Антони ван Льовенхук

Един забележителен човек, превърнал хобито си в наука и поставил основите на научната микроскопия - Антони ван Льовенхук, роден на 24 октомври 1632 година в холандския град Делфт.

Собственик на магазин за платове, но с огромен интерес към изработването на лещи, Льовенхук дори създава метод за производството им, използвайки не шлифоване, а разтопяване на стъкло. Откритият от Льовенхук метод дава значителен тласък на науката, защото лещите, създадени от него, позволяват 275 пъти увеличаване на наблюдаваните обекти, вместо 20-кратното увеличение, което се използва до този момент. И това позволява Льовенук да стане първият човек наблюдавал и описал бактерии и протозои, едноклетъчни водорасли, инфузории, мускулни влакна, движение на еритроцити в капиляри и много други.
Oт 1673 г. започва да  изпраща до Кралското дружество в Лондон  писма с описания из света на микроскопичните „животинки“. В продължение на 46 години с повече от 400 такива писма той смайва света с чудесата на един неизвестен дотогава свят.
През 1680 години Льовенхук става член на Лондонското кралско дружество.

Календар за учебната 2017/18 година

The 9 BEST Scientific Study Tips

1. Продължителното учене не е ефективно. Напротив – ученето в по-кратки интервали от време, разпределено във времето, е по-добър избор. Например 10 часа учене в един ден е по-неефективно от двадесет 30-минутни сесии, разпределени в няколко седмици.
2. Ученето в определена част на деня „тренира“ мозъка. По-лесно е да запомним нещо, ако го правим в обичайно за нас време от деня. Така например, ако мозъкът ни привикне да усвоява нови неща сутрин, ще ни е по-лесно да учим по това време на деня.
3. Препрочитането е неефективно. За разлика от него, воденето на бележки е средство, което подпомага много повече ученето и съдейства за по-лесното запомняне на понятия, термини, правила, определения и т.н. Те освен текст, могат да съдържат и изображения, които улесняват запомнянето на дадена информация.
4. Всяка учебна сесия трябва да има специфична цел. Ако не сте наясно с нея и накрая не може да си обясните простичко наученото, процесът е бил безсмислен.
5. Учете със съзнанието на преподавател. Хората, които учат със съзнанието, че след това трябва да обучат други хора, показват много по-добри резултати в разбирането и усвояването на материята.
6. Практика, практика, практика! Тестването на наученото ни помага не само да преценим какво сме усвоили, но и да усъвършенстваме знанията си, благодарение на грешките. То също така ни стимулира да преследваме още по-добри резултати.
7. Екипирайте се с всичко, необходимо за процеса на учене. Тефтер, химикалка, маркер, ножица, цветни моливи...Това предразполага мозъка към учене.
8. Внимавайте с музикалния фон и любимата плейлиста. Докато някои изследвания потвърждават положителния ефект на класическата музика върху фокуса, то много други предупреждават, че слушането на музика може да е изключително вредно за способността ни да се фокусираме.
9. Оставете настрани мобилния телефон. Той често се превръща в основен разсейващ фактор.

140 години от Шипченската епопея

С боевете на Шипка през 1877 г. се дава началото на свободна България. От 21 до 26 август 1877 г. българските опълченци и редовна руска армия водят сражения на върха срещу значително превъзхождащата ги по численост турска армия, водена от Сюлейман паша.
Задачата на малобройния руско-български отряд под командването на ген. Н.Г. Столетов, наброяващ около 7 500 души е да не ѝ позволи да премине Балкана и да се съедини с турските части в Североизточна България в помощ на обсадената в Плевен армия на Осман паша.
Най-тежък и решаващ за отбраната е третият ден – 11/23 август, когато турците все повече затягат обръча около защитниците, а боеприпасите са на привършване. Следобед Сюлейман паша хвърля в боя всичките си резерви срещу центъра на отбраната. В този най-критичен момент, когато изглеждало, че Шипка ще падне, от Габрово пристига първото подкрепление, изпратено от ген. Радецки. Надвечер пристигат всички роти на 16 стрелкови батальон и след ожесточен бой турците отстъпват. Шипка е спасена!

Отстояването на прохода и през следващите три дни с пристигналите подкрепления показва на противника категорично, че трябва да изостави първоначалния замисъл за успешна обсада на шипченските позиции и настъпление в Северна България. Изходът на войната, е решен на Шипка. На чуждестранните кореспонденти, посетили Шипченския проход след шестдневните августовски боеве, ген. Радецки заявява: „Пишете главно за храбрите ми полкове и доблестното българско опълчение, които, когато нямаха боеприпаси, отблъскваха турските атаки с камъни”.

Прочети повече в Blitz.bg: https://www.blitz.bg/obshtestvo/na-dneshniya-den-e-spasena-tsyala-blgariya_news356902.html

Отстояването на прохода и през следващите три дни с пристигналите подкрепления показва на противника категорично, че трябва да изостави първоначалния замисъл за успешна обсада на шипченските позиции и настъпление в Северна България. Изходът на войната, е решен на Шипка. На чуждестранните кореспонденти, посетили Шипченския проход след шестдневните августовски боеве, ген. Радецки заявява: „Пишете главно за храбрите ми полкове и доблестното българско опълчение, които, когато нямаха боеприпаси, отблъскваха турските атаки с камъни”.

Прочети повече в Blitz.bg: https://www.blitz.bg/obshtestvo/na-dneshniya-den-e-spasena-tsyala-blgariya_news356902.html

Боевете продължават и през следващите три дни. Отбраната на Шипка продължава и през есента и зимата на 1877 г. Този период влиза в историята като "Зимно шипченско стоене". Въпреки студа и мъглата, въпреки снежните бури и виелици, защитниците на Шипка геройски бранят прохода. За тези изпълнени с мъжество и саможертва дни телеграфът съобщава с кратката фраза: "На Шипка всичко е спокойно". Руските войници и българските опълченци превръщат прохода в непристъпна крепост, "в затворена врата за настъплението на турците към Северна България и отворена врата за победния поход на руската армия към Цариград", по думите на ген. Радецки.
След падането на Плевен ( 29 ноември/10 декември 1877 г.) руските войски преминават Балкана при изключително тежки зимни условия и пленяват турската армия на Вейсел паша в шейновския укрепен лагер на 28 декември 1877 г./ 9 януари 1878 г. Победата при Шипка-Шейново е достоен завършек на Шипченската епопея.
Жертвите, които руските полкове и българските дружини дават на Шипка и в полето на Шейново са около 11 000 – убити, ранени и безследно изчезнали, а над 9 000 души са замръзналите и заболелите по време на Зимното шипченско стоене.

Изходът на войната, е решен на Шипка. На чуждестранните кореспонденти, посетили Шипченския проход след шестдневните августовски боеве, ген. Радецки заявява: „Пишете главно за храбрите ми полкове и доблестното българско опълчение, които, когато нямаха боеприпаси, отблъскваха турските атаки с камъни”. Днес на Шипка има надпис: „Тук изгря свободата на България“. Копирано от: http://cherveno.bg

Изходът на войната, е решен на Шипка. На чуждестранните кореспонденти, посетили Шипченския проход след шестдневните августовски боеве, ген. Радецки заявява: „Пишете главно за храбрите ми полкове и доблестното българско опълчение, които, когато нямаха боеприпаси, отблъскваха турските атаки с камъни”. Днес на Шипка има надпис: „Тук изгря свободата на България“. Копирано от: http://cherveno.bg

Изходът на войната, е решен на Шипка. На чуждестранните кореспонденти, посетили Шипченския проход след шестдневните августовски боеве, ген. Радецки заявява: „Пишете главно за храбрите ми полкове и доблестното българско опълчение, които, когато нямаха боеприпаси, отблъскваха турските атаки с камъни”. Днес на Шипка има надпис: „Тук изгря свободата на България“. Копирано от: http://cherveno.bg

Информация за  паметник - "Българският опълченец"

 Признателността на българския народ към подвига на героите, защитили с кръвта си Шипченския проход и свободата на България  увенчава величественият Паметник на свободата, който гордо се възвисява на връх Шипка.
Той е построен с волните пожертвувания на целия народ, по проект на арх. Донков и скулптора Андреев. Откриването му става на 26 август 1934 г. Паметникът наподобява средновековна българска крепост. Той е висок 31,5 метра и към него водят 890 стъпала. Над централния вход гордо се възправя бронзов лъв – символ на българската държавност. На останалите три страни са изписани имената на Шипка, Шейново и Стара Загора – бойните полета, напомнящи за подвига на българските опълченци.

Информация - връх Шипка - Паметник на свободата

ПРИЕМ НА СТУДЕНТИ И ДОКТОРАНТИ В ДЪРЖАВНИТЕ ВИСШИ УЧИЛИЩА

Министерският съвет одобри промени в постановлението, с което са определени условията и редът за утвърждаване на броя на приеманите за обучение студенти и докторанти в държавните висши училища. Одобрени бяха и промени в Списъка на приоритетните професионални направления.

Нововъведенията предвиждат да се оптимизира приемът на студенти в професионални направления и специалности от регулираните професии, които са получили положителна оценка на проекта за програмна акредитация. До изтичането на срока за искане на програмна акредитация приемът на студенти в тези професионални направления и специалности не трябва да надхвърля 30% от капацитета на съответното професионално направление или специалност, но в рамките на свободния капацитет.

С промените се създава възможност министърът на образованието и науката, съгласувано с министъра на здравеопазването, да предлага на Министерския съвет при необходимост и по-голям прием в специалности от регулираните професии от професионални направления „Обществено здраве“ и „Здравни грижи“.

При определянето на план-приема на висшите училища се дава възможност за взимане под внимание на оценките на Националната агенция за оценяване и акредитация след оповестяване на данните от рейтинговата система, но не по-късно от 1 януари на съответната година, за която се определя приема.

Допълнен е и Списъкът на приоритетните професионалните направления с тези от област „Хуманитарни науки“ – Филология, История и археология, Философия и Религия и теология.

Източник МОН 

Отдаваме почит на Никола Вапцаров

На 23 юли 1942 г. Никола Вапцаров е осъден на смърт по силата на Закона за защита на държавата, за организиране на подривна дейност срещу установения държавен ред по време на война. Късно вечерта на същия ден присъдата е изпълнена. В този ден Вапцаров пише последните си думи - двете стихотворения:

Прощално

На жена ми

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.

Борбата е безмилостно жестока...

Борбата е безмилостно жестока.
Борбата както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и...
                                                      толкоз.
Какво тук значи някаква си личност?!

Разстрел, и след разстрела – червеи.
Това е толкоз просто и логично.
Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото те обичахме!

14 ч. – 23.07.1942 г.

Източник