Прием на студенти срещу заплащане в МУ-София

От 05 до 09 август 2019 г. ще се извърши прием на студенти срещу заплащане по специалностите от професионално направление – Медицина, Дентална медицина, Фармация, Обществено здраве и Здравни грижи за учебната 2019/2020 година.Кандидатите трябва да са лица, положили успешно съответните приемни изпити в МУ-София и участвали в класирането, но неприети в рамките на определения брой по чл.68 от ЗВО и Решение на МС № 241/25.04.2019 година.

Таксите за платено обучение на студентите за учебната 2019/2020 са както следва:

СПЕЦИАЛНОСТ	ЦЕНА
Медицина	6790,50 лв.
Дентална медицина	6790,50 лв.
Фармация	6790,50 лв.
Управление на здравни грижи-бакалавър	2363,20 лв.
Управление на здравни грижи-магистър	2463,20 лв.
Обществено здраве и здравен мениджмънт - бакалавър	2363,20 лв.
Обществено здраве и здравен мениджмънт - магистър	2463,20 лв.
Медицинска сестра	4165,00 лв.
Акушерка	4165,00 лв.
Специалностите в МК „Й.Филаретова” - София	4165,00 лв.

Срокове:

• - подаване на заявление по образец /на място/ – 05.08.2019 г. – 09.08.2019 г.

• - Заявленията ще се приемат в сградата на Национален център по обществено здраве и анализи, бул.”Акад.Иван Евст.Гешов” № 15, Ректорат, отдел „Учебен”  ХІІ етаж, стая № 14, от 9:00 до 12:00  и от 13:00 до 15:30 часа.

•    - такса за подаване и обработване на документи – 70 лв./заплаща се в касата на МУ-София-Ректорат/

За информация – отдел „Учебен”:

тел: 9152 148, 9152 149

Източник: МУ-София

169 години от рождението на Иван Вазов

Знаете ли, че първото самостоятелно издание на "Под игото" е публикувано най-напред на английски, а няколко месеца по-късно и на български? Припомняме си този любопитен факт в деня, когато честваме 169 години от рождението на Иван Вазов. Празникът съвпада и с още две важни годишнини - 130 години от първото публикуване на "Под игото" и 125 години от първото самостоятелно издание на романа. 

Източник: БНТ

Българската азбука

Първата българска азбука - глаголицата - е създадена в периода 855 г. - 862 г. от Константин-Кирил Философ. На глаголица са написани първите преводи на църковна литература, с които братята Кирил и Методий и техните ученици, са разпространявали християнството във Великоморавия и Панония през IX век. На глаголица са написани и първите български оригинални произведения.

Названието "глаголица" идва от думата глаголъ, означаваща "дума", каквото е и значението на буквата Г в тази азбука. "Глаголати" означава говоря и затова глаголицата поетично е наричана "знаците, които говорят". Глаголицата е оригинална графична система, където всяка буква отговаря на един звук.

Кирилицата е създадена в края на IX в. в Преславската книжовна школа. Сред най-ранните писмени паметници на кирилица е двуезичен надпис на керамична ваза от Преслав, датирана към 931 г. Наименованието "кирилица" е регистрирано през 1563 г. в превода на Новия завет на хърватски. 

Днес кирилицата се ползва от около 300 милиона души. Тя е официална азбука в България, Беларус, Монголия, Русия, Черна гора, Сърбия, Босна и Херцеговина и др. През 2007 г. кирилицата става третата официална азбука на Европейския съюз след латиницата и гръцката азбука.

Честит 24-ти май!

24-ти май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост!
Химн на българската просвета е песента „Върви, народе възродени“ по стихове на Стоян Михайловски и музика – Панайот Пипков.

Да си припомним историята на създаването на песента. На 15 май 1892 г. преподавателят по френски език в Русенската мъжка гимназия Стоян Михайловски написва възторженото стихотворение „Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи“ с първи стих „Върви, народе възродени…“.
"Върви, народе възродени,

    към светла бъднина върви,

с книжовността, таз сила нова,

    съдбините си ти поднови!

Върви към мощната Просвета!

    В световните борби върви,

от длъжност неизменно воден -

    и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,

    което във душите грей!

Напред! Народността не пада

    там, дето знаньето живей!

Девет години по-късно, през 1901 г., на преподавателя по музика в ловешкото училище Панайот Пипков е възложено да напише нова песен, която учениците да изпеят на наближаващия църковен празник на Кирил и Методий на 11 май. Той все не намира подходящ текст и постоянно отлага. На 9 май Пипков забелязва, че едно от момчетата съсредоточено чете стихотворение в неговия час, взема книжката му и се зачита. Преди да стигне половината от стихотворението, в главата му вече се ражда музиката за поръчаната ученическа песен. Взема тебешира и започва да записва нотите върху дъската. За 15 минути съчинява мелодията, а до края на часа учениците му я разучават и запяват. На училищния празник я запява цялото училище.

Източник: Уикипедия

140 години от приемането на Търновската конституция

С Учредителното събрание във Велико Търново (10 февруари 1879 - 16 април 1879 г.) се поставя началото на парламентарния живот в освободена България. То е свикано на основание чл. 4 на Берлинския договор и в него участват 229 депутати (по избор, по право и назначени). 

Вместо препоръчания от Берлинския конгрес Органически устав, народните представители изработват Търновската конституция, която подписват на 16 април 1879 г. Състои от 169 члена, подредени в 22 глави.
Тя провъзгласява Третата българска държава за конституционна монархия с еднокамарен парламент. Основният български закон предвижда разделение на трите основни власти - законодателната, изпълнителната и съдебната. Според чл. 85 „Представителството на Българското Княжество се заключава в Народното събрание, което бива: Обикновено и Велико”.

Предварителни изпити по биология и химия в МУ - София

Критерии за оценка на предварителния изпит по биология, проведен на 24.03.2019 г.
Изтеглени теми:
8 клас Сърдечно-съдова система. Вътрешна течна среда. Кръвосъсирване
9 клас ( първа част) Вирусите – причинители на заболявания. Разпространение на вирусните инфекции. 
Грип и хепатит
9 клас ( втора част) Жизнен път на клетката
10 клас - Оплождане. Партеногенеза
Критерии за оценка на предварителния изпит по химия, проведен на 07.04.2019 г.
Критерии за оценка на писмените работи по биология и химия

Започва кандидатстудентската кампания на Софийския университет за учебната 2019/2020 година

  

На 18 февруари 2019 г. започва приемът на заявления за явяване на изпити за първата и втората кандидатстудентска сесия на Софийския университет. Крайният срок е 15 март 2019 г. за първата кандидатстудентска сесия и 23 май 2019 г. за втората кандидатстудентска сесия.

Кандидат-студентите могат да подадат заявления онлайн в страницата на Софийския университет на адрес: https://online.uni-sofia.bg , на място в Ректората на Софийския университет или в бюрата на фирмите в страната. Таксата за явяване на изпит е 30 лв.

Първата изпитна сесия ще се проведе в неделните дни в периода 24 март - 28 април 2019 г., а втората - в съботните и неделните дни от 26 май до 23 юни 2019 г.

График на изпитите - Приложение 1

Първият етап на класирането ще бъде обявен на 9 юли 2019 г., вторият етап – на 16 юли 2019 г., а третият етап – на 23 юли 2019 г.

Пет от общо 119 специалности не използват оценките от матурите вместо изпит. Това са регулираните специалности „Право“, „Медицина“ и „Фармация“ и две от специалностите във Факултета по журналистика и масова комуникация – „Журналистика“ и „Връзки с обществеността“. За специалността "Книгоиздаване" приемът е по избор - или с изпит по журналистика (писмен) и журналистика (устен), или с оценките от матурите по български език и литература; история и цивилизация; философски цикъл или чужд език.

Две са новите бакалавърски програми, които бъдещите студенти ще могат да изучават от следващата учебна година - „Счетоводство, финанси и дигитални приложения“ (на английски език) в Стопанския факултет и „Геопространствени системи и технологии“ в Геолого-географския факултет.

Източник: СУ "Св.Климент Охридски"