Българската азбука

Първата българска азбука - глаголицата - е създадена в периода 855 г. - 862 г. от Константин-Кирил Философ. На глаголица са написани първите преводи на църковна литература, с които братята Кирил и Методий и техните ученици, са разпространявали християнството във Великоморавия и Панония през IX век. На глаголица са написани и първите български оригинални произведения.

Названието "глаголица" идва от думата глаголъ, означаваща "дума", каквото е и значението на буквата Г в тази азбука. "Глаголати" означава говоря и затова глаголицата поетично е наричана "знаците, които говорят". Глаголицата е оригинална графична система, където всяка буква отговаря на един звук.

Кирилицата е създадена в края на IX в. в Преславската книжовна школа. Сред най-ранните писмени паметници на кирилица е двуезичен надпис на керамична ваза от Преслав, датирана към 931 г. Наименованието "кирилица" е регистрирано през 1563 г. в превода на Новия завет на хърватски. 

Днес кирилицата се ползва от около 300 милиона души. Тя е официална азбука в България, Беларус, Монголия, Русия, Черна гора, Сърбия, Босна и Херцеговина и др. През 2007 г. кирилицата става третата официална азбука на Европейския съюз след латиницата и гръцката азбука.

Честит 24-ти май!

24-ти май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост!
Химн на българската просвета е песента „Върви, народе възродени“ по стихове на Стоян Михайловски и музика – Панайот Пипков.

Да си припомним историята на създаването на песента. На 15 май 1892 г. преподавателят по френски език в Русенската мъжка гимназия Стоян Михайловски написва възторженото стихотворение „Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи“ с първи стих „Върви, народе възродени…“.
"Върви, народе възродени,

    към светла бъднина върви,

с книжовността, таз сила нова,

    съдбините си ти поднови!

Върви към мощната Просвета!

    В световните борби върви,

от длъжност неизменно воден -

    и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,

    което във душите грей!

Напред! Народността не пада

    там, дето знаньето живей!

Девет години по-късно, през 1901 г., на преподавателя по музика в ловешкото училище Панайот Пипков е възложено да напише нова песен, която учениците да изпеят на наближаващия църковен празник на Кирил и Методий на 11 май. Той все не намира подходящ текст и постоянно отлага. На 9 май Пипков забелязва, че едно от момчетата съсредоточено чете стихотворение в неговия час, взема книжката му и се зачита. Преди да стигне половината от стихотворението, в главата му вече се ражда музиката за поръчаната ученическа песен. Взема тебешира и започва да записва нотите върху дъската. За 15 минути съчинява мелодията, а до края на часа учениците му я разучават и запяват. На училищния празник я запява цялото училище.

Източник: Уикипедия