На 23 юли 1942 г. Никола Вапцаров е осъден на смърт по силата на Закона за защита на държавата, за организиране на подривна дейност срещу установения държавен ред по време на война. Късно вечерта на същия ден присъдата е изпълнена. В този ден Вапцаров пише последните си думи - двете стихотворения:
Прощално
На жена ми
Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.
Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.
Борбата е безмилостно жестока...
Борбата е безмилостно жестока.
Борбата както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и...
толкоз.
Какво тук значи някаква си личност?!
Разстрел, и след разстрела – червеи.
Това е толкоз просто и логично.
Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото те обичахме!
14 ч. – 23.07.1942 г.
Няма коментари :
Публикуване на коментар