През януари 1922 г. неизвестният млад канадския учен Фредерик Бантинг за първи път в историята спаси живота на момче болно от диабет, като му инжектира инсулин.
В продължение на много векове хората не са знаели как да се борят с болестта, нито как да я диагностицират. "Диабет" не оставя на пациента, не само надежда за възстановяване, но и за нормален живот - без този хормон, който осигурява усвояването на глюкоза от тъканите, тялото не може да съществува. Откритието на Фредерик Бантинг, за което той, заедно с Джон Маклауд, бе удостоен с Нобелова награда, е спасило живота на милиони. Въпреки че диабета все още е нелечим, благодарение на инсулина, хората се научили как да държат болестта под контрол.
Какво е инсулин? Този хормон помага на глюкозата да бъде усвоена от клетките, където тя да се използва като източник на енергия. Ако по някаква причина, количеството на инсулина не е достатъчно, глюкозата в храната, която не може да бъде усвоена от клетките, води до натрупване на захар в кръвта, което е изключително опасно за организма. Инсулинът, заедно с други хормони, се произвежда в панкреаса. В тази жлеза има "островчета на Лангерханс", наречена в чест на техния откривател немския учен Пол Лангерханс, които произвеждат инсулин.
Диабетът (захарен диабет) е известен още от древността. Дълго преди нашата ера, в древен Египет, лекарите са описвали болни с подобни симптоми. По-подробно описание на болестта дава римския лекар Целзий (I век пр.н.е.), който обръща внимание на характерните симптоми - жаждата, отделянето на големи количества урина, умора и липса на енергия. През 1674 г. английският лекар Томас Уилис първи обръща внимание на сладкия вкус на урина при диабет.
При тежки форми на диабет се нарушава не само обмяната на въглехидрати, но обмяната и на мазнините (липидния метаболизъм) - мазнините не се разграждат напълно и в тялото се образуват токсични продукти на разлагането им - ацетон, ацетоцетната киселина. И тогава настъпва диабетна кома и смърт. Единственият начин, по някакъв начин да поддържа живота на пациента е специална диета. Всичко се промени с откриването на инсулина.
През 1889 г. в Германия физиологът Оскар Минковски и физикът Джосеф фон
Меринг показали, че куче с премахнат панкреас развива диабет. Но
само ако тръбата, през която панкреатичните сокове текат към червата, е хирургично завързана и соковете не могат да достигнат червата -
кучето развивало дребни проблеми с храносмилането, но не и диабет. Така
изглежда, че панкреасът трябва да има поне две функции:
-да произвежда храносмилателни сокове
-да произвежда субстанция, регулираща кръвната глюкоза
Тази хипотетична вътрешна секреция е била ключът. Ако субстанцията всъщност е могла да бъде изолирана, мистерията за диабета би била решена. Процесът обаче е бил бавен.
Идеята на Бантинг
През октомври 1920 в Торонто, Канада, д-р Фредерик Бантинг, неизвестен хирург с бакалавърска степен по медицина имал идея, че панкреасните храносмилателни сокове могат да бъдат вредни за секрецията на панкреаса, произведени от Лангерхансовите острови.
Поради това той искал да лигира тръбите на панкреаса, за да спре притока на хранителни вещества към панкреаса. Това ще доведе панкреаса до дегенериране, карайки го да се свие и да загуби способността си да секретира храносмилателни сокове. Клетките, за които се смята че произвеждат антидиабетичен секрет могат вече да бъдат извлечени от панкреаса без да бъдат наранени.
В началото на 1921 г. Бантинг представя идеята си на професор Джон Маклауд в университета на Торонто, който е водеща фигура в изучаването на диабета в Канада. Маклауд не е мислил много за теориите на Бантинг. Въпреки това Бантинг успява да го убеди, че неговата идея си струва да се опита. Маклауд дава на Бантинг лаборатория с минимално оборудване и десет кучета. Бантинг също получава асистент, студент по медицина Чарлс Бест. Експериментът трябвало да стартира през лятото на 1921 година. Бантинг и Бест започват с техните експерименти премахващи панкреаса на куче, при което наблюдават следните симптоми:
-Покачване на кръвната захар
-Ожаднява, пие много вода и уринира по-често
-Става все по-слабо и по-слабо
-Кучето развило диабет.
Експериментирайки върху друго куче, Бантинг и Бест хирургично лигират панкреаса, спирайки потока от хранителни вещества и така панкреасът дегенерира.
След известно време те премахват панкреаса, нарязват го и замразяват парченцата в смес от вода и соли. Когато парчетата са били полузамразени, те били смлени и филтрирани. Изолираната субстанция нарекли "ислетин". Екстрактът е инжектиран в диабетичното куче. Нивото на кръвната му захар паднало и то изглеждало по-здраво и по-силно. Поставяйки му няколко инжекции дневно, Бантинг и Бест го поддържали здраво и без симптоми.
Бантинг и Бест показали резулатите си на Маклауд, който бил впечатлен, но искал повече тестове, които да докажат, че техният панкреасен екстракт наистина работи.
-да произвежда храносмилателни сокове
-да произвежда субстанция, регулираща кръвната глюкоза
Тази хипотетична вътрешна секреция е била ключът. Ако субстанцията всъщност е могла да бъде изолирана, мистерията за диабета би била решена. Процесът обаче е бил бавен.
Идеята на Бантинг
През октомври 1920 в Торонто, Канада, д-р Фредерик Бантинг, неизвестен хирург с бакалавърска степен по медицина имал идея, че панкреасните храносмилателни сокове могат да бъдат вредни за секрецията на панкреаса, произведени от Лангерхансовите острови.
Поради това той искал да лигира тръбите на панкреаса, за да спре притока на хранителни вещества към панкреаса. Това ще доведе панкреаса до дегенериране, карайки го да се свие и да загуби способността си да секретира храносмилателни сокове. Клетките, за които се смята че произвеждат антидиабетичен секрет могат вече да бъдат извлечени от панкреаса без да бъдат наранени.
В началото на 1921 г. Бантинг представя идеята си на професор Джон Маклауд в университета на Торонто, който е водеща фигура в изучаването на диабета в Канада. Маклауд не е мислил много за теориите на Бантинг. Въпреки това Бантинг успява да го убеди, че неговата идея си струва да се опита. Маклауд дава на Бантинг лаборатория с минимално оборудване и десет кучета. Бантинг също получава асистент, студент по медицина Чарлс Бест. Експериментът трябвало да стартира през лятото на 1921 година. Бантинг и Бест започват с техните експерименти премахващи панкреаса на куче, при което наблюдават следните симптоми:
-Покачване на кръвната захар
-Ожаднява, пие много вода и уринира по-често
-Става все по-слабо и по-слабо
-Кучето развило диабет.
Експериментирайки върху друго куче, Бантинг и Бест хирургично лигират панкреаса, спирайки потока от хранителни вещества и така панкреасът дегенерира.
След известно време те премахват панкреаса, нарязват го и замразяват парченцата в смес от вода и соли. Когато парчетата са били полузамразени, те били смлени и филтрирани. Изолираната субстанция нарекли "ислетин". Екстрактът е инжектиран в диабетичното куче. Нивото на кръвната му захар паднало и то изглеждало по-здраво и по-силно. Поставяйки му няколко инжекции дневно, Бантинг и Бест го поддържали здраво и без симптоми.
Бантинг и Бест показали резулатите си на Маклауд, който бил впечатлен, но искал повече тестове, които да докажат, че техният панкреасен екстракт наистина работи.
При провеждане на тестовете, Бантинг и Бест осъзнали, че се нуждаят от
повече инсулин, отколкото техните кучета могат да им
предоставят. Поради това те започнали да използват панкреаси от говеда,
заклани в кланица, и успели да произведат достатъчно екстракт, запазвайки няколко кучета живи.
Новите резултати убедили Маклауд, че са попаднали на нещо голямо. Той им осигурил повече ресурси и ги преместил в по-добра лаборатория, с по-добри работни условия. Също така той предложил да наричат техния екстракт "инсулин".
В края на 1921, трети човек, биохимик, Бъртрам Колип, се присъединява към техния екип със задачата да се опита да прочисти инсулина, така че да е достатъчно чист за тестове върху хора.
По време на интензивните тестове, екипът също така осъзнава, че процесът на дегенерация на панкреаса е ненужен. Използването на цели панкреаси от животни давало същите резултати.
През януари 1922 в Торонто, Канада, 14 годишно момче, Леонард Томсън е първият пациент с диабет, избран да получи инсулин. Тестът бил успешен. Леонард, който преди инсулиновите инжекции бил близо до смъртта, бързо възстановява своята сила и апетит. Екипът разширил своите тестове към други доброволци диабетици, които реагирали позитивно, както Леонард към инсулиновия екстракт.
Новините за успешното лечение на диабет с инсулин бързо се разпространили извън Торонто и през 1923 Нобеловият комитет реши да награди Бантинг и Маклауд с Нобелова награда за физиология или медицина.
Решението на Нобеловия комитет разярило Бантинг. Той смятал, че наградата трябва да бъде споделена между него и Бест, а не между него и Маклауд. В знак на уважение, Бантинг решил да сподели паричната награда с Бест. Маклауд, от своя страна, споделил наградата си с Колип.
Нобеловата награда за физиология или медицина за инсулина е много спорна. Имало е запитване защо Маклауд е получил наградата вместо Бест и Колип. Но все пак, Маклауд играе централна роля в откриването на инсулина. Точно той подкрепя проекта от самото начало. Той наблюдава работата и също така най-вероятно връзките на Маклауд в научния свят са помогнали на екипа за получаване на бързо признаване на тяхното откритие.
Макар че инсулинът не лекува диабет, то е едно от най-великите открития в света на медицината. Когато се появява е бил като чудо. Хора с тежък диабет, в последните дни на живота си, са били спасявани. И докато те продължавали да взимат своя инсулин, те са могли да живеят нормален живот.
Новите резултати убедили Маклауд, че са попаднали на нещо голямо. Той им осигурил повече ресурси и ги преместил в по-добра лаборатория, с по-добри работни условия. Също така той предложил да наричат техния екстракт "инсулин".
В края на 1921, трети човек, биохимик, Бъртрам Колип, се присъединява към техния екип със задачата да се опита да прочисти инсулина, така че да е достатъчно чист за тестове върху хора.
По време на интензивните тестове, екипът също така осъзнава, че процесът на дегенерация на панкреаса е ненужен. Използването на цели панкреаси от животни давало същите резултати.
През януари 1922 в Торонто, Канада, 14 годишно момче, Леонард Томсън е първият пациент с диабет, избран да получи инсулин. Тестът бил успешен. Леонард, който преди инсулиновите инжекции бил близо до смъртта, бързо възстановява своята сила и апетит. Екипът разширил своите тестове към други доброволци диабетици, които реагирали позитивно, както Леонард към инсулиновия екстракт.
Новините за успешното лечение на диабет с инсулин бързо се разпространили извън Торонто и през 1923 Нобеловият комитет реши да награди Бантинг и Маклауд с Нобелова награда за физиология или медицина.
Решението на Нобеловия комитет разярило Бантинг. Той смятал, че наградата трябва да бъде споделена между него и Бест, а не между него и Маклауд. В знак на уважение, Бантинг решил да сподели паричната награда с Бест. Маклауд, от своя страна, споделил наградата си с Колип.
Нобеловата награда за физиология или медицина за инсулина е много спорна. Имало е запитване защо Маклауд е получил наградата вместо Бест и Колип. Но все пак, Маклауд играе централна роля в откриването на инсулина. Точно той подкрепя проекта от самото начало. Той наблюдава работата и също така най-вероятно връзките на Маклауд в научния свят са помогнали на екипа за получаване на бързо признаване на тяхното откритие.
Макар че инсулинът не лекува диабет, то е едно от най-великите открития в света на медицината. Когато се появява е бил като чудо. Хора с тежък диабет, в последните дни на живота си, са били спасявани. И докато те продължавали да взимат своя инсулин, те са могли да живеят нормален живот.
Няма коментари :
Публикуване на коментар