Българската азбука

Първата българска азбука - глаголицата - е създадена в периода 855 г. - 862 г. от Константин-Кирил Философ. На глаголица са написани първите преводи на църковна литература, с които братята Кирил и Методий и техните ученици, са разпространявали християнството във Великоморавия и Панония през IX век. На глаголица са написани и първите български оригинални произведения.

Названието "глаголица" идва от думата глаголъ, означаваща "дума", каквото е и значението на буквата Г в тази азбука. "Глаголати" означава говоря и затова глаголицата поетично е наричана "знаците, които говорят". Глаголицата е оригинална графична система, където всяка буква отговаря на един звук.

Кирилицата е създадена в края на IX в. в Преславската книжовна школа. Сред най-ранните писмени паметници на кирилица е двуезичен надпис на керамична ваза от Преслав, датирана към 931 г. Наименованието "кирилица" е регистрирано през 1563 г. в превода на Новия завет на хърватски. 

Днес кирилицата се ползва от около 300 милиона души. Тя е официална азбука в България, Беларус, Монголия, Русия, Черна гора, Сърбия, Босна и Херцеговина и др. През 2007 г. кирилицата става третата официална азбука на Европейския съюз след латиницата и гръцката азбука.