Димчо Дебелянов

На 2.10. се навършват 100 години от смъртта на един прекрасен поет - Димчо Дебелянов. Поклон!
Черна песен
Аз умирам и светло се раждам -

разнолика, нестройна душа,
през деня неуморно изграждам,
през нощта без пощада руша.

Призова ли дни светло-смирени,
гръмват бури над тъмно море,
а подиря ли буря - край мене
всеки вопъл и ропот замре.

За зора огнеструйна копнея,
а слепи ме с очите си тя,
в пролетта като в есен аз крея,
в есента като в пролет цъфтя.

На безстрастното време в неспира
гасне мълком живот неживян,
и плачът ми за пристан умира
низ велика пустиня развян.
Димчо Дебелянов
Излиза за пръв път в сп. "Съвременник",
г. II, кн. 6 от 15.V.1910 г.