На днешния ден се навършват 120 години от рождението на Асен Разцветников
Спомняте ли си тези прекрасни гатанки?
"Бяла, бяла лехица
с черна, черна пшеница,
жънеме я с очите,
мелиме я с главите
и с погача богата
храниме си душата.
Що е то?"
"Воденичка
на стеничка,
денем нощем не спира,
работа си намира,
чука, трака, отпява —
сто години вървяла,
нито зрънце не смляла.
Що е то?"
четвъртък, 2 ноември 2017 г.
вторник, 24 октомври 2017 г.
Антони ван Льовенхук
Един забележителен човек, превърнал хобито си в наука и поставил
основите на научната микроскопия - Антони ван Льовенхук, роден на 24
октомври 1632 година в холандския град Делфт.
Собственик на магазин за платове, но с огромен интерес към изработването на лещи, Льовенхук дори създава метод за производството им, използвайки не шлифоване, а разтопяване на стъкло. Откритият от Льовенхук метод дава значителен тласък на науката, защото лещите, създадени от него, позволяват 275 пъти увеличаване на наблюдаваните обекти, вместо 20-кратното увеличение, което се използва до този момент. И това позволява Льовенук да стане първият човек наблюдавал и описал бактерии и протозои, едноклетъчни водорасли, инфузории, мускулни влакна, движение на еритроцити в капиляри и много други.
Oт 1673 г. започва да изпраща до Кралското дружество в Лондон писма с описания из света на микроскопичните „животинки“. В продължение на 46 години с повече от 400 такива писма той смайва света с чудесата на един неизвестен дотогава свят.
През 1680 години Льовенхук става член на Лондонското кралско дружество.
Собственик на магазин за платове, но с огромен интерес към изработването на лещи, Льовенхук дори създава метод за производството им, използвайки не шлифоване, а разтопяване на стъкло. Откритият от Льовенхук метод дава значителен тласък на науката, защото лещите, създадени от него, позволяват 275 пъти увеличаване на наблюдаваните обекти, вместо 20-кратното увеличение, което се използва до този момент. И това позволява Льовенук да стане първият човек наблюдавал и описал бактерии и протозои, едноклетъчни водорасли, инфузории, мускулни влакна, движение на еритроцити в капиляри и много други.
Oт 1673 г. започва да изпраща до Кралското дружество в Лондон писма с описания из света на микроскопичните „животинки“. В продължение на 46 години с повече от 400 такива писма той смайва света с чудесата на един неизвестен дотогава свят.
През 1680 години Льовенхук става член на Лондонското кралско дружество.
петък, 15 септември 2017 г.
петък, 8 септември 2017 г.
The 9 BEST Scientific Study Tips
1. Продължителното учене не е ефективно. Напротив – ученето в по-кратки интервали от време, разпределено във времето, е по-добър избор. Например 10 часа учене в един ден е по-неефективно от двадесет 30-минутни сесии, разпределени в няколко седмици.
2. Ученето в определена част на деня „тренира“ мозъка. По-лесно е да запомним нещо, ако го правим в обичайно за нас време от деня. Така например, ако мозъкът ни привикне да усвоява нови неща сутрин, ще ни е по-лесно да учим по това време на деня.
3. Препрочитането е неефективно. За разлика от него, воденето на бележки е средство, което подпомага много повече ученето и съдейства за по-лесното запомняне на понятия, термини, правила, определения и т.н. Те освен текст, могат да съдържат и изображения, които улесняват запомнянето на дадена информация.
4. Всяка учебна сесия трябва да има специфична цел. Ако не сте наясно с нея и накрая не може да си обясните простичко наученото, процесът е бил безсмислен.
5. Учете със съзнанието на преподавател. Хората, които учат със съзнанието, че след това трябва да обучат други хора, показват много по-добри резултати в разбирането и усвояването на материята.
6. Практика, практика, практика! Тестването на наученото ни помага не само да преценим какво сме усвоили, но и да усъвършенстваме знанията си, благодарение на грешките. То също така ни стимулира да преследваме още по-добри резултати.
7. Екипирайте се с всичко, необходимо за процеса на учене. Тефтер, химикалка, маркер, ножица, цветни моливи...Това предразполага мозъка към учене.
8. Внимавайте с музикалния фон и любимата плейлиста. Докато някои изследвания потвърждават положителния ефект на класическата музика върху фокуса, то много други предупреждават, че слушането на музика може да е изключително вредно за способността ни да се фокусираме.
9. Оставете настрани мобилния телефон. Той често се превръща в основен разсейващ фактор.
събота, 26 август 2017 г.
140 години от Шипченската епопея
С боевете на Шипка през 1877 г. се дава началото на свободна
България. От 21 до 26 август 1877 г. българските опълченци и редовна руска
армия водят сражения на върха срещу значително превъзхождащата ги по численост
турска армия, водена от Сюлейман паша.
Задачата на малобройния руско-български отряд под командването на ген. Н.Г. Столетов, наброяващ около 7 500 души е да не ѝ позволи да премине Балкана и да се съедини с турските части в Североизточна България в помощ на обсадената в Плевен армия на Осман паша.
Най-тежък и решаващ за отбраната е третият ден – 11/23 август, когато турците все повече затягат обръча около защитниците, а боеприпасите са на привършване. Следобед Сюлейман паша хвърля в боя всичките си резерви срещу центъра на отбраната. В този най-критичен момент, когато изглеждало, че Шипка ще падне, от Габрово пристига първото подкрепление, изпратено от ген. Радецки. Надвечер пристигат всички роти на 16 стрелкови батальон и след ожесточен бой турците отстъпват. Шипка е спасена!
След падането на Плевен ( 29 ноември/10 декември 1877 г.) руските войски преминават Балкана при изключително тежки зимни условия и пленяват турската армия на Вейсел паша в шейновския укрепен лагер на 28 декември 1877 г./ 9 януари 1878 г. Победата при Шипка-Шейново е достоен завършек на Шипченската епопея.
Жертвите, които руските полкове и българските дружини дават на Шипка и в полето на Шейново са около 11 000 – убити, ранени и безследно изчезнали, а над 9 000 души са замръзналите и заболелите по време на Зимното шипченско стоене.
Признателността на българския народ към подвига на героите, защитили с кръвта си Шипченския проход и свободата на България увенчава величественият Паметник на свободата, който гордо се възвисява на връх Шипка.
Той е построен с волните пожертвувания на целия народ, по проект на арх. Донков и скулптора Андреев. Откриването му става на 26 август 1934 г. Паметникът наподобява средновековна българска крепост. Той е висок 31,5 метра и към него водят 890 стъпала. Над централния вход гордо се възправя бронзов лъв – символ на българската държавност. На останалите три страни са изписани имената на Шипка, Шейново и Стара Загора – бойните полета, напомнящи за подвига на българските опълченци.
Информация - връх Шипка - Паметник на свободата
Задачата на малобройния руско-български отряд под командването на ген. Н.Г. Столетов, наброяващ около 7 500 души е да не ѝ позволи да премине Балкана и да се съедини с турските части в Североизточна България в помощ на обсадената в Плевен армия на Осман паша.
Най-тежък и решаващ за отбраната е третият ден – 11/23 август, когато турците все повече затягат обръча около защитниците, а боеприпасите са на привършване. Следобед Сюлейман паша хвърля в боя всичките си резерви срещу центъра на отбраната. В този най-критичен момент, когато изглеждало, че Шипка ще падне, от Габрово пристига първото подкрепление, изпратено от ген. Радецки. Надвечер пристигат всички роти на 16 стрелкови батальон и след ожесточен бой турците отстъпват. Шипка е спасена!
Отстояването на прохода
и през следващите три дни с пристигналите подкрепления показва на
противника категорично, че трябва да изостави първоначалния замисъл за
успешна обсада на шипченските позиции и настъпление в Северна България.
Изходът на войната, е решен на Шипка. На чуждестранните кореспонденти,
посетили Шипченския проход след шестдневните августовски боеве, ген.
Радецки заявява: „Пишете главно за храбрите ми полкове и доблестното
българско опълчение, които, когато нямаха боеприпаси, отблъскваха
турските атаки с камъни”.
Прочети повече в Blitz.bg: https://www.blitz.bg/obshtestvo/na-dneshniya-den-e-spasena-tsyala-blgariya_news356902.html
Прочети повече в Blitz.bg: https://www.blitz.bg/obshtestvo/na-dneshniya-den-e-spasena-tsyala-blgariya_news356902.html
Отстояването на прохода
и през следващите три дни с пристигналите подкрепления показва на
противника категорично, че трябва да изостави първоначалния замисъл за
успешна обсада на шипченските позиции и настъпление в Северна България.
Изходът на войната, е решен на Шипка. На чуждестранните кореспонденти,
посетили Шипченския проход след шестдневните августовски боеве, ген.
Радецки заявява: „Пишете главно за храбрите ми полкове и доблестното
българско опълчение, които, когато нямаха боеприпаси, отблъскваха
турските атаки с камъни”.
Прочети повече в Blitz.bg: https://www.blitz.bg/obshtestvo/na-dneshniya-den-e-spasena-tsyala-blgariya_news356902.html
Боевете продължават и през следващите три дни. Отбраната на Шипка продължава и през есента и зимата на 1877 г. Този период
влиза в историята като "Зимно шипченско стоене". Въпреки студа и мъглата, въпреки снежните бури и виелици,
защитниците на Шипка геройски бранят прохода. За тези изпълнени с мъжество и
саможертва дни телеграфът съобщава с кратката фраза: "На Шипка всичко е
спокойно". Руските войници и българските опълченци превръщат прохода в
непристъпна крепост, "в затворена врата за настъплението на турците към
Северна България и отворена врата за победния поход на руската армия към
Цариград", по думите на ген. Радецки. Прочети повече в Blitz.bg: https://www.blitz.bg/obshtestvo/na-dneshniya-den-e-spasena-tsyala-blgariya_news356902.html
След падането на Плевен ( 29 ноември/10 декември 1877 г.) руските войски преминават Балкана при изключително тежки зимни условия и пленяват турската армия на Вейсел паша в шейновския укрепен лагер на 28 декември 1877 г./ 9 януари 1878 г. Победата при Шипка-Шейново е достоен завършек на Шипченската епопея.
Жертвите, които руските полкове и българските дружини дават на Шипка и в полето на Шейново са около 11 000 – убити, ранени и безследно изчезнали, а над 9 000 души са замръзналите и заболелите по време на Зимното шипченско стоене.
Изходът на войната, е
решен на Шипка. На чуждестранните кореспонденти, посетили Шипченския
проход след шестдневните августовски боеве, ген. Радецки заявява:
„Пишете главно за храбрите ми полкове и доблестното българско опълчение,
които, когато нямаха боеприпаси, отблъскваха турските атаки с камъни”.
Днес на Шипка има надпис: „Тук изгря свободата на България“. Копирано
от: http://cherveno.bg
Изходът на войната, е
решен на Шипка. На чуждестранните кореспонденти, посетили Шипченския
проход след шестдневните августовски боеве, ген. Радецки заявява:
„Пишете главно за храбрите ми полкове и доблестното българско опълчение,
които, когато нямаха боеприпаси, отблъскваха турските атаки с камъни”.
Днес на Шипка има надпис: „Тук изгря свободата на България“. Копирано
от: http://cherveno.bg
Изходът на войната, е
решен на Шипка. На чуждестранните кореспонденти, посетили Шипченския
проход след шестдневните августовски боеве, ген. Радецки заявява:
„Пишете главно за храбрите ми полкове и доблестното българско опълчение,
които, когато нямаха боеприпаси, отблъскваха турските атаки с камъни”.
Днес на Шипка има надпис: „Тук изгря свободата на България“. Копирано
от: http://cherveno.bg
Информация за паметник - "Българският опълченец"Признателността на българския народ към подвига на героите, защитили с кръвта си Шипченския проход и свободата на България увенчава величественият Паметник на свободата, който гордо се възвисява на връх Шипка.
Той е построен с волните пожертвувания на целия народ, по проект на арх. Донков и скулптора Андреев. Откриването му става на 26 август 1934 г. Паметникът наподобява средновековна българска крепост. Той е висок 31,5 метра и към него водят 890 стъпала. Над централния вход гордо се възправя бронзов лъв – символ на българската държавност. На останалите три страни са изписани имената на Шипка, Шейново и Стара Загора – бойните полета, напомнящи за подвига на българските опълченци.
Информация - връх Шипка - Паметник на свободата
сряда, 9 август 2017 г.
ПРИЕМ НА СТУДЕНТИ И ДОКТОРАНТИ В ДЪРЖАВНИТЕ ВИСШИ УЧИЛИЩА
Министерският съвет одобри промени в
постановлението, с което са определени условията и редът за утвърждаване
на броя на приеманите за обучение студенти и докторанти в държавните
висши училища. Одобрени бяха и промени в Списъка на приоритетните
професионални направления.
Нововъведенията предвиждат да се
оптимизира приемът на студенти в професионални направления и
специалности от регулираните професии, които са получили положителна
оценка на проекта за програмна акредитация. До изтичането на срока за
искане на програмна акредитация приемът на студенти в тези професионални
направления и специалности не трябва да надхвърля 30% от капацитета на
съответното професионално направление или специалност, но в рамките на
свободния капацитет.
С промените се създава възможност
министърът на образованието и науката, съгласувано с министъра на
здравеопазването, да предлага на Министерския съвет при необходимост и
по-голям прием в специалности от регулираните професии от професионални
направления „Обществено здраве“ и „Здравни грижи“.
При определянето на план-приема на
висшите училища се дава възможност за взимане под внимание на оценките
на Националната агенция за оценяване и акредитация след оповестяване на
данните от рейтинговата система, но не по-късно от 1 януари на
съответната година, за която се определя приема.
Допълнен е и Списъкът на приоритетните
професионалните направления с тези от област „Хуманитарни науки“ –
Филология, История и археология, Философия и Религия и теология.
неделя, 23 юли 2017 г.
Отдаваме почит на Никола Вапцаров
На 23 юли 1942 г. Никола Вапцаров е осъден на смърт по силата на Закона за защита на държавата, за организиране на подривна дейност срещу установения държавен ред по време на война. Късно вечерта на същия ден присъдата е изпълнена. В този ден Вапцаров пише последните си думи - двете стихотворения:
Прощално
На жена ми
Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.
Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.
Борбата е безмилостно жестока...
Борбата е безмилостно жестока.
Борбата както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и...
толкоз.
Какво тук значи някаква си личност?!
Разстрел, и след разстрела – червеи.
Това е толкоз просто и логично.
Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото те обичахме!
14 ч. – 23.07.1942 г.
Абонамент за:
Публикации
(
Atom
)