредят на човека и на други живи същества, предизвиквайки различни болести. Той провежда няколко експеримента, с които убедително демонстрира правилността на тази теория. Пастьор излага хипотезата, че ограничаването на достъпа на микроорганизми до човешкото тяло би намалило риска от инфекции, с което подтиква Джоузеф Листър да въведе антисептичните методи в хирургията. През 1865 г. правителството възлага на Пастьор изследвания на епидемично заболяване при копринените буби и той успява да установи микроорганизма, причиняващ болестта.
През 1867 г. Луи Пастьор напуска административния си пост в Екол нормал и оглавява създадената с подкрепата на император Наполеон III нова лаборатория по физиологична химия в същото училище. Година по-късно той е частично парализиран след претърпян удар и напуска училището, като продължава изследванията си в своята частна лаборатория. През 1873 г. става член на Френската медицинска академия, а през 1874 г. парламентът му отпуска пожизнена рента.
През 70-те години Пастьор прави изследвания на холерата при кокошките, като при експериментите случайно открива, че птици, заразени с отслабен щам на причинителя на болестта придобиват имунитет към нея. Скоро става ясно, че този метод може да се използва и за предпазване от много други заразни болести. През 1881 г. Пастьор провежда първата успешна ваксинация - на овце срещу болестта синя пъпка (антракс). През 1882 г. е избран за член на Френската академия.
През следващите няколко години Луи Пастьор изследва фаталната за хората болест бяс, като успява да открие причиняващия я вирус и да създаде ваксина срещу него. Ваксината срещу бяс става първата, приложена върху човек, след като през 1885 г. Пастьор успява да спаси с нея живота на ухапано от бясно куче дете. Откритието получава международна известност и през 1888 г. в Париж е открит Института „Пастьор“, чиято първоначална цел е борбата срещу бяса. Въпреки влошеното си здраве, Пастьор оглавява института до своята смърт.
Луи Пастьор умира през 1895 г. в Марн ла Кокетт край Париж от усложнения след поредица от удари, първият от които получава още през 1868 г. Първоначално е погребан в катедралата „Света Богородица“ в Париж, но по-късно останките му са преместени в специална крипта в Института „Пастьор“.

Одобриха имената на новите 4 химични елемента

Международният съюз за теоретична и приложна химия (IUPAC) обсъжда предложенията в продължение на 5 месеца и реши да приеме предложенията за елементи под номера 113, 115, 117 и 118. Предвид логиката за именуване в съответната група е добавено окончанието -ium за елементи 113 и 115, -ine за 117 и -on за 118.
Те вече ще се наричат:

• номер 113 - нихоний (Nihonium със символ Nh) -  от името Нихон, или Страната на изгряващото слънце (Япония), по предложение на изследователския център RIKEN Nishina.

• номер 115 - московий (Moscovium със символ Mc) - този химичен елемент е открит от учени от Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна в Подмосковието

• номер 117 - тенесин (Tennessine със символ Ts) - от името на щата Тенеси, където се намират научните центрове - националната лаборатория на Министерството на енергетиката на САЩ в Оук Ридж, Университета "Вандербилт" и Университета на Тенеси в Ноксвил.

• номер 118 - оганесон (Oganesson със символ Og ) - кръстен на академик Юрий Оганесян от Руската академия на науките

По време на обсъжданията за имената е имало и други предложения, включително подкрепени с петиции на хиляди симпатизанти, но принципът на IUPAC е, че право да са кръстници имат само откривателите.

Фредерик Сангър - двукратен носител на Нобелова награда за химия

 "Науката е като откривателско пътешествие в непознати земи, където търсиш не нова територия, а ново знание. Тя би се харесала на всеки човек с развито чувство за приключение". Фредерик Сангър

  Фредерик Сангър е роден на 13 август 1918 г. в Рендкомб, Глостършър.  Първата Нобелова награда получава през 1958 г. "за определянето структурата на протеините и особено на инсулина", а втората през 1980 г. е разделена между Сангър и Уолтър Гилберт от една страна (за приноса им в определянето последователността на базите в нуклеиновите киселини) и Пол Бърг от друга (за фундаментални изследвания на биохимичните свойства на нуклеиновите киселини, в частност рекомбинантните ДНК).

През 1977 г. Сангър разработва метод за разшифроване на нуклеотидната последователност в ДНК  (метод на Сангър), който се използва включително и за разчитане на секвенциите на човешкия геном. За този успех е удостоен с втора Нобелова награда през 1980.

Така той става единственият лауреат на две Нобелови награди за химия

 и един от четиримата носители на по две Нобелови награди, като другите трима са Мария Кюри (за физика, 1903 и за химия, 1911), Лайнъс Полинг (за химия, 1954 и за мир, 1962) и Джон Бардийн (два пъти за физика, 1956 и 1972).

Неговото име носи институтът "Сангър", основан през 1992 с дарение. Една от основните му цели е разчитането на човешкия геном.
Фредерик Сангър умира през 2013г. на 95 години.

Значението на работата на Фредерик Сангър за развитието на науката е огромно.
"Работата му постави основите за това човечеството да може да чете и разбира генетичния код, което доведе до революция в биологията и днес допринася за въвеждането на подобрения в системата на здравеопазването", оценява приноса на Сангър директорът на независимия благотворителен фонд Wellcome Trust д-р Джереми Фарар.

Професор Колин Блейкмор, бивш изпълнителен директор на Британската агенция за медицински изследвания, коментира: "Смъртта на велика личност обикновено провокира хиперболизации, но е невъзможно да преувеличим влиянието, което е оказал трудът на Сангър върху модерните биомедицински науки...той отвори широко вратите пред молекулярната биология, генетиката и геномиката."

Периодична система

Прекрасен вариант на Периодична система, даващ най-малко един пример за приложението на всеки един елемент (с изключение на елементи, които в действителност не съществуват в природата).
Източник: http://www.sciencealert.com/this-awesome-periodic-table-tells-you-how-to-actually-use-all-those-elements 

Мария Склодовска-Кюри

             

            Мария Склодовска-Кюри е родена във Варшава, Полша, на 7 ноември 1867 г. като петото дете в семейството на известни учители. Мария завършва гимназия във Варшава на 15-годишна възраст със златен медал. Не може да продължи образованието си в Полша, защото по онова време жените нямат право да постъпват в университет. Поради финансовите трудности, пред които е изправено семейството, на Мария се налага да започне работа като учител, а след навършване на 18 години става възпитателка. Мария подпомага сестра си финансово при  нейното следване по медицина в Париж. 

              С помощта на сестра си през 1891 г. Мария се премества в Париж и постъпва да учи в Сорбоната. Тя изпитва огромни финансови затруднения. През 1893 г. се дипломира по физика, а през 1894 г. – по математика, и в двете специалности с отлични резултати. По това време, тя е получила от Комисията задача да направи проучване на различни видове стомана и техните магнитни свойства. Кюри има нужда от лаборатория,където да работи и един нейн колега я представя на френския физик Пиер Кюри. През 1895г. двамата сключват брак.

            Мария и Пиер Кюри работят по отделни проекти. Тя е очарован от работата на Анри Бекерел, френски физик, който е открил, че уранът излъчва лъчи, по-слаби от рентгеновите лъчи, открити от Вилхелм Конрад Рьонтген. Кюри придвижи  работата на Бекерел с няколко крачки по-нататък, провеждайки собствени експерименти върху уранови лъчи. Тя открива, че лъчите остават постоянни, независимо от състоянието или формата на урана. Лъчите, според нея са дошли от атомната структура на елемента. Тази революционна идея  създава областта на атомната физика и самата Кюри предлага думата радиоактивност, за  да опише явлението. Мари и Пиер имат дъщеря, Ирен, през 1897 г., но работата им не се забавя..

          Пиер Кюри оставя настрана собствената си работа, за да помогне на Мария с проучването ѝ върху радиоактивността. При работа с минерала настуран (уранова смолиста руда) двойката открит нов радиоактивен елемент през 1898 г. на име на полоний, в чест на  родната страна Полша на Мария Кюри. Те също така откриват присъствието на друг радиоактивен елемент, който наричат  радий. През 1902 г. семейство Кюри обявяват, че са изолирали  един дециграм  чист радий, демонстрирайки неговото съществуване като уникален химичен елемент.

             Мария Кюри влезе в историята през 1903 г., когато тя стана първата жена  получила Нобелова награда за физика. Тя спечели престижната награда заедно със съпруга си и Анри Бекерел, за работата им по радиоактивност. С  Нобелова награда семейство Кюри придобива  международна признание за своите научни усилия, а парите от наградата използват, за да продължат изследванията си. През 1904г. имат втора дъщеря Ева.

 През 1906 г., Мария Кюри претърпява огромна загуба. Нейният съпруг Пиер е бил убит в Париж, при инцидент с файтон. Независимо от огромната си скръб, тя поема преподавателски  пост в Сорбоната, ставайки първата жена професор на институцията.

           Кюри получава през 1911 г., втората си Нобелова награда, този път в областта на химията. Тя бе избрана за откриването на два нови химични елемента -  радий и полоний, и става първият учен, който печели две Нобелови награди.

              Когато Първата световна война избухва през 1914 г., Кюри посвещава време и ресурси, за да помогне на каузата. Тя подкрепя използването на преносими рентгенови апарати в областта, и тези медицински превозни средства са наричани  "Малката Кюри". 

           Всичките години работа с радиоактивни материали се отразяват върху здравето на Мария Кюри.  Мария Кюри се е разхождала редовно с епруветки с полоний и радий в джобовете си и дори е държала капсули, пълни с опасните вещества върху рафтовете на мебелите си. През 1934 г. Кюри отива в санаториум в Паси, Франция, за да се опита да си почине и да си възвърне силата си. Тя умира  там на 4 юли 1934 г. от апластична анемия, която може да бъде причинена от продължително излагане на радиация.

            Мария Кюри е направила много открития през живота си. Тя е най-известната жена учен на всички времена, и  посмъртно е получила множество отличия. През 1995 г. останките ѝ и останките на съпруга ѝ са погребани в Пантеона в Париж, крайното място за почивка от най-великите умове на Франция. Кюри става първата и единствена жена, която е погребана там.

              Кюри също предава любовта си към науката на следващото поколение. Дъщеря ѝ Ирен Жолио-Кюри следва стъпките на майка си и печели Нобелова награда за химия през 1935, заедно със съпруга си Фредерик Жолио за работата им по синтез на нови радиоактивни елементи.

             Нивата на радиация, на които е била изложена Кюри, са били толкова мощни, че дори днес бележниците й трябва да се съхраняват в облицовани с олово кутии, за да бъдат безопасни за околните. И това не се отнася само до ръкописите на Кюри. В изложбата „Пиер и Мария Кюри“ в националната библиотека във Франция, са изложени много от нейните лични вещи, мебели и дори готварски книги, които изискват защитно облекло, за да се  разглеждат безопасно.  Също така посетителите подписват документ, че поемат лична  отговорност за здравето си. Но защо почти всички нейни вещи са станали радиоактивни? Отговорът е в научните ѝ занимания - най-известният изотоп на радия (226) има период на полуразпад от 1602години.