140 години от Освобождението на България!
Поклон пред подвига и саможертвата на героите, загинали за свободата!
Показват се публикациите с етикет Шипка. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Шипка. Показване на всички публикации
събота, 3 март 2018 г.
събота, 26 август 2017 г.
140 години от Шипченската епопея
С боевете на Шипка през 1877 г. се дава началото на свободна
България. От 21 до 26 август 1877 г. българските опълченци и редовна руска
армия водят сражения на върха срещу значително превъзхождащата ги по численост
турска армия, водена от Сюлейман паша.
Задачата на малобройния руско-български отряд под командването на ген. Н.Г. Столетов, наброяващ около 7 500 души е да не ѝ позволи да премине Балкана и да се съедини с турските части в Североизточна България в помощ на обсадената в Плевен армия на Осман паша.
Най-тежък и решаващ за отбраната е третият ден – 11/23 август, когато турците все повече затягат обръча около защитниците, а боеприпасите са на привършване. Следобед Сюлейман паша хвърля в боя всичките си резерви срещу центъра на отбраната. В този най-критичен момент, когато изглеждало, че Шипка ще падне, от Габрово пристига първото подкрепление, изпратено от ген. Радецки. Надвечер пристигат всички роти на 16 стрелкови батальон и след ожесточен бой турците отстъпват. Шипка е спасена!
След падането на Плевен ( 29 ноември/10 декември 1877 г.) руските войски преминават Балкана при изключително тежки зимни условия и пленяват турската армия на Вейсел паша в шейновския укрепен лагер на 28 декември 1877 г./ 9 януари 1878 г. Победата при Шипка-Шейново е достоен завършек на Шипченската епопея.
Жертвите, които руските полкове и българските дружини дават на Шипка и в полето на Шейново са около 11 000 – убити, ранени и безследно изчезнали, а над 9 000 души са замръзналите и заболелите по време на Зимното шипченско стоене.
Признателността на българския народ към подвига на героите, защитили с кръвта си Шипченския проход и свободата на България увенчава величественият Паметник на свободата, който гордо се възвисява на връх Шипка.
Той е построен с волните пожертвувания на целия народ, по проект на арх. Донков и скулптора Андреев. Откриването му става на 26 август 1934 г. Паметникът наподобява средновековна българска крепост. Той е висок 31,5 метра и към него водят 890 стъпала. Над централния вход гордо се възправя бронзов лъв – символ на българската държавност. На останалите три страни са изписани имената на Шипка, Шейново и Стара Загора – бойните полета, напомнящи за подвига на българските опълченци.
Информация - връх Шипка - Паметник на свободата
Задачата на малобройния руско-български отряд под командването на ген. Н.Г. Столетов, наброяващ около 7 500 души е да не ѝ позволи да премине Балкана и да се съедини с турските части в Североизточна България в помощ на обсадената в Плевен армия на Осман паша.
Най-тежък и решаващ за отбраната е третият ден – 11/23 август, когато турците все повече затягат обръча около защитниците, а боеприпасите са на привършване. Следобед Сюлейман паша хвърля в боя всичките си резерви срещу центъра на отбраната. В този най-критичен момент, когато изглеждало, че Шипка ще падне, от Габрово пристига първото подкрепление, изпратено от ген. Радецки. Надвечер пристигат всички роти на 16 стрелкови батальон и след ожесточен бой турците отстъпват. Шипка е спасена!
Отстояването на прохода
и през следващите три дни с пристигналите подкрепления показва на
противника категорично, че трябва да изостави първоначалния замисъл за
успешна обсада на шипченските позиции и настъпление в Северна България.
Изходът на войната, е решен на Шипка. На чуждестранните кореспонденти,
посетили Шипченския проход след шестдневните августовски боеве, ген.
Радецки заявява: „Пишете главно за храбрите ми полкове и доблестното
българско опълчение, които, когато нямаха боеприпаси, отблъскваха
турските атаки с камъни”.
Прочети повече в Blitz.bg: https://www.blitz.bg/obshtestvo/na-dneshniya-den-e-spasena-tsyala-blgariya_news356902.html
Прочети повече в Blitz.bg: https://www.blitz.bg/obshtestvo/na-dneshniya-den-e-spasena-tsyala-blgariya_news356902.html
Отстояването на прохода
и през следващите три дни с пристигналите подкрепления показва на
противника категорично, че трябва да изостави първоначалния замисъл за
успешна обсада на шипченските позиции и настъпление в Северна България.
Изходът на войната, е решен на Шипка. На чуждестранните кореспонденти,
посетили Шипченския проход след шестдневните августовски боеве, ген.
Радецки заявява: „Пишете главно за храбрите ми полкове и доблестното
българско опълчение, които, когато нямаха боеприпаси, отблъскваха
турските атаки с камъни”.
Прочети повече в Blitz.bg: https://www.blitz.bg/obshtestvo/na-dneshniya-den-e-spasena-tsyala-blgariya_news356902.html
Боевете продължават и през следващите три дни. Отбраната на Шипка продължава и през есента и зимата на 1877 г. Този период
влиза в историята като "Зимно шипченско стоене". Въпреки студа и мъглата, въпреки снежните бури и виелици,
защитниците на Шипка геройски бранят прохода. За тези изпълнени с мъжество и
саможертва дни телеграфът съобщава с кратката фраза: "На Шипка всичко е
спокойно". Руските войници и българските опълченци превръщат прохода в
непристъпна крепост, "в затворена врата за настъплението на турците към
Северна България и отворена врата за победния поход на руската армия към
Цариград", по думите на ген. Радецки. Прочети повече в Blitz.bg: https://www.blitz.bg/obshtestvo/na-dneshniya-den-e-spasena-tsyala-blgariya_news356902.html
След падането на Плевен ( 29 ноември/10 декември 1877 г.) руските войски преминават Балкана при изключително тежки зимни условия и пленяват турската армия на Вейсел паша в шейновския укрепен лагер на 28 декември 1877 г./ 9 януари 1878 г. Победата при Шипка-Шейново е достоен завършек на Шипченската епопея.
Жертвите, които руските полкове и българските дружини дават на Шипка и в полето на Шейново са около 11 000 – убити, ранени и безследно изчезнали, а над 9 000 души са замръзналите и заболелите по време на Зимното шипченско стоене.
Изходът на войната, е
решен на Шипка. На чуждестранните кореспонденти, посетили Шипченския
проход след шестдневните августовски боеве, ген. Радецки заявява:
„Пишете главно за храбрите ми полкове и доблестното българско опълчение,
които, когато нямаха боеприпаси, отблъскваха турските атаки с камъни”.
Днес на Шипка има надпис: „Тук изгря свободата на България“. Копирано
от: http://cherveno.bg
Изходът на войната, е
решен на Шипка. На чуждестранните кореспонденти, посетили Шипченския
проход след шестдневните августовски боеве, ген. Радецки заявява:
„Пишете главно за храбрите ми полкове и доблестното българско опълчение,
които, когато нямаха боеприпаси, отблъскваха турските атаки с камъни”.
Днес на Шипка има надпис: „Тук изгря свободата на България“. Копирано
от: http://cherveno.bg
Изходът на войната, е
решен на Шипка. На чуждестранните кореспонденти, посетили Шипченския
проход след шестдневните августовски боеве, ген. Радецки заявява:
„Пишете главно за храбрите ми полкове и доблестното българско опълчение,
които, когато нямаха боеприпаси, отблъскваха турските атаки с камъни”.
Днес на Шипка има надпис: „Тук изгря свободата на България“. Копирано
от: http://cherveno.bg
Информация за паметник - "Българският опълченец"Признателността на българския народ към подвига на героите, защитили с кръвта си Шипченския проход и свободата на България увенчава величественият Паметник на свободата, който гордо се възвисява на връх Шипка.
Той е построен с волните пожертвувания на целия народ, по проект на арх. Донков и скулптора Андреев. Откриването му става на 26 август 1934 г. Паметникът наподобява средновековна българска крепост. Той е висок 31,5 метра и към него водят 890 стъпала. Над централния вход гордо се възправя бронзов лъв – символ на българската държавност. На останалите три страни са изписани имената на Шипка, Шейново и Стара Загора – бойните полета, напомнящи за подвига на българските опълченци.
Информация - връх Шипка - Паметник на свободата
Абонамент за:
Публикации
(
Atom
)