125 години от рождението на Фредерик Бантинг - откривателят на инсулина

През януари 1922 г. неизвестният млад канадския учен Фредерик Бантинг за първи път в историята спаси живота на  момче болно от диабет, като му  инжектира инсулин.

В продължение на много векове хората не са знаели как да се борят с болестта, нито как да я диагностицират. "Диабет" не оставя на пациента, не само надежда за възстановяване, но и за нормален живот - без този хормон, който осигурява усвояването на глюкоза от тъканите, тялото не може да съществува. Откритието на Фредерик Бантинг, за което той, заедно с Джон Маклауд, бе удостоен с Нобелова награда, е спасило живота на милиони. Въпреки че диабета все още е нелечим, благодарение на инсулина, хората се научили как да държат болестта под контрол.

Какво е инсулин? Този  хормон помага на глюкозата да бъде усвоена от клетките, където тя да се използва като източник на енергия. Ако по някаква причина, количеството на инсулина не е достатъчно, глюкозата в храната, която не може да бъде усвоена от клетките, води до натрупване на захар в кръвта, което е изключително опасно за организма. Инсулинът, заедно с други хормони, се  произвежда в панкреаса. В тази жлеза има "островчета на Лангерханс", наречена в чест на техния откривател немския учен Пол Лангерханс, които произвеждат инсулин.

Диабетът (захарен диабет) е известен още от древността. Дълго преди нашата ера, в древен Египет, лекарите са описвали болни с подобни симптоми. По-подробно описание на болестта дава римския лекар Целзий (I век пр.н.е.), който обръща внимание на характерните симптоми - жаждата, отделянето на големи количества урина, умора и липса на енергия. През 1674 г. английският лекар Томас Уилис първи обръща внимание на сладкия вкус на урина при диабет.

При тежки форми на диабет се нарушава не само обмяната на въглехидрати, но обмяната и на мазнините (липидния метаболизъм) - мазнините не се разграждат напълно и в тялото се образуват токсични продукти на разлагането им - ацетон, ацетоцетната киселина. И тогава настъпва диабетна кома и смърт. Единственият начин, по някакъв начин да поддържа живота на пациента е специална диета. Всичко се промени с откриването на инсулина.

 През 1889 г. в Германия физиологът Оскар Минковски и физикът Джосеф фон Меринг показали, че куче с премахнат панкреас развива диабет. Но само ако тръбата, през която панкреатичните сокове текат към червата, е хирургично завързана и соковете не могат да достигнат червата - кучето развивало дребни проблеми с храносмилането, но не и диабет. Така изглежда, че панкреасът трябва да има поне две функции:
-да произвежда храносмилателни сокове
-да произвежда субстанция, регулираща кръвната глюкоза
Тази хипотетична вътрешна секреция е била ключът. Ако субстанцията всъщност е могла да бъде изолирана, мистерията за диабета би била решена. Процесът обаче е бил бавен.

Идеята на Бантинг
През октомври 1920 в Торонто, Канада, д-р Фредерик Бантинг, неизвестен хирург с бакалавърска степен по медицина имал идея, че панкреасните храносмилателни сокове могат да бъдат вредни за секрецията на панкреаса, произведени от Лангерхансовите острови.
Поради това той искал да лигира тръбите на панкреаса, за да спре притока на хранителни вещества към панкреаса. Това ще доведе панкреаса до дегенериране, карайки го да се свие и да загуби способността си да секретира храносмилателни сокове. Клетките, за които се смята че произвеждат антидиабетичен секрет могат вече да бъдат извлечени от панкреаса без да бъдат наранени.
В началото на 1921 г. Бантинг представя идеята си на професор Джон Маклауд в университета на Торонто, който е водеща фигура в изучаването на диабета в Канада. Маклауд не е мислил много за теориите на Бантинг. Въпреки това Бантинг успява да го убеди, че неговата идея си струва да се опита. Маклауд дава на Бантинг лаборатория с минимално оборудване и десет кучета. Бантинг също получава асистент, студент по медицина Чарлс Бест. Експериментът трябвало да стартира през лятото на 1921 година. Бантинг и Бест започват с техните експерименти премахващи панкреаса на куче, при което наблюдават следните симптоми:
-Покачване на кръвната захар
-Ожаднява, пие много вода и уринира по-често
-Става все по-слабо и по-слабо
-Кучето развило диабет.
Експериментирайки върху друго куче, Бантинг и Бест хирургично лигират панкреаса, спирайки потока от хранителни вещества и така панкреасът дегенерира.
След известно време те премахват панкреаса, нарязват го и замразяват парченцата в смес от вода и соли. Когато парчетата са били полузамразени, те били смлени и филтрирани. Изолираната субстанция нарекли "ислетин". Екстрактът е инжектиран в диабетичното куче. Нивото на кръвната му захар паднало и то изглеждало по-здраво и по-силно. Поставяйки му няколко инжекции дневно, Бантинг и Бест го поддържали здраво и без симптоми.
Бантинг и Бест показали резулатите си на Маклауд, който бил впечатлен, но искал повече тестове, които да докажат, че техният панкреасен екстракт наистина работи.

При провеждане на тестовете, Бантинг и Бест осъзнали, че се нуждаят от повече инсулин, отколкото техните кучета могат  да им предоставят. Поради това те започнали да използват панкреаси от говеда, заклани в кланица, и успели да произведат достатъчно екстракт, запазвайки няколко  кучета живи.
Новите резултати убедили Маклауд, че са попаднали на нещо голямо. Той им осигурил повече ресурси и ги преместил в по-добра лаборатория, с по-добри работни условия. Също така той предложил да наричат техния екстракт "инсулин".
В края на 1921, трети човек, биохимик, Бъртрам Колип, се присъединява към техния екип със задачата да се опита да прочисти инсулина, така че да е достатъчно чист за тестове върху хора.
По време на интензивните тестове, екипът също така осъзнава, че процесът на дегенерация на панкреаса е ненужен. Използването на цели панкреаси от животни давало същите резултати.
През януари 1922 в Торонто, Канада, 14 годишно момче, Леонард Томсън е първият пациент с диабет, избран да получи инсулин. Тестът бил успешен. Леонард, който преди инсулиновите инжекции бил близо до смъртта, бързо възстановява своята сила и апетит. Екипът разширил своите тестове към други доброволци диабетици, които реагирали позитивно, както Леонард към инсулиновия екстракт.
Новините за успешното лечение на диабет с инсулин бързо се разпространили извън Торонто и през 1923 Нобеловият комитет реши да награди Бантинг и Маклауд с Нобелова награда за физиология или медицина.
Решението на Нобеловия комитет разярило Бантинг. Той смятал, че наградата трябва да бъде споделена между него и Бест, а не между него и Маклауд. В знак на уважение, Бантинг решил да сподели паричната награда с Бест. Маклауд, от своя страна, споделил наградата си с Колип.
Нобеловата награда за физиология или медицина за инсулина е много спорна. Имало е запитване защо Маклауд е получил наградата вместо Бест и Колип. Но все пак, Маклауд играе централна роля в откриването на инсулина. Точно той подкрепя проекта от самото начало. Той наблюдава работата и също така най-вероятно връзките на Маклауд в научния свят са помогнали на екипа за получаване на бързо признаване на тяхното откритие.
Макар че инсулинът не лекува диабет, то е едно от най-великите открития в света на медицината. Когато се появява е бил като чудо. Хора с тежък диабет, в последните дни на живота си, са били спасявани. И докато те продължавали да взимат своя инсулин, те са могли да живеят нормален живот.

Икигай или „страстта, която ти носи удовлетворение и радост“

Значението на японската дума икигай може да се опише по различни начини: „причината, поради която ставаш от леглото всяка сутрин“; „радостта да си винаги зает“; „страстта, която ти носи удовлетворение и радост“... Но всички те водят към едно – причината да живееш!

Японска притча разказва следното:
В малко японско градче една жена била на смъртно легло. Изведнъж тя почувствала, че душата й се отделя от тялото, извисява се в небесата и се озовава пред духовете на своите предци. Тогава чула силен глас, който я попитал:

- Коя си ти?
- Аз съм жената на кмета – отговорила тя.
- Не те питам кой е твоят мъж. Отговори коя си ти!
- Аз съм майка на четири деца. И съм учителка в местното училище.
- Нима те попитах колко деца имаш или къде работиш? – казал гласът и продължил да й задава въпроси, докато накрая тя казала:
- Аз съм една жена, която всяка сутрин се събужда, за да помага на своето семейство и да учи децата в училище.
След това тя се върнала в своето тяло и болестта й наскоро била излекувана. Жената открила своя икигай.
 Всъщност икигай се намира в пресечната точка на 4 изключително важни житейски сфери:
- Това, което обичаш
- Това, от което се нуждае светът
- Това, за което ти плащат
- Това, в което си добър

 Концепцията икигай провокира двама испанци  Франсеск Миралес и Ектор Гарсия,да проучат на място тайните на японските столетници и стигат до малкото селище Охими в северната част на Окинава, известно като „селото на столетниците“. Селото, в което живеят 3000 души, е наречено така заради факта, че има най-високия индекс на дълголетието в света. 


Всички наблюдения и впечатления Франсеск Миралес и Ектор Гарсия събират в книгата си „Икигай. Тайните на Япония за дълъг и щастлив живот“.

Мария Склодовска-Кюри

             

            Мария Склодовска-Кюри е родена във Варшава, Полша, на 7 ноември 1867 г. като петото дете в семейството на известни учители. Мария завършва гимназия във Варшава на 15-годишна възраст със златен медал. Не може да продължи образованието си в Полша, защото по онова време жените нямат право да постъпват в университет. Поради финансовите трудности, пред които е изправено семейството, на Мария се налага да започне работа като учител, а след навършване на 18 години става възпитателка. Мария подпомага сестра си финансово при  нейното следване по медицина в Париж. 

              С помощта на сестра си през 1891 г. Мария се премества в Париж и постъпва да учи в Сорбоната. Тя изпитва огромни финансови затруднения. През 1893 г. се дипломира по физика, а през 1894 г. – по математика, и в двете специалности с отлични резултати. По това време, тя е получила от Комисията задача да направи проучване на различни видове стомана и техните магнитни свойства. Кюри има нужда от лаборатория,където да работи и един нейн колега я представя на френския физик Пиер Кюри. През 1895г. двамата сключват брак.

            Мария и Пиер Кюри работят по отделни проекти. Тя е очарован от работата на Анри Бекерел, френски физик, който е открил, че уранът излъчва лъчи, по-слаби от рентгеновите лъчи, открити от Вилхелм Конрад Рьонтген. Кюри придвижи  работата на Бекерел с няколко крачки по-нататък, провеждайки собствени експерименти върху уранови лъчи. Тя открива, че лъчите остават постоянни, независимо от състоянието или формата на урана. Лъчите, според нея са дошли от атомната структура на елемента. Тази революционна идея  създава областта на атомната физика и самата Кюри предлага думата радиоактивност, за  да опише явлението. Мари и Пиер имат дъщеря, Ирен, през 1897 г., но работата им не се забавя..

          Пиер Кюри оставя настрана собствената си работа, за да помогне на Мария с проучването ѝ върху радиоактивността. При работа с минерала настуран (уранова смолиста руда) двойката открит нов радиоактивен елемент през 1898 г. на име на полоний, в чест на  родната страна Полша на Мария Кюри. Те също така откриват присъствието на друг радиоактивен елемент, който наричат  радий. През 1902 г. семейство Кюри обявяват, че са изолирали  един дециграм  чист радий, демонстрирайки неговото съществуване като уникален химичен елемент.

             Мария Кюри влезе в историята през 1903 г., когато тя стана първата жена  получила Нобелова награда за физика. Тя спечели престижната награда заедно със съпруга си и Анри Бекерел, за работата им по радиоактивност. С  Нобелова награда семейство Кюри придобива  международна признание за своите научни усилия, а парите от наградата използват, за да продължат изследванията си. През 1904г. имат втора дъщеря Ева.

 През 1906 г., Мария Кюри претърпява огромна загуба. Нейният съпруг Пиер е бил убит в Париж, при инцидент с файтон. Независимо от огромната си скръб, тя поема преподавателски  пост в Сорбоната, ставайки първата жена професор на институцията.

           Кюри получава през 1911 г., втората си Нобелова награда, този път в областта на химията. Тя бе избрана за откриването на два нови химични елемента -  радий и полоний, и става първият учен, който печели две Нобелови награди.

              Когато Първата световна война избухва през 1914 г., Кюри посвещава време и ресурси, за да помогне на каузата. Тя подкрепя използването на преносими рентгенови апарати в областта, и тези медицински превозни средства са наричани  "Малката Кюри". 

           Всичките години работа с радиоактивни материали се отразяват върху здравето на Мария Кюри.  Мария Кюри се е разхождала редовно с епруветки с полоний и радий в джобовете си и дори е държала капсули, пълни с опасните вещества върху рафтовете на мебелите си. През 1934 г. Кюри отива в санаториум в Паси, Франция, за да се опита да си почине и да си възвърне силата си. Тя умира  там на 4 юли 1934 г. от апластична анемия, която може да бъде причинена от продължително излагане на радиация.

            Мария Кюри е направила много открития през живота си. Тя е най-известната жена учен на всички времена, и  посмъртно е получила множество отличия. През 1995 г. останките ѝ и останките на съпруга ѝ са погребани в Пантеона в Париж, крайното място за почивка от най-великите умове на Франция. Кюри става първата и единствена жена, която е погребана там.

              Кюри също предава любовта си към науката на следващото поколение. Дъщеря ѝ Ирен Жолио-Кюри следва стъпките на майка си и печели Нобелова награда за химия през 1935, заедно със съпруга си Фредерик Жолио за работата им по синтез на нови радиоактивни елементи.

             Нивата на радиация, на които е била изложена Кюри, са били толкова мощни, че дори днес бележниците й трябва да се съхраняват в облицовани с олово кутии, за да бъдат безопасни за околните. И това не се отнася само до ръкописите на Кюри. В изложбата „Пиер и Мария Кюри“ в националната библиотека във Франция, са изложени много от нейните лични вещи, мебели и дори готварски книги, които изискват защитно облекло, за да се  разглеждат безопасно.  Също така посетителите подписват документ, че поемат лична  отговорност за здравето си. Но защо почти всички нейни вещи са станали радиоактивни? Отговорът е в научните ѝ занимания - най-известният изотоп на радия (226) има период на полуразпад от 1602години.

Документален филм "Преди потопа"/ Before the Flood | National Geographic

  В новия документален филм "Преди потопа", чиято световна премиера беше  миналата неделя, холивудският актьор Леонардо ди Каприо пътува по целия свят, за да се запознае отблизо с последиците от климатичните промени, среща се с ключови световни лидери и учени, за да потърси възможните решения. 

 В момента 95-минутната документална продукция, която беше излъчена по National Geographic, е пусната свободно и безплатно на редица онлайн платформи. 

Преди потопа - документален филм 

Райко Блъсков издава в Букурещ първи брой на българското педагогическо списание „Училище”

Списание “Училище” излиза в периода от 5 ноември 1870 г. до 15 март 1876 г., като първоначално излиза в Букурещ 2 пъти месечно, а после в Русе и Гюргево. Редактор на списанието е Райко И. Блъсков. То е просветно и педагогическо и в него са обнародвани статии по образователни и педагогически проблеми, за методиката и организацията на учебното дело, за религията, морала и жените. В списанието се разглеждат проблеми от различни области на познанието и са поместени очерци за Сократ, Б. Франклин, Ян Коменски, Й. Песталоци, Й. Щросмайер. На списанието сътрудничат Ц. Гинчев, Д. Войников, Кр. Пишурка и др. Спомоществуватели са родолюбиви българи като М. Бенли, Ив. Стоянов, Кр. Георгиев, П. Рашев. Спира да излиза през 1876 г. поради събитията около Априлското въстание.

1.11 - ДЕН НА БУДИТЕЛИТЕ

Честит празник! 1.11 - Ден на народните будители  

Празникът е въведен през 1922 година с постановление на Министерският съвет по предложение на  Министъра на народното просвещение като„празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България“. Традицията  е прекъсната от 1945 г. и възстановена през 1992 г.
Химн на народните будители от Добри Христов 

Международен ден на Черно море - 31 октомври

Международният ден на Черно море 31 октомври 2016 г. отбелязва двадесетгодишнината от подписването на Стратегическия план за Черно море. 16 милиона души от 6 държави днес празнуват - това са хората, които живеят по крайбрежието на Черно море. През 1996 година правителствата на България, Грузия, Румъния, Русия, Турция и Украйна  приемат, че замърсяването на общото ни море създава рискове за всички гранични страни.
 Стратегическият план за Черно море e:

* символ на надеждата за по-добро бъдеще за 16 милиона души от шест държави, населяващи крайбрежието му.

* олицетворение на ангажимента на правителствата от региона за сериозни действия и реални резултати в усилията по възстановяването и опазването на морето.

* празник на посветените и неуморни усилия на много хора, които отделят от своето време и енергия, за да помогнат в опазването на околната среда.

Черно море е сравнително "младо" - преди около 8 000 години е било сладководно езеро, разказват от ведомството. То е близо два пъти по-малко солено от Световния океан - в 1 литър повърхностна черноморска вода се съдържат средно около 17 грама соли, а в 1 литър океанска - средно 35 грама.
Черно море се подхранва от над 2 млн. кв. километра водосборен басейн, около една трета от площта на континентална Европа. Всяка година в него се вливат около 350 куб. км речни води от територията на над 20 държави от Европа и Мала Азия. Максималната дълбочина на Черно море е 2212 метра. Северозападната му част е по-плитка и в нея се вливат големите реки Дунав, Днепър, Днестър, Дон и Буг. Свързва се със Световния океан чрез 35-метров естествен канал Босфор.
Териториалното море, или частта от Черно море, която се пада на България е с площ от 6360 кв. км. Това е 12-милната зона по протежение на 378-километровата ни крайбрежна граница.

В плана, който преди 20 години са подписали черноморските държави, са записани 59 мерки, насочени към ограничаване на замърсяването, по-ефективното управление на биоразнообразието и екологични проекти в морето.

Двадесет години след подписването на Стратегическия план учените отчитат признаци на подобрение в опазването и възстановяването. Все пак способността на Черно море да се възстановява е близо до критичната си граница и ако тя бъде премината, промените и в биосферата, и в живота на хората, ще станат необратими. Много хора и най-вече живеещите по крайбрежието смятат, че е време за промяна на перспективата в опазването и възстановяването на тази уникална природна система — нашето общо Черно море.

Най-сериозна заплаха за екосистемата на Черно море са замърсяването, свръхуловът на риба и неустойчивото развитие на крайбрежието. В деня на Черно море учените напомнят, че всеки от нас може да помогне за опазването му - като не оставя боклук по плажа и не изхвърля безразборно найлонови торбички, не излива мазнини и опасни химикали в канализацията и пести водата.
Как всеки може да помогне за опазване на Черно море