"Две сестри" от Георги Райчев

В новогодишната нощ да си припомним един прекрасен разказ "Две сестри", написан през 1932 година от Георги Райчев

 Две сестри

В нощта преди идването на Новата година земята е покрита с бяла снежна покривка. Горе на небето трепкат звезди, а долу блести снегът. Светло е като ден. Надалече се виждат черните сенки на дърветата. Сегиз-тогиз от близкото село се чува кучешки лай. Там хората спят и сънуват утрешния радостен празник.

Към полунощ, малко преди да звънне дванадесетия час, накрай селото излезе стара жена. Тя беше висока, суха и прегърбена. За да не падне от слабост, се подпираше с патеричка. Облечена беше в дрипи. От главата й се спущаха бели коси.

Тя крачеше, спираше се от време на време и гледаше напред, сякаш чакаше някого. След миг нещо профуча пред нея. На близкото дърво кацна бухал.

— Буху! Буху! — рече бухалът. — Какво? Заминаваш ли? Заминаваш ли?

— Заминавам — отвърна бабичката. И после попита: — А къде е сестра ми? Иде ли вече?

— Иде! — избуха бухалът. — Погледни напред. Ей там, хе-е-е!

Бабичката погледна. Далеч по равния сняг се мяркаше светлина. Светлината идеше все по-близо и по-близо.

Бабичката се спря. Срещу нея профуча шейна, возена от два елена. В шейната седеше млада, хубава жена. На главата й светеше корона. Златошита шуба подкрепяше русите й коси. Жената съзря бабичката и дръпна юздите на елените. Шейната спря.

— Коя си ти? — попита младата жена.

— Аз съм тази, която ти ще бъдеш след дванадесет месеца — тихо отвърна бабичката.

— Ах, сестро, мила! — извика младата жена — Ти ли си? Колко си остаряла, сестрице!

— Не се чуди: и ти ще остарееш като мене — отвърна бабичката. — Така ни е отсъдено — само дванадесет месеца да живеем. Лани и аз бях като тебе. Помниш ли? Но тук има много нещастни хора. Трябваше да им помогна. С короната си купих хляб за гладните. Затова главата ми е открита. Облякох голите с царската си дреха — и ето ме в дрипи. Изтрих сълзите им с русите си коси — и косите ми от скръб побеляха. Сега съм бедна и стара. Безсилна съм вече. Върви, сестрице, бързай! Отнеси радост на хората — те те чакат. Дано благослови Господ пътя ти.

Бабичката млъкна.

— Буху! Буху! — обади се пак бухалът. — Да вървим ли?

— Да вървим! — повтори бабичката и закрета из дълбокия сняг.

А младата жена вдигна юздата, припнаха пак елените и шейната се понесе напред.

Скоро откъм селото екнаха радостни викове. Децата със сурвакници в ръце посрещнаха светлата гостенка — Новата година.

Луи Пастьор - френски химик, микробиолог и имунолог

Луи Пастьор (на френски: Louis Jean Pasteur) е роден на 27 декември 1822г. в Дол, Източна Франция. През 1842г. завършва Кралския колеж в Безансон и кандидатства в Екол нормал в Париж. Там той получава магистърска степен през 1845 г. и докторска степен през 1847 г.
През 1848 г. Луи Пастьор публикува свое откритие, направено при кристалографско изследване на винената киселина, което обяснява наблюдаваната по-рано от Айлхард Мичерлих изомерия на това съединение. Той излага хипотезата, че свойствата на химичните съединения зависят не само от химичния им състав, но и от пространствената структура на техните молекули, с което поставя началото на стереохимията.
През 1848 г. Пастьор за кратко е учител по физика в Дижон, но на следващата година започва да преподава химия в Страсбургския университет, като се жени за Мари Лоран, дъщеря на ректора. Двамата имат пет деца, три от които умират малки. През 1854 г. Пастьор става декан на новосъздадения Научен колеж в Лил, където започва своите изследвания на ферментацията по поръчка на местни индустриалци, занимаващи се с преработка на захарно цвекло. През 1856 г. е назначен за директор на научните изследвания в Екол нормал.
През 1857 г. Луи Пастьор публикува студия за ферментационните процеси, а през 1863 г. – изследването си за ролята на бактериите за развалянето на вино. Той разкрива ролята на дрождите при ферментацията и доказва, че превръщането на захар в алкохол не е спонтанно явление, а сложен процес, тясно свързан с метаболизма на живи организми при условия на ниско съдържание на кислород (анаеробиоза). Освен това доказва, че наличието на друг вид микроорганизми може да доведе до нежелани резултати във ферментиращите течности. Той установява биологичния характер на ферментацията и демонстрира, че микроорганизмите могат да произлязат само от микроорганизми, поредно доказателство за невалидността на теорията за произволното самозараждане.
През 1862 г. Пастьор става член на Френската академия на науките. През същата година, заедно с Клод Бернар, той разработва технология за унищожаване на микроорганизмите в течности чрез повишаване на тяхната температура, която е наречена в негова чест пастьоризация. Първоначално пастьоризацията се е прилагала за увеличаване на трайността на оцета и виното, но през 1870 г. самият Пастьор създава метод за пастьоризация на бира. Днес технологията се прилага масово при различни хранителни продукти.
Изследванията на Пастьор в областта на ферментацията го убеждават в правилността на теорията, предложената по-рано от учени като Джироламо Фракасторо, Агостино Баси и Фридрих Хенле, според която някои микроорганизми са в състояние да навредят на човека и на други живи същества, предизвиквайки различни болести. Той провежда няколко експеримента, с които убедително демонстрира правилността на тази теория. Пастьор излага хипотезата, че ограничаването на достъпа на микроорганизми до човешкото тяло би намалило риска от инфекции, с което подтиква Джоузеф Листър да въведе антисептичните методи в хирургията. През 1865 г. правителството възлага на Пастьор изследвания на епидемично заболяване при копринените буби и той успява да установи микроорганизма, причиняващ болестта.
През 1867 г. Луи Пастьор напуска административния си пост в Екол нормал и оглавява създадената с подкрепата на император Наполеон III нова лаборатория по физиологична химия в същото училище. Година по-късно той е частично парализиран след претърпян удар и напуска училището, като продължава изследванията си в своята частна лаборатория. През 1873 г. става член на Френската медицинска академия, а през 1874 г. парламентът му отпуска пожизнена рента.
През 70-те години Пастьор прави изследвания на холерата при кокошките, като при експериментите случайно открива, че птици, заразени с отслабен щам на причинителя на болестта придобиват имунитет към нея. Скоро става ясно, че този метод може да се използва и за предпазване от много други заразни болести. През 1881 г. Пастьор провежда първата успешна ваксинация - на овце срещу болестта синя пъпка (антракс). През 1882 г. е избран за член на Френската академия.
През следващите няколко години Луи Пастьор изследва фаталната за хората болест бяс, като успява да открие причиняващия я вирус и да създаде ваксина срещу него. Ваксината срещу бяс става първата, приложена върху човек, след като през 1885 г. Пастьор успява да спаси с нея живота на ухапано от бясно куче дете. Откритието получава международна известност и през 1888 г. в Париж е открит Института „Пастьор“, чиято първоначална цел е борбата срещу бяса. Въпреки влошеното си здраве, Пастьор оглавява института до своята смърт.
Луи Пастьор умира през 1895 г. в Марн ла Кокетт край Париж от усложнения след поредица от удари, първият от които получава още през 1868 г. Първоначално е погребан в катедралата „Света Богородица“ в Париж, но по-късно останките му са преместени в специална крипта в Института „Пастьор“.

103 години от публикуването на първата кръстословица

На 21 декември 1913 г. американският всекидневник "Ню Йорк Уърлд" в неделното си издание публикува първата кръстословица дело на Артър Уайн (Arthur Wynne). 

Тя носи названието Word-Cross Puzzle, има ромбовидна форма и и без черни полета. Скоро обаче терминологията се променя на cross-word, а след това и на crossword, което означава просто именно кръстословица. Уайн стига до изобретението, след като е натоварен от редакторите в "Ню Йорк Уърлд" да измисли нова игра за читателите на вестника. Той стига до идеята за кръстословицата, вдъхновен от играта "Магически квадрати", популярна във Великобритания през втората половина на XIX век.

Глобални цели за устойчиво развитие

В Програмата за устойчиво развитие 2030, приета през 2015г., ООН определи 17-те глобални цели за устойчиво развитие, които се стремят към 3 изключителни постижения в следващите 15 години, в трите основни измерения на устойчивото развитие – икономическо, социално и екологично, а именно:

• Да изкореним крайната бедност;

• Да се справим с неравенствата и несправедливостта;
•  Да се справим с климатичните промени

UNICEF - Да преобразим нашия свят: Програма за устойчиво развитие 2030

Фолклорен фестивал Копривщица

Фолклорният фестивал в Копривщица е част от конвенцията за нематериално културно наследство в ЮНЕСКО.
Фолклорен фестивал Копривщица: система от практики за представяне и предаване на културното наследство
Избран през 2016 г. за елемент от регистъра на добрите практики за опазване на културното наследство.
Това е петият български елемент в Списъка на шедьоврите на световното нематериално културно наследство на ЮНЕСКО. В него вече са  „Сурва“, „Бистришките баби“, чипровските килими и нестинарството. 

Одобриха имената на новите 4 химични елемента

Международният съюз за теоретична и приложна химия (IUPAC) обсъжда предложенията в продължение на 5 месеца и реши да приеме предложенията за елементи под номера 113, 115, 117 и 118. Предвид логиката за именуване в съответната група е добавено окончанието -ium за елементи 113 и 115, -ine за 117 и -on за 118.
Те вече ще се наричат:

• номер 113 - нихоний (Nihonium със символ Nh) -  от името Нихон, или Страната на изгряващото слънце (Япония), по предложение на изследователския център RIKEN Nishina.

• номер 115 - московий (Moscovium със символ Mc) - този химичен елемент е открит от учени от Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна в Подмосковието

• номер 117 - тенесин (Tennessine със символ Ts) - от името на щата Тенеси, където се намират научните центрове - националната лаборатория на Министерството на енергетиката на САЩ в Оук Ридж, Университета "Вандербилт" и Университета на Тенеси в Ноксвил.

• номер 118 - оганесон (Oganesson със символ Og ) - кръстен на академик Юрий Оганесян от Руската академия на науките

По време на обсъжданията за имената е имало и други предложения, включително подкрепени с петиции на хиляди симпатизанти, но принципът на IUPAC е, че право да са кръстници имат само откривателите.

12-те правила на мозъка

Мозъкът е удивително нещо! Безусловно най-елегантната система за информационен трансфер на Земята, вашият мозък е напълно в състояние да възприема малките черни чертички върху този лист и да извлича смисъл от тях.

За да извърши това чудо, вашият мозък изпраща заряди електричество, които преминават през стотици мили жици, съставени от мозъчни клетки - толкова малки, че хиляди от тях могат да се поберат в точката на края на това изречение. Вие извършвате това за по-малко време, отколкото ви трябва, за да мигнете. Всъщност току-що го направихте.

Също толкова невероятен, като се има предвид интимната ни свързаност с него, е фактът, че повечето от нас нямат изобщо представа как работи мозъкът ни, разкрива част от книгата си Джон Медина.

Д-р Джон Медина е молекулярен биолог, който е написал близо 10 книги на тема генетика на мозъка и психически разстройства. В книгата си 12-те правила на мозъка, предоставена на пазара от издателство „Изток-Запад", той описва 12-те правила на мисленето, изразени като научни становища, и допълнени с интересни идеи, лесни за изпълнение във всекидневния живот.

Правило No1: Физическите упражнения развиват силата на мозъка

Правило No2: Човешкият мозък също е еволюирал

Правило No3: Невротрансмисията във всеки мозък е различна

Правило No4: Не обръщаме внимание на скучни неща

Правило No5: Повтаряйте, за да помните

     Правило No6: Помнете да повтаряте

     Правило No7: Спете добре, мислете добре

     Правило No8: Стресираните мозъци не учат по същия начин

     Правило No9: Стимулирайте повече сетива

     Правило No10: Зрението превъзхожда всички други сетива

     Правило No11: Мъжките и женските мозъци са различни

     Правило No12: Ние сме велики изследователи по природа

д-р Джон Медина – молекулярен биолог, написал близо 10 книги на тема генетика на мозъка и психически разстройства.
В интригуващото четиво авторът описва 12-те правила на мисленето, изразени като научни становища и допълнени с интересни идеи, лесни за изпълнение във всекидневния живот.

Прочети още на: http://www.dnes.bg/knigi/2011/10/18/12-te-pravila-na-mozyka-opisani-ot-d-r-medina.131449

д-р Джон Медина – молекулярен биолог, написал близо 10 книги на тема генетика на мозъка и психически разстройства.
В интригуващото четиво авторът описва 12-те правила на мисленето, изразени като научни становища и допълнени с интересни идеи, лесни за изпълнение във всекидневния живот.

Прочети още на: http://www.dnes.bg/knigi/2011/10/18/12-te-pravila-na-mozyka-opisani-ot-d-r-medina.131449

д-р Джон Медина – молекулярен биолог, написал близо 10 книги на тема генетика на мозъка и психически разстройства.

В интригуващото четиво авторът описва 12-те правила на мисленето, изразени като научни становища и допълнени с интересни идеи, лесни за изпълнение във всекидневния живот.

Прочети още на: http://www.dnes.bg/knigi/2011/10/18/12-te-pravila-na-mozyka-opisani-ot-d-r-medina.131449

д-р Джон Медина – молекулярен биолог, написал близо 10 книги на тема генетика на мозъка и психически разстройства.

В интригуващото четиво авторът описва 12-те правила на мисленето, изразени като научни становища и допълнени с интересни идеи, лесни за изпълнение във всекидневния живот.

Прочети още на: http://www.dnes.bg/knigi/2011/10/18/12-te-pravila-na-mozyka-opisani-ot-d-r-medina.131449

Фредерик Сангър - двукратен носител на Нобелова награда за химия

 "Науката е като откривателско пътешествие в непознати земи, където търсиш не нова територия, а ново знание. Тя би се харесала на всеки човек с развито чувство за приключение". Фредерик Сангър

  Фредерик Сангър е роден на 13 август 1918 г. в Рендкомб, Глостършър.  Първата Нобелова награда получава през 1958 г. "за определянето структурата на протеините и особено на инсулина", а втората през 1980 г. е разделена между Сангър и Уолтър Гилберт от една страна (за приноса им в определянето последователността на базите в нуклеиновите киселини) и Пол Бърг от друга (за фундаментални изследвания на биохимичните свойства на нуклеиновите киселини, в частност рекомбинантните ДНК).

През 1977 г. Сангър разработва метод за разшифроване на нуклеотидната последователност в ДНК  (метод на Сангър), който се използва включително и за разчитане на секвенциите на човешкия геном. За този успех е удостоен с втора Нобелова награда през 1980.

Така той става единственият лауреат на две Нобелови награди за химия

 и един от четиримата носители на по две Нобелови награди, като другите трима са Мария Кюри (за физика, 1903 и за химия, 1911), Лайнъс Полинг (за химия, 1954 и за мир, 1962) и Джон Бардийн (два пъти за физика, 1956 и 1972).

Неговото име носи институтът "Сангър", основан през 1992 с дарение. Една от основните му цели е разчитането на човешкия геном.
Фредерик Сангър умира през 2013г. на 95 години.

Значението на работата на Фредерик Сангър за развитието на науката е огромно.
"Работата му постави основите за това човечеството да може да чете и разбира генетичния код, което доведе до революция в биологията и днес допринася за въвеждането на подобрения в системата на здравеопазването", оценява приноса на Сангър директорът на независимия благотворителен фонд Wellcome Trust д-р Джереми Фарар.

Професор Колин Блейкмор, бивш изпълнителен директор на Британската агенция за медицински изследвания, коментира: "Смъртта на велика личност обикновено провокира хиперболизации, но е невъзможно да преувеличим влиянието, което е оказал трудът на Сангър върху модерните биомедицински науки...той отвори широко вратите пред молекулярната биология, генетиката и геномиката."

Периодична система

Прекрасен вариант на Периодична система, даващ най-малко един пример за приложението на всеки един елемент (с изключение на елементи, които в действителност не съществуват в природата).
Източник: http://www.sciencealert.com/this-awesome-periodic-table-tells-you-how-to-actually-use-all-those-elements 

Нощ на театрите 19.11.2016

Нощ на театрите

Едно специално време-и-пространство, което излиза извън стандартните рамки, прекрачва своите собствени правила и въвлича във и чрез себе си хиляди почитатели и зрители. Градовете се превръщат в "сцени" и за няколко часа животът придобива други измерения и се насища с особен артистичен смисъл.
Къде и какво в Нощта на театрите 2016 -Програма - София

125 години от рождението на Фредерик Бантинг - откривателят на инсулина

През януари 1922 г. неизвестният млад канадския учен Фредерик Бантинг за първи път в историята спаси живота на  момче болно от диабет, като му  инжектира инсулин.

В продължение на много векове хората не са знаели как да се борят с болестта, нито как да я диагностицират. "Диабет" не оставя на пациента, не само надежда за възстановяване, но и за нормален живот - без този хормон, който осигурява усвояването на глюкоза от тъканите, тялото не може да съществува. Откритието на Фредерик Бантинг, за което той, заедно с Джон Маклауд, бе удостоен с Нобелова награда, е спасило живота на милиони. Въпреки че диабета все още е нелечим, благодарение на инсулина, хората се научили как да държат болестта под контрол.

Какво е инсулин? Този  хормон помага на глюкозата да бъде усвоена от клетките, където тя да се използва като източник на енергия. Ако по някаква причина, количеството на инсулина не е достатъчно, глюкозата в храната, която не може да бъде усвоена от клетките, води до натрупване на захар в кръвта, което е изключително опасно за организма. Инсулинът, заедно с други хормони, се  произвежда в панкреаса. В тази жлеза има "островчета на Лангерханс", наречена в чест на техния откривател немския учен Пол Лангерханс, които произвеждат инсулин.

Диабетът (захарен диабет) е известен още от древността. Дълго преди нашата ера, в древен Египет, лекарите са описвали болни с подобни симптоми. По-подробно описание на болестта дава римския лекар Целзий (I век пр.н.е.), който обръща внимание на характерните симптоми - жаждата, отделянето на големи количества урина, умора и липса на енергия. През 1674 г. английският лекар Томас Уилис първи обръща внимание на сладкия вкус на урина при диабет.

При тежки форми на диабет се нарушава не само обмяната на въглехидрати, но обмяната и на мазнините (липидния метаболизъм) - мазнините не се разграждат напълно и в тялото се образуват токсични продукти на разлагането им - ацетон, ацетоцетната киселина. И тогава настъпва диабетна кома и смърт. Единственият начин, по някакъв начин да поддържа живота на пациента е специална диета. Всичко се промени с откриването на инсулина.

 През 1889 г. в Германия физиологът Оскар Минковски и физикът Джосеф фон Меринг показали, че куче с премахнат панкреас развива диабет. Но само ако тръбата, през която панкреатичните сокове текат към червата, е хирургично завързана и соковете не могат да достигнат червата - кучето развивало дребни проблеми с храносмилането, но не и диабет. Така изглежда, че панкреасът трябва да има поне две функции:
-да произвежда храносмилателни сокове
-да произвежда субстанция, регулираща кръвната глюкоза
Тази хипотетична вътрешна секреция е била ключът. Ако субстанцията всъщност е могла да бъде изолирана, мистерията за диабета би била решена. Процесът обаче е бил бавен.

Идеята на Бантинг
През октомври 1920 в Торонто, Канада, д-р Фредерик Бантинг, неизвестен хирург с бакалавърска степен по медицина имал идея, че панкреасните храносмилателни сокове могат да бъдат вредни за секрецията на панкреаса, произведени от Лангерхансовите острови.
Поради това той искал да лигира тръбите на панкреаса, за да спре притока на хранителни вещества към панкреаса. Това ще доведе панкреаса до дегенериране, карайки го да се свие и да загуби способността си да секретира храносмилателни сокове. Клетките, за които се смята че произвеждат антидиабетичен секрет могат вече да бъдат извлечени от панкреаса без да бъдат наранени.
В началото на 1921 г. Бантинг представя идеята си на професор Джон Маклауд в университета на Торонто, който е водеща фигура в изучаването на диабета в Канада. Маклауд не е мислил много за теориите на Бантинг. Въпреки това Бантинг успява да го убеди, че неговата идея си струва да се опита. Маклауд дава на Бантинг лаборатория с минимално оборудване и десет кучета. Бантинг също получава асистент, студент по медицина Чарлс Бест. Експериментът трябвало да стартира през лятото на 1921 година. Бантинг и Бест започват с техните експерименти премахващи панкреаса на куче, при което наблюдават следните симптоми:
-Покачване на кръвната захар
-Ожаднява, пие много вода и уринира по-често
-Става все по-слабо и по-слабо
-Кучето развило диабет.
Експериментирайки върху друго куче, Бантинг и Бест хирургично лигират панкреаса, спирайки потока от хранителни вещества и така панкреасът дегенерира.
След известно време те премахват панкреаса, нарязват го и замразяват парченцата в смес от вода и соли. Когато парчетата са били полузамразени, те били смлени и филтрирани. Изолираната субстанция нарекли "ислетин". Екстрактът е инжектиран в диабетичното куче. Нивото на кръвната му захар паднало и то изглеждало по-здраво и по-силно. Поставяйки му няколко инжекции дневно, Бантинг и Бест го поддържали здраво и без симптоми.
Бантинг и Бест показали резулатите си на Маклауд, който бил впечатлен, но искал повече тестове, които да докажат, че техният панкреасен екстракт наистина работи.

При провеждане на тестовете, Бантинг и Бест осъзнали, че се нуждаят от повече инсулин, отколкото техните кучета могат  да им предоставят. Поради това те започнали да използват панкреаси от говеда, заклани в кланица, и успели да произведат достатъчно екстракт, запазвайки няколко  кучета живи.
Новите резултати убедили Маклауд, че са попаднали на нещо голямо. Той им осигурил повече ресурси и ги преместил в по-добра лаборатория, с по-добри работни условия. Също така той предложил да наричат техния екстракт "инсулин".
В края на 1921, трети човек, биохимик, Бъртрам Колип, се присъединява към техния екип със задачата да се опита да прочисти инсулина, така че да е достатъчно чист за тестове върху хора.
По време на интензивните тестове, екипът също така осъзнава, че процесът на дегенерация на панкреаса е ненужен. Използването на цели панкреаси от животни давало същите резултати.
През януари 1922 в Торонто, Канада, 14 годишно момче, Леонард Томсън е първият пациент с диабет, избран да получи инсулин. Тестът бил успешен. Леонард, който преди инсулиновите инжекции бил близо до смъртта, бързо възстановява своята сила и апетит. Екипът разширил своите тестове към други доброволци диабетици, които реагирали позитивно, както Леонард към инсулиновия екстракт.
Новините за успешното лечение на диабет с инсулин бързо се разпространили извън Торонто и през 1923 Нобеловият комитет реши да награди Бантинг и Маклауд с Нобелова награда за физиология или медицина.
Решението на Нобеловия комитет разярило Бантинг. Той смятал, че наградата трябва да бъде споделена между него и Бест, а не между него и Маклауд. В знак на уважение, Бантинг решил да сподели паричната награда с Бест. Маклауд, от своя страна, споделил наградата си с Колип.
Нобеловата награда за физиология или медицина за инсулина е много спорна. Имало е запитване защо Маклауд е получил наградата вместо Бест и Колип. Но все пак, Маклауд играе централна роля в откриването на инсулина. Точно той подкрепя проекта от самото начало. Той наблюдава работата и също така най-вероятно връзките на Маклауд в научния свят са помогнали на екипа за получаване на бързо признаване на тяхното откритие.
Макар че инсулинът не лекува диабет, то е едно от най-великите открития в света на медицината. Когато се появява е бил като чудо. Хора с тежък диабет, в последните дни на живота си, са били спасявани. И докато те продължавали да взимат своя инсулин, те са могли да живеят нормален живот.

Икигай или „страстта, която ти носи удовлетворение и радост“

Значението на японската дума икигай може да се опише по различни начини: „причината, поради която ставаш от леглото всяка сутрин“; „радостта да си винаги зает“; „страстта, която ти носи удовлетворение и радост“... Но всички те водят към едно – причината да живееш!

Японска притча разказва следното:
В малко японско градче една жена била на смъртно легло. Изведнъж тя почувствала, че душата й се отделя от тялото, извисява се в небесата и се озовава пред духовете на своите предци. Тогава чула силен глас, който я попитал:

- Коя си ти?
- Аз съм жената на кмета – отговорила тя.
- Не те питам кой е твоят мъж. Отговори коя си ти!
- Аз съм майка на четири деца. И съм учителка в местното училище.
- Нима те попитах колко деца имаш или къде работиш? – казал гласът и продължил да й задава въпроси, докато накрая тя казала:
- Аз съм една жена, която всяка сутрин се събужда, за да помага на своето семейство и да учи децата в училище.
След това тя се върнала в своето тяло и болестта й наскоро била излекувана. Жената открила своя икигай.
 Всъщност икигай се намира в пресечната точка на 4 изключително важни житейски сфери:
- Това, което обичаш
- Това, от което се нуждае светът
- Това, за което ти плащат
- Това, в което си добър

 Концепцията икигай провокира двама испанци  Франсеск Миралес и Ектор Гарсия,да проучат на място тайните на японските столетници и стигат до малкото селище Охими в северната част на Окинава, известно като „селото на столетниците“. Селото, в което живеят 3000 души, е наречено така заради факта, че има най-високия индекс на дълголетието в света. 


Всички наблюдения и впечатления Франсеск Миралес и Ектор Гарсия събират в книгата си „Икигай. Тайните на Япония за дълъг и щастлив живот“.

Мария Склодовска-Кюри

             

            Мария Склодовска-Кюри е родена във Варшава, Полша, на 7 ноември 1867 г. като петото дете в семейството на известни учители. Мария завършва гимназия във Варшава на 15-годишна възраст със златен медал. Не може да продължи образованието си в Полша, защото по онова време жените нямат право да постъпват в университет. Поради финансовите трудности, пред които е изправено семейството, на Мария се налага да започне работа като учител, а след навършване на 18 години става възпитателка. Мария подпомага сестра си финансово при  нейното следване по медицина в Париж. 

              С помощта на сестра си през 1891 г. Мария се премества в Париж и постъпва да учи в Сорбоната. Тя изпитва огромни финансови затруднения. През 1893 г. се дипломира по физика, а през 1894 г. – по математика, и в двете специалности с отлични резултати. По това време, тя е получила от Комисията задача да направи проучване на различни видове стомана и техните магнитни свойства. Кюри има нужда от лаборатория,където да работи и един нейн колега я представя на френския физик Пиер Кюри. През 1895г. двамата сключват брак.

            Мария и Пиер Кюри работят по отделни проекти. Тя е очарован от работата на Анри Бекерел, френски физик, който е открил, че уранът излъчва лъчи, по-слаби от рентгеновите лъчи, открити от Вилхелм Конрад Рьонтген. Кюри придвижи  работата на Бекерел с няколко крачки по-нататък, провеждайки собствени експерименти върху уранови лъчи. Тя открива, че лъчите остават постоянни, независимо от състоянието или формата на урана. Лъчите, според нея са дошли от атомната структура на елемента. Тази революционна идея  създава областта на атомната физика и самата Кюри предлага думата радиоактивност, за  да опише явлението. Мари и Пиер имат дъщеря, Ирен, през 1897 г., но работата им не се забавя..

          Пиер Кюри оставя настрана собствената си работа, за да помогне на Мария с проучването ѝ върху радиоактивността. При работа с минерала настуран (уранова смолиста руда) двойката открит нов радиоактивен елемент през 1898 г. на име на полоний, в чест на  родната страна Полша на Мария Кюри. Те също така откриват присъствието на друг радиоактивен елемент, който наричат  радий. През 1902 г. семейство Кюри обявяват, че са изолирали  един дециграм  чист радий, демонстрирайки неговото съществуване като уникален химичен елемент.

             Мария Кюри влезе в историята през 1903 г., когато тя стана първата жена  получила Нобелова награда за физика. Тя спечели престижната награда заедно със съпруга си и Анри Бекерел, за работата им по радиоактивност. С  Нобелова награда семейство Кюри придобива  международна признание за своите научни усилия, а парите от наградата използват, за да продължат изследванията си. През 1904г. имат втора дъщеря Ева.

 През 1906 г., Мария Кюри претърпява огромна загуба. Нейният съпруг Пиер е бил убит в Париж, при инцидент с файтон. Независимо от огромната си скръб, тя поема преподавателски  пост в Сорбоната, ставайки първата жена професор на институцията.

           Кюри получава през 1911 г., втората си Нобелова награда, този път в областта на химията. Тя бе избрана за откриването на два нови химични елемента -  радий и полоний, и става първият учен, който печели две Нобелови награди.

              Когато Първата световна война избухва през 1914 г., Кюри посвещава време и ресурси, за да помогне на каузата. Тя подкрепя използването на преносими рентгенови апарати в областта, и тези медицински превозни средства са наричани  "Малката Кюри". 

           Всичките години работа с радиоактивни материали се отразяват върху здравето на Мария Кюри.  Мария Кюри се е разхождала редовно с епруветки с полоний и радий в джобовете си и дори е държала капсули, пълни с опасните вещества върху рафтовете на мебелите си. През 1934 г. Кюри отива в санаториум в Паси, Франция, за да се опита да си почине и да си възвърне силата си. Тя умира  там на 4 юли 1934 г. от апластична анемия, която може да бъде причинена от продължително излагане на радиация.

            Мария Кюри е направила много открития през живота си. Тя е най-известната жена учен на всички времена, и  посмъртно е получила множество отличия. През 1995 г. останките ѝ и останките на съпруга ѝ са погребани в Пантеона в Париж, крайното място за почивка от най-великите умове на Франция. Кюри става първата и единствена жена, която е погребана там.

              Кюри също предава любовта си към науката на следващото поколение. Дъщеря ѝ Ирен Жолио-Кюри следва стъпките на майка си и печели Нобелова награда за химия през 1935, заедно със съпруга си Фредерик Жолио за работата им по синтез на нови радиоактивни елементи.

             Нивата на радиация, на които е била изложена Кюри, са били толкова мощни, че дори днес бележниците й трябва да се съхраняват в облицовани с олово кутии, за да бъдат безопасни за околните. И това не се отнася само до ръкописите на Кюри. В изложбата „Пиер и Мария Кюри“ в националната библиотека във Франция, са изложени много от нейните лични вещи, мебели и дори готварски книги, които изискват защитно облекло, за да се  разглеждат безопасно.  Също така посетителите подписват документ, че поемат лична  отговорност за здравето си. Но защо почти всички нейни вещи са станали радиоактивни? Отговорът е в научните ѝ занимания - най-известният изотоп на радия (226) има период на полуразпад от 1602години.

Документален филм "Преди потопа"/ Before the Flood | National Geographic

  В новия документален филм "Преди потопа", чиято световна премиера беше  миналата неделя, холивудският актьор Леонардо ди Каприо пътува по целия свят, за да се запознае отблизо с последиците от климатичните промени, среща се с ключови световни лидери и учени, за да потърси възможните решения. 

 В момента 95-минутната документална продукция, която беше излъчена по National Geographic, е пусната свободно и безплатно на редица онлайн платформи. 

Преди потопа - документален филм 

Райко Блъсков издава в Букурещ първи брой на българското педагогическо списание „Училище”

Списание “Училище” излиза в периода от 5 ноември 1870 г. до 15 март 1876 г., като първоначално излиза в Букурещ 2 пъти месечно, а после в Русе и Гюргево. Редактор на списанието е Райко И. Блъсков. То е просветно и педагогическо и в него са обнародвани статии по образователни и педагогически проблеми, за методиката и организацията на учебното дело, за религията, морала и жените. В списанието се разглеждат проблеми от различни области на познанието и са поместени очерци за Сократ, Б. Франклин, Ян Коменски, Й. Песталоци, Й. Щросмайер. На списанието сътрудничат Ц. Гинчев, Д. Войников, Кр. Пишурка и др. Спомоществуватели са родолюбиви българи като М. Бенли, Ив. Стоянов, Кр. Георгиев, П. Рашев. Спира да излиза през 1876 г. поради събитията около Априлското въстание.

1.11 - ДЕН НА БУДИТЕЛИТЕ

Честит празник! 1.11 - Ден на народните будители  

Празникът е въведен през 1922 година с постановление на Министерският съвет по предложение на  Министъра на народното просвещение като„празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България“. Традицията  е прекъсната от 1945 г. и възстановена през 1992 г.
Химн на народните будители от Добри Христов 

Международен ден на Черно море - 31 октомври

Международният ден на Черно море 31 октомври 2016 г. отбелязва двадесетгодишнината от подписването на Стратегическия план за Черно море. 16 милиона души от 6 държави днес празнуват - това са хората, които живеят по крайбрежието на Черно море. През 1996 година правителствата на България, Грузия, Румъния, Русия, Турция и Украйна  приемат, че замърсяването на общото ни море създава рискове за всички гранични страни.
 Стратегическият план за Черно море e:

* символ на надеждата за по-добро бъдеще за 16 милиона души от шест държави, населяващи крайбрежието му.

* олицетворение на ангажимента на правителствата от региона за сериозни действия и реални резултати в усилията по възстановяването и опазването на морето.

* празник на посветените и неуморни усилия на много хора, които отделят от своето време и енергия, за да помогнат в опазването на околната среда.

Черно море е сравнително "младо" - преди около 8 000 години е било сладководно езеро, разказват от ведомството. То е близо два пъти по-малко солено от Световния океан - в 1 литър повърхностна черноморска вода се съдържат средно около 17 грама соли, а в 1 литър океанска - средно 35 грама.
Черно море се подхранва от над 2 млн. кв. километра водосборен басейн, около една трета от площта на континентална Европа. Всяка година в него се вливат около 350 куб. км речни води от територията на над 20 държави от Европа и Мала Азия. Максималната дълбочина на Черно море е 2212 метра. Северозападната му част е по-плитка и в нея се вливат големите реки Дунав, Днепър, Днестър, Дон и Буг. Свързва се със Световния океан чрез 35-метров естествен канал Босфор.
Териториалното море, или частта от Черно море, която се пада на България е с площ от 6360 кв. км. Това е 12-милната зона по протежение на 378-километровата ни крайбрежна граница.

В плана, който преди 20 години са подписали черноморските държави, са записани 59 мерки, насочени към ограничаване на замърсяването, по-ефективното управление на биоразнообразието и екологични проекти в морето.

Двадесет години след подписването на Стратегическия план учените отчитат признаци на подобрение в опазването и възстановяването. Все пак способността на Черно море да се възстановява е близо до критичната си граница и ако тя бъде премината, промените и в биосферата, и в живота на хората, ще станат необратими. Много хора и най-вече живеещите по крайбрежието смятат, че е време за промяна на перспективата в опазването и възстановяването на тази уникална природна система — нашето общо Черно море.

Най-сериозна заплаха за екосистемата на Черно море са замърсяването, свръхуловът на риба и неустойчивото развитие на крайбрежието. В деня на Черно море учените напомнят, че всеки от нас може да помогне за опазването му - като не оставя боклук по плажа и не изхвърля безразборно найлонови торбички, не излива мазнини и опасни химикали в канализацията и пести водата.
Как всеки може да помогне за опазване на Черно море

Пейо Яворов

На днешната дата се навършват 102 години от смъртта на един от най-големите български поети – Пейо Яворов. Поклон!

Заточеници

От заник-слънце озарени,
алеят морски ширини;
в игра стихийна уморени,
почиват яростни вълни...
И кораба се носи леко
с попътни тихи ветрове,
и чезнете в мъгли далеко
вий, родни брегове

И някога за път обратен
едва ли ще удари час:
вода и суша - необятен,
света ще бъде сън за нас!
А Вардар, Дунав и Марица,
Балкана, Странджа и Пирин
ще греят нам - до гроб зарица
сред споменът един.

Рушители на гнет вековен,
продаде ни предател клет;
служители на дълг синовен,
осъди ни врага заклет..
А можехме, родино свидна,
ний можехме с докраен жар
да водим бой - съдба завидна! -
край твоя свят олтар.

Но корабът, уви, не спира;
все по-далеч и по далеч
лети, отнася ни... Простира
нощта крилото си - и веч
едва се мяркат очертани
на тъмномодър небосклон
замислените великани
на чутният Атон.

И ний през сълзи накипели
обръщаме за сетен път
назад, към скъпи нам предели,
угаснал взор - за сетен път
простираме ръце в окови
към нашият изгубен рай...

Горчива скръб сърца ни трови. -
Прощавай, роден край!

Морето Рос в Антарктида се превърна в най-голямата защитена морска зона в света

С  международно споразумение беше създадена най-голямата защитена морска зона в Южния океан в Антарктида. 

Новосъздаденият морски парк е разположен на над 1,5 милиона квадратни километра в морето Рос в Антарктида. Тези води ще бъдат защитени по силата на сделката между 24 държави и Европейския съюз от търговски риболов в продължение на 35 години.

 Морето Рос и шелфът му съставляват само 2% от Южния океан, но те са дом на 38% от световната популация на пингвините на Адели, 30% от световната популация на антарктически буревестници и около 6% от световната популация на антарктически китове.
 Досие:
Море Рос е голям залив на Южния Океан в Антарктика между Земя Виктория и Земя Мери Бърд. Морето е открито от Джеймс Кларк Рос през 1841 г.
На запад от Море Рос е разположен Остров Рос и намиращият се на него вулкан Еребус, а на изток Остров Рузвелт. Южната част на Море Рос е покрита с леден шелф. Най-южната част му се намира само на около 360 километра от географския южен полюс.

Д-р Стамен Григоров

Един забележителен български лекар и микробиолог!

Д-р Стамен Григоров е роден на 27.10.1878 г. в с. Извор, Трънско. Следва естествени науки в Монпелие и завършва медицина в Женева.
Изследва микрофлората на българското кисело мляко и открива квасната бактерия, по-късно наречена Bacterium bulgaricum Grigoroff (1905 г.). За откритието си получава награда от Женевския университет.
През 1906 г. академичното тяло на Медицинския факултет на Сорбоната приема ръкописа му "Противотуберкулозна ваксина". Григоров е първият учен в света, открил и приложил по време на Първата световна война различни пеницилинови гъбички срещу туберкулозата и холерата.
Д-р Стамен Григоров

Джани Родари

На 23 октомври 1920г. е роден  Джани Родари. Автор е на "Приключенията на Лукчо" (1951г.), "Приказки по телефона" (1961г.), "Граматика на фантазията" и др.

"Продавач на Надежда"

Ако можех да имам едно
магазинче със две полички,
бих продавал... познайте какво?
- Надежда! Надежда за всички.

"Купете! С отстъпка за Вас!
Всеки трябва надежда да има!"
И на всеки бих давал аз,
колкото трябва за трима.

А на тоз, който няма пари
и отвънка само поглежда,
бих му дал, без да плаща дори,
всичката своя надежда.

Продавач на Надежда 

Алфред Нобел

На 21.10.1833г. е роден Aлфред Бернхард Нобел - шведски химик, изобретател, който дарява 1,5 млрд. долара (33 млн. швед. крони) за международен награден фонд за висши научни постижения. Приходите от фонда, по негово желание, се разделят на пет части: за награда за физика; за химия; за медицина и физиология; за литература; за мир. Изричното му желание е да се награждават само приживе кандидати от цял свят, без значение на националността им. От първата година на наградите – 1901 г. до днес обявяването на лауреатите се извършва на 21 октомври (рождената дата на Нобел , а официалната церемония по връчването на наградите – на 10 декември (денят на смъртта на Нобел), едновременно в Стокхолм и Осло. Наградените в дадена област могат да бъдат най-много трима. Единствено наградата за мир може да се присъжда на цели организации. Лауреатите получават Нобелов златен медал, Нобелов диплом и чек.

Алфред Нобел завършва Химическия факултет на Санктпетербургския университет. През 1866 г. смесва нитроглицерина с инфузорна пръст и получава динамита. През 1867 г. получава патент за откритието си и организира производството на динамит. През 1887 г. създава бездимния нитроглицеринов барут, наречен балистит. През 1868 г. заедно с баща си получава златния медал "Летерстед" на шведската академия на науките за използването на нитроглицерина и откриването на динамита. През 1896 г. патентова откритието си "бездимен барут". Депозира в различни държави около 350 сертификата, представящи 150 изобретения. Член е на Кралската шведската академия на науките (1884 г.), на Лондонското кралско дружество и на Дружеството на инженерите в Париж. От 1880 г. е рицар на Нордстейерне орден. Почетен доктор е по философия на университета в Упсала (1893 г.). Кавалер е на Почетния легион. Умира от мозъчен инсулт на 10 декември в Италия.

Димитър Талев

“Такава е човешката душа, понякога като пламъче на свещ и угасва от най-леко подухване, понякога пък не ще я съкруши и най-лютата болка, такова е и човешкото сърце, не престава да тупти, докато има в него макар и само една искрица живот! Такъв е духът човешки, минава през вода и най-силен огън.”
Димитър Талев

Йордан Йовков

"Той дълго стоя на шосето и гледа подир каруцата. Гледаше майката с черния й чумбер, момичето легнало до нея, високият селянин, който крачеше прегърбен и водеше малкото конче, а над тях, между всеки два телеграфни стълба лястовичките се разхвърчаваха, после пак се връщаха и кацаха на жицата.
Замислен, Моканина се върна при овцете си и се залови отново за цървулите, които правеше от нещавена волска кожа. "Бяла лястовичка - мислеше си той. - Има ли я!" Но нещо го подпираше в гърдите, мъчеше го. И като пусна шилото и погледна към небето, той извика

- Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!
И пак се загледа подир каруцата.” - Из разказа „По жицата”

Аз съм учител

АЗ СЪМ УЧИТЕЛ

Джон У. Шлатър

web

Аз съм учител.

Родил съм се в мига, когато от устата на дете е изскочил въпрос.

Аз съм много хора на много места.

Аз съм Сократ, вдъхновяващ младежите на Атина да откриват нови идеи като задават въпроси.

Аз съм Ан Съливан, поставяща тайните на Вселената в протегнатата ръка на Хелън Келър.

Аз съм Езоп и Ханс Кристиан Андерсен, разкриващи истината чрез безбройни истории.

Аз съм Марва Колинс, която се бори за правото на образование на всяко дете.

Аз съм Мари МакКлеод Бътюн, която строи голям колеж за моя народ, където вместо чинове има оранжеви щайги.

Аз съм и Бел Кауфман, борещ се да върви "Нагоре по стълбата, която води надолу".

Имената на онези, които са практикували моята професия, звънят като камбани на славата за човечеството... Букър Т. Уошингтън, Буда, Конфуций, Ралф Уолдо Емерсън, Лио Баскаля, Моисей и Исус.

Аз съм всички онези, чиито имена и лица отдавна са забравени, но чиито уроци и характери винаги ще бъдат помнени заради постиженията на техните ученици.

Аз съм плакал от радост на сватбите на мои бивши ученици, смял съм се щастлив при раждането на техните деца и съм стоял с глава, наведена от скръб и объркване, край гробове, изкопани твърде скоро, за тела твърде, твърде млади.

В продължение на един ден се е налагало да бъда актьор, приятел, сестра и лекар, треньор, търсач на изгубени вещи, банкер, таксиметров шофьор, психолог, заместник родител, продавач, политик и защитник на вярата.

Независимо от картите, диаграмите, формулите, глаголите, разказите и книгите аз наистина нямаше какво да преподавам, защото онова, което трябваше да научат учениците ми, беше да опознаят себе си, а аз знам, че най-трудно е да разбереш кой си.

Аз съм парадокс. Аз говоря най-силно, когато слушам най-внимателно. Най-големият подарък за мен е благодарността на моите ученици.

Материалното богатство не е моя цел, но аз съм търсач на съкровища на пълен работен ден, който проучва нови възможности, в които учениците му да използват своите таланти, и издирва таланти, които понякога лежат дълбоко заровени сред отломките на нечие саморазрушение.

Аз съм най-големият късметлия сред всички, които работят.

На един лекар му е позволено да изведе живота на бял свят в един вълшебен миг.  На мен ми е позволено да се погрижа животът да се ражда отново и отново всеки ден - с нови въпроси, идеи и приятелства.

Един архитект знае, че ако строи грижливо, неговото творение може да просъществува векове. Един учител знае, че ако изгражда с любов и истина, онова, което изгради, ще трае вечно.

Аз съм воин. Всекидневно водя битки срещу надзъртащото насилие, страха, предразсъдъците, невежеството и апатията. Но аз имам велики съюзници: Интелигентността, Любопитството, Родителската подкрепа, Индивидуалността, Творчеството, Вярата, Любовта и Смехът - всички се стичат под моите знамена и с тяхната подкрепа съм непобедим.

А на кого трябва да благодаря за този чудесен живот, който така щастливо ми е отреден, освен на обществото, на родителите. Защото вие сте ми оказали голямата чест да ми се доверите с великия си принос към вечността - вашите деца.

И така, аз имам минало, което е богато на спомени. Имам настояще, което е истинско предизвикателство, пълно с приключения, защото ми е позволено да прекарвам дните си с бъдещето.

Аз съм учител... и всеки ден благодаря на Бога за това.

 Джон У. Шлатър. Из “Пилешка супа за душата”

20 начина да насърчим детето да чете

Децата, които могат да четат, но не го правят…
Проучванията показват, че колкото повече децата четат, толкова по-добре се справят и толкова повече удоволствие изпитват от четенето.
За съжаление, обратното също е истина: Децата, които четат много малко, обикновено притежават слаби умения за четене. Четенето за тях се превръща в борба и те го избягват винаги, когато е възможно.
Има ли нещо, което можете да направите, за да насърчите децата си да четат? На първо място, полезно е да знаете причините, поради които детето не харесва или отказва да чете. Тези причини могат да ви помогнат да решите какво ще работи най-добре като мотивация за него да открие или преоткрие колко забавно може да е четенето.
Защо някои деца не обичат да четат?
Някое от тези твърдения звучи ли ви познато? Това са причините, които децата често изтъкват, за да не четат:

• Скучно е. Не се отчайвайте, ако това е отгорът на децата ви относно онова, което им дават да четат в училище. Вкъщи можете да ги запознаете с други материали за четене, по-тясно свързани с техните интереси.
• Нямам време. Децата са заети. Училището, приятелите, спорта, домашните, телевизията и домашните задължения – всички те се конкурират за времето им. Някои деца имат нужда от вашата помощ, за да подредят графика си и да включат в него време за четене.
• Прекалено е трудно. За някои деца четенето е бавен, сложен процес. Ако детето ви изпитва трудности да чете, говорете с учителите му. Попитайте как можете да намерите интересни книги и материали, написани на ниво, което съответства на възможностите му за четене.
• Не е важно. Често децата не оценяват как четенето може да бъде целенасочено или от значение за живота им. Родителите могат да се ангажират да намерят материали за четене по теми, които са важни и интересни за децата им.
• Не е забавно. За някои деца и особено тези, които срещат трудности при четенето, книгите предизвикват безпокойство. Дори за деца с добри умения за четене, натискът в училище и в дома, който набляга на четенето по задължение може да направи четенето скучно. Нашият съвет: Отнемете напрежението от четенето, така че децата ви да могат да се забавляват.

Ако някой друг в семейството ви е имал проблеми с четенето, има по-голям шанс децата ви да изпитат същите трудности. Говорете със специалист или с учителите на децата, ако имате съмнения за проблем с четенето.
Какво няма да помогне
По думите на родители, следните тактики само затвърждават нежеланието и съпротивата на детето да чете:

• "Четене на конско". Избягвайте лекции за стойността и важността на четенето, както и принуждаването на дете, което не чете. Детето ви само ще негодува.
• Подкупването. Въпреки, че няма нищо лошо в това да възнаграждавате усилията на детето да чете, не искате то да очаква награда след всяка прочетена книга. Когато е възможно, предложете друга книга или списание (по избор на детето) заедно с похвалните думи. Можете да давате и други значими награди, когато има повод, но ги предлагайте все по-рядко. С течение на времето, детето ви ще преживява самото четене като награда.
• Осъждането на работата на детето. Разграничете работата за училище от четенето за удоволствие. Подпомагането на детето да се наслаждава на четенето е полезно само по себе си.
• Критикуването на избора на детето. Да четеш почти всичко е по-добре от това да не четеш нищо. Въпреки, че може да чувствате, че детето ви избира книги, които са прекалено лесни или които се отнасят към темите твърде несериозно, крийте разочарованието си. Четенето на всяко ниво е ценна тренировка и успешното четене помага за изграждането, както на увереност, така и на умения за четене. Ако различията ви са просто въпрос на личен вкус, уважавайте правото на детето да има  собствени предпочитания.
• Създаване на нереалистични цели. Наблюдавайте за малки признаци на напредък, вместо за драматични промени в навиците на детето за четене. Не очаквайте неохотен читател да завърши книга за един ден. Може би за седмица, с внимателно поощряване.
• Когато правим четенето на голяма работа. Не превръщайте четенето в кампания. Под натиск, децата могат да четат само, за да задоволят родителите, а не себе си, а могат и да се обърнат и да откажат да четат изцяло.

20 начина да насърчите децата да четат
Вече ви казахме защо някои деца не обичат да четат и какво другите родители вярват, че не помага за промяна на мнението и нагласата на децата. Ето няколко начина да превърнете нежеланието на младите читатели в ентусиазъм:
1. Потърсете неща, които децата ви може да пожелаят да прочетат. Използвайте хобитата и интересите им като отправни точки.
2. Оставете всякакви видове материали за четене като книги, списания и цветни каталози на видни места в дома ви.
3. Забележете какво привлича вниманието на децата ви, дори и когато просто разглеждат снимки. След това градете върху този интерес, прочетете нещо подбрано на глас или просто се върнете вкъщи с повече информация по въпроса.
4. Нека децата ви виждат, че четете за удоволствие през свободното си време.
5. Водете децата си в библиотеката редовно. Заедно се запознайте с детската секция. Попитайте библиотекаря за книги и списания, на които децата ви може да се насладят.
6. Представете четенето като дейност с цел – начин за събиране на полезна информация за, да речем, изработка на хартиени самолети, идентифициране на кукла или печат в колекцията на детето, или планиране на семейна активност или ваканция.
7. Насърчавайте по-големите деца да четат на по-малките си братя и сестри. По-големите деца обичат да демонстрират възможностите си.
8. Играйте игри, които са свързани с четене. Проверете дома си за игри, които се играят с буквени плочки или зарове, или бордови игри, които изискват от играчите да четат пространства, картички или опътвания.
9. Можете по време на вечеря, докато вършите домашните си задължения или в друга неформална обстановка , да споделяте реакциите си по повод нещата, които четете, и да насърчавате децата си да правят същото.
10. Отделяйте редовно време за четене в семейството, отделно от подготовката за училище – 20 минути преди лягане, точно след вечеря или което време се вписва най-добре в графика на семейството. Дори 10 минути на ден свободно четене могат да подобрят уменията и навиците на дедето ви за четенето.
11. Четете на глас на вашето дете, особено, ако то е обезкуражено от собствените си умения да чете. Удоволствието да ви слуша да четете, вместо да се бори само, може да възстанови първоначалният ентусиазъм на детето за книги и четене.
12. Насърчете детето да чете на глас вълнуващ откъс от книга, списание или дори виц. Когато децата четат на глас, рядко чувстват, че трябва да прочетат всяка дума правилно. Дори и добрите читатели пропускат или произнасят някоя дума грешно понякога.
13. Когато има повод за подаряване на подаръци, подарявайте книги и списания, които отговарят на текущите интереси на детето ви.
14. Отделете специално място, където децата да държат собствените си книги.
15. Запознайте децата с книгоразделителя. Напомняйте на малчуганите, че няма нужда да завършват цялата книга на един дъх; можете да спрете след няколко страници или една глава, или да продължите от там, където сте спрели предния път. Не убеждавайте детето си да завърши книга, която не харесва. Препоръчайте му да остави книгата и да опита друга.
16. Зарадвайте децата си с вечер на смях и забавление с участието на книги. Много деца (също и родители) приемат четенето като сериозна активност. Книга-шега, история, разказана в гатанки или смешен откъс, прочетени на глас, могат да разкрият една друга страна на четенето.
17. Допълнете приятните преживявания на детето от четенето. Например, ако детето ви е харесало книга за динозаври, заведете го в природо-научния музей.
18. Предлагайте други специални стимули, за да насърчите четенето. Позволете на детето да остане будно вечер още 15 минути, за да довърши главата; обещайте му да го заведете на кино, ако прочете книгата, върху която е базиран филмът; освободете го от някое домашно задължение, за да намери време за четене.
19. Ограничете времето на децата пред телевизора в опит да намерите време за други дейности като четене. Но никога не използвайте гледането на телевизия като награда за четене или като наказание при отказ да го направи.
20. Не всяко четене се случва между кориците на книга. Какво ще кажете за менюта, пътни знаци, етикети на храни и нотни листове? Възползвайте се от безбройните спонтанни стимули за четене по време на натоварен ден на семейството.
Източник: Брошура за родители РИФ

Национална седмица на четенето

От 10 до 14 октомври ще се проведе втората Национална седмица на четенето. Инициативата отново е на Министерството на образованието и науката и е свързана с Плана за действие към Националната стратегия за насърчаване и повишаване на грамотността (2014-2020 г.).
Тази година официален домакин на събитието ще бъде Регионалното управление на образованието – Пазарджик. Различни инициативи ще се проведат и в училищата и детските градини във всички областни градове на страната.
Повече информация МОН

Димчо Дебелянов

На 2.10. се навършват 100 години от смъртта на един прекрасен поет - Димчо Дебелянов. Поклон!
Черна песен
Аз умирам и светло се раждам -

разнолика, нестройна душа,
през деня неуморно изграждам,
през нощта без пощада руша.

Призова ли дни светло-смирени,
гръмват бури над тъмно море,
а подиря ли буря - край мене
всеки вопъл и ропот замре.

За зора огнеструйна копнея,
а слепи ме с очите си тя,
в пролетта като в есен аз крея,
в есента като в пролет цъфтя.

На безстрастното време в неспира
гасне мълком живот неживян,
и плачът ми за пристан умира
низ велика пустиня развян.
Димчо Дебелянов
Излиза за пръв път в сп. "Съвременник",
г. II, кн. 6 от 15.V.1910 г.

Колко е важно да научим децата си да се отнасят с уважение едно към друго

Словото е изказана мисъл. Преди да кажете нещо, запитайте се: „Това, което ще кажа ще повдигне ли, ще вдъхнови ли и ще мотивира ли човека отсреща? Ще създаде ли импулс за придвижването му напред? Положителен или отрицателен ефект ще има това, което ще кажа?“
За силата на думите в следващата история:
Езикът кости няма, но троши кости

Възможност за едногодишно обучение в САЩ за ученици през учебната 2017-18 година

Конкурс за подбора на учениците ще се проведе в София, Пловдив и Варна между 8 и 11 октомври. Кандидатите трябва да са ученици в IX или X клас, да имат отличен или много добър успех и да владеят английски език, да са български граждани, както и да не са живели в Съединените щати повече от три месеца в последните пет години.

Конкурсът ще се проведе в три кръга. В първия учениците ще се регистрират и ще имат кратък тест по английски. Във втория ще пишат есе, а в последния ще решават стандартен тест по английски, ще пишат есе и ще бъдат интервюирани.

Повече информация: МОН

Европейска нощ на учените в София - 30 септември (петък) 2016

Кога   17:00-24:00 часа

Къде  София Тех Парк

Технически университет - София

Софийска астрономическа обсерватория

Агробиоинститут

Национален природонаучен музей

Национален политехнически музей

Музейко

Как     вход свободен*

*Музейко – билети

17:00-17:15

Официално откриване на „Европейска нощ на учените 2016“ в София Тех Парк

Източник: http://nauka.bg/night/sofia

График за учебното време за 2016-17 учебна година

Ваканции:
29.10.2016 г. – 01.11.2016 г. вкл. - есенна
24.12.2016 г. – 04.01.2017 г. вкл. - коледна
04.02.2017 г.  – 08.02.2017 г. вкл. - зимна за І – ХІ клас
04.02.2017 г.  – 06.02.2017 г. вкл. - зимна за ХІІ клас
08.04. 2017 г. – 17.04.2017 г. вкл. - пролетна за І – ХІ клас
13.04.2017 г. – 17.04.2017 г. вкл. - пролетна за ХІІ клас
Неучебните дни през 2016-2017 г. ще са:
07.11.2016 г.  неучебен, но присъствен ден след провеждане на избори за Президент
19.05.2017 г.  ДЗИ по БЕЛ  и НВО в VІІ клас по БЕЛ
22.05.2017 г.  втори ДЗИ и НВО в VІІ клас по математика
25.05.2017 г.  неучебен, но присъствен ден по повод Деня на българската просвета и култура и славянската писменост
Началото на втория учебен срок ще е на 09.02.2017 г.  за І – ХІ клас и на
07.02.2017 г. за ХII клас.
Вторият учебен срок ще за завършва по следния график:
15.05.2017 г.  ХІІ клас (13 учебни седмици)
31.05.2017 г.  І – ІV клас (14 учебни седмици)
15.06.2017 г.  V – VІІІ клас (16 учебни седмици)
30.06.2017 г. V – VІІІ клас (18 учебни седмици за паралелки в спортни училища)
30.06.2017 г. VІІІ клас (18 учебни седмици за паралелки с прием след завършен седми клас с интензивно изучаване на чужд език)
30.06.2017 г.  ІХ – ХІ клас (18 учебни седмици)
14.07.2017 г. XI клас (20 учебни седмици за паралелки за придобиване на професионална квалификация)
Задължителни държавни зрелостни изпити, сесия май-юни 2017 г.:
19 май - Български език и литература;
22 май - втори задължителен изпит по предмет по избор;
26 май - 2 юни - матури по предмет по желание на ученика.
 На 19 и 22 май 2017 г. ще се проведе и националното външно оценяване по български език и литература и по математика за VII клас. Изпитът по чужди езици ще се проведе на 29 май 2016 г.
Източник: МОН