Алеко Константинов

Алеко Иваницов Константинов, познат под псевдонима Щастливеца, е роден в град Свищов на 13 януари (1 януари стар стил) 1863 г. в семейството на видния свищовски търговец Иваница Хаджиконстантинов, а по майчина линия произхожда от голямата видинска фамилия Шишманови. Учи при частните учители Емануил Васкидович и Янко Мустаков, в Свищовското училище (1872 – 1874) и в Априловската гимназия в Габрово (1874 – 1877). По време на Руско-турската освободителна война е писар в канцеларията на свищовския губернатор Марко Балабанов (1877). Завършва средно образование в град Николаев, Русия (1881) и право в Новорусийския университет в Одеса (1885).

След завръщането си в България Алеко Константинов е съдия (1885 – 1886) и прокурор (1886) в Софийския окръжен съд, помощник-прокурор (1886 – 1888) и съдия (1890 – 1892) в Софийския апелативен съд. Два пъти уволняван по политически причини. Юрисконсулт на Софийското градско управление (1896). До края на живота си е адвокат на свободна практика в София.
Алеко Константинов подготвя и защитава успешно хабилитационен труд на тема „Правото за помилване по повод на новия наказателен закон“ (1896) с цел да стане преподавател по углавно и гражданско право в Юридическия факултет на Софийския университет. Посещава Всемирното изложение в Париж (1889), Земското индустриално изложение в Прага (1891) и Колумбовото изложение в Чикаго (1893).
Алеко Константинов развива активна обществена дейност. Той е училищен настоятел, член на Върховния македонски комитет, на настоятелството на дружество „Славянска беседа“, на Българското народообразователно дружество, на Комисията за насърчаване на местната индустрия, на Дружеството за насърчаване на изкуствата, на Музикалното общество, на Театралния комитет. По негова инициатива се създава първото туристическо дружество в България (начало на организиран туризъм – изкачването на Черни връх, 27 август 1895).
Още като студент Алеко Константинов проявява пристрастия към Петко Каравелов – идеолог на парламентаризма и демокрацията. Сътрудничи на основаното от него сп. „Библиотека 'Свети Климент'“. Той е член на Демократическата партия, водена от Петко Каравелов, участва в изготвянето на програмата ѝ, сътрудничи с фейлетони, пътеписи, дописки, статии в нейния орган в. „Знаме“ от създаването му (1894).
Алеко Константинов е убит при неуспешен атентат срещу съпартиеца му Михаил Такев на 23 май (11 май стар стил) 1897 година.
Автор е на голям брой фейлетони, разкази, пътеписи и други произведения. Най-известните му произведения са пътеписа  "До Чикаго и назад" и романа "Бай Ганьо" .

Публикуваме изповедта на Алеко Константинов, един светъл идеалист и оптимист, която той записва в своя „семеен албум” и споделя с проф. Иван Шишманов.

Кой според Вас е идеалът за земното щастие?

Свобода от всякакви условности и задължения.

Ако бихте желали да си имате девиза, коя бихте си взели?

Свобода, честност и любов.

Коя е според Вас най-почтената добродетел?

Любовта като сърдечна доброта.

Коя съдба Ви се вижда най-вече за окайване?

Да се разочароваш в силата на честността.

Кой порок мразите най-много?

Скъперничеството.

Кой е бил най-хубавият момент в живота Ви?

Пътуването ми в Америка и когато ми хрумна идеята за „Бай Ганя”.

Кой е на-тъжният момент в живота Ви?

Когато измряха домашните ми и аз останах без работа.

От кое място Ви е останал най-приятен спомен?

От върха на Айфеловата кула и от Ниагара.

Кой е според Вас най-хубавият момент през деня?

Ранна утрин преди изгрев слънце.

Кое развлечение Ви е най-приятно?

Гуляй на чист въздух и в мъжка компания.

Коя е най-любимата Ви миризма?

Миризмата на параходите и железниците.

Кое е любимото Ви занятие?

Да пиша хумористични очерки.

Коя е Вашата главна надежда?

Че кога да е, ще бъда оценен по достойнство.

Кое кръстно име бихте взели, ако бихте си го избрал сам?

Пак Алеко, а като псевдоним нещо смешно.

В коя страна бихте предпочели да живеете?

България.

Кой чужд народ Ви е най-симпатичен?

Французите.

Кое историческо лице Ви е най-симпатично?

Савонарола.

Кой е любимият Ви писател?

Тургенев.

Вярвате ли в приятелството?

Да.

Кое според Вас е майсторското творение на природата?

Младо и здраво човешко тяло.

Иван Шишманов, „Български критици”, студии, рецензии, спомени, писма

Български писател, София, 1969 г.