103 години от публикуването на първата кръстословица

На 21 декември 1913 г. американският всекидневник "Ню Йорк Уърлд" в неделното си издание публикува първата кръстословица дело на Артър Уайн (Arthur Wynne). 

Тя носи названието Word-Cross Puzzle, има ромбовидна форма и и без черни полета. Скоро обаче терминологията се променя на cross-word, а след това и на crossword, което означава просто именно кръстословица. Уайн стига до изобретението, след като е натоварен от редакторите в "Ню Йорк Уърлд" да измисли нова игра за читателите на вестника. Той стига до идеята за кръстословицата, вдъхновен от играта "Магически квадрати", популярна във Великобритания през втората половина на XIX век.

Глобални цели за устойчиво развитие

В Програмата за устойчиво развитие 2030, приета през 2015г., ООН определи 17-те глобални цели за устойчиво развитие, които се стремят към 3 изключителни постижения в следващите 15 години, в трите основни измерения на устойчивото развитие – икономическо, социално и екологично, а именно:

• Да изкореним крайната бедност;

• Да се справим с неравенствата и несправедливостта;
•  Да се справим с климатичните промени

UNICEF - Да преобразим нашия свят: Програма за устойчиво развитие 2030

Фолклорен фестивал Копривщица

Фолклорният фестивал в Копривщица е част от конвенцията за нематериално културно наследство в ЮНЕСКО.
Фолклорен фестивал Копривщица: система от практики за представяне и предаване на културното наследство
Избран през 2016 г. за елемент от регистъра на добрите практики за опазване на културното наследство.
Това е петият български елемент в Списъка на шедьоврите на световното нематериално културно наследство на ЮНЕСКО. В него вече са  „Сурва“, „Бистришките баби“, чипровските килими и нестинарството. 

Одобриха имената на новите 4 химични елемента

Международният съюз за теоретична и приложна химия (IUPAC) обсъжда предложенията в продължение на 5 месеца и реши да приеме предложенията за елементи под номера 113, 115, 117 и 118. Предвид логиката за именуване в съответната група е добавено окончанието -ium за елементи 113 и 115, -ine за 117 и -on за 118.
Те вече ще се наричат:

• номер 113 - нихоний (Nihonium със символ Nh) -  от името Нихон, или Страната на изгряващото слънце (Япония), по предложение на изследователския център RIKEN Nishina.

• номер 115 - московий (Moscovium със символ Mc) - този химичен елемент е открит от учени от Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна в Подмосковието

• номер 117 - тенесин (Tennessine със символ Ts) - от името на щата Тенеси, където се намират научните центрове - националната лаборатория на Министерството на енергетиката на САЩ в Оук Ридж, Университета "Вандербилт" и Университета на Тенеси в Ноксвил.

• номер 118 - оганесон (Oganesson със символ Og ) - кръстен на академик Юрий Оганесян от Руската академия на науките

По време на обсъжданията за имената е имало и други предложения, включително подкрепени с петиции на хиляди симпатизанти, но принципът на IUPAC е, че право да са кръстници имат само откривателите.

12-те правила на мозъка

Мозъкът е удивително нещо! Безусловно най-елегантната система за информационен трансфер на Земята, вашият мозък е напълно в състояние да възприема малките черни чертички върху този лист и да извлича смисъл от тях.

За да извърши това чудо, вашият мозък изпраща заряди електричество, които преминават през стотици мили жици, съставени от мозъчни клетки - толкова малки, че хиляди от тях могат да се поберат в точката на края на това изречение. Вие извършвате това за по-малко време, отколкото ви трябва, за да мигнете. Всъщност току-що го направихте.

Също толкова невероятен, като се има предвид интимната ни свързаност с него, е фактът, че повечето от нас нямат изобщо представа как работи мозъкът ни, разкрива част от книгата си Джон Медина.

Д-р Джон Медина е молекулярен биолог, който е написал близо 10 книги на тема генетика на мозъка и психически разстройства. В книгата си 12-те правила на мозъка, предоставена на пазара от издателство „Изток-Запад", той описва 12-те правила на мисленето, изразени като научни становища, и допълнени с интересни идеи, лесни за изпълнение във всекидневния живот.

Правило No1: Физическите упражнения развиват силата на мозъка

Правило No2: Човешкият мозък също е еволюирал

Правило No3: Невротрансмисията във всеки мозък е различна

Правило No4: Не обръщаме внимание на скучни неща

Правило No5: Повтаряйте, за да помните

     Правило No6: Помнете да повтаряте

     Правило No7: Спете добре, мислете добре

     Правило No8: Стресираните мозъци не учат по същия начин

     Правило No9: Стимулирайте повече сетива

     Правило No10: Зрението превъзхожда всички други сетива

     Правило No11: Мъжките и женските мозъци са различни

     Правило No12: Ние сме велики изследователи по природа

д-р Джон Медина – молекулярен биолог, написал близо 10 книги на тема генетика на мозъка и психически разстройства.
В интригуващото четиво авторът описва 12-те правила на мисленето, изразени като научни становища и допълнени с интересни идеи, лесни за изпълнение във всекидневния живот.

Прочети още на: http://www.dnes.bg/knigi/2011/10/18/12-te-pravila-na-mozyka-opisani-ot-d-r-medina.131449

д-р Джон Медина – молекулярен биолог, написал близо 10 книги на тема генетика на мозъка и психически разстройства.
В интригуващото четиво авторът описва 12-те правила на мисленето, изразени като научни становища и допълнени с интересни идеи, лесни за изпълнение във всекидневния живот.

Прочети още на: http://www.dnes.bg/knigi/2011/10/18/12-te-pravila-na-mozyka-opisani-ot-d-r-medina.131449

д-р Джон Медина – молекулярен биолог, написал близо 10 книги на тема генетика на мозъка и психически разстройства.

В интригуващото четиво авторът описва 12-те правила на мисленето, изразени като научни становища и допълнени с интересни идеи, лесни за изпълнение във всекидневния живот.

Прочети още на: http://www.dnes.bg/knigi/2011/10/18/12-te-pravila-na-mozyka-opisani-ot-d-r-medina.131449

д-р Джон Медина – молекулярен биолог, написал близо 10 книги на тема генетика на мозъка и психически разстройства.

В интригуващото четиво авторът описва 12-те правила на мисленето, изразени като научни становища и допълнени с интересни идеи, лесни за изпълнение във всекидневния живот.

Прочети още на: http://www.dnes.bg/knigi/2011/10/18/12-te-pravila-na-mozyka-opisani-ot-d-r-medina.131449

Фредерик Сангър - двукратен носител на Нобелова награда за химия

 "Науката е като откривателско пътешествие в непознати земи, където търсиш не нова територия, а ново знание. Тя би се харесала на всеки човек с развито чувство за приключение". Фредерик Сангър

  Фредерик Сангър е роден на 13 август 1918 г. в Рендкомб, Глостършър.  Първата Нобелова награда получава през 1958 г. "за определянето структурата на протеините и особено на инсулина", а втората през 1980 г. е разделена между Сангър и Уолтър Гилберт от една страна (за приноса им в определянето последователността на базите в нуклеиновите киселини) и Пол Бърг от друга (за фундаментални изследвания на биохимичните свойства на нуклеиновите киселини, в частност рекомбинантните ДНК).

През 1977 г. Сангър разработва метод за разшифроване на нуклеотидната последователност в ДНК  (метод на Сангър), който се използва включително и за разчитане на секвенциите на човешкия геном. За този успех е удостоен с втора Нобелова награда през 1980.

Така той става единственият лауреат на две Нобелови награди за химия

 и един от четиримата носители на по две Нобелови награди, като другите трима са Мария Кюри (за физика, 1903 и за химия, 1911), Лайнъс Полинг (за химия, 1954 и за мир, 1962) и Джон Бардийн (два пъти за физика, 1956 и 1972).

Неговото име носи институтът "Сангър", основан през 1992 с дарение. Една от основните му цели е разчитането на човешкия геном.
Фредерик Сангър умира през 2013г. на 95 години.

Значението на работата на Фредерик Сангър за развитието на науката е огромно.
"Работата му постави основите за това човечеството да може да чете и разбира генетичния код, което доведе до революция в биологията и днес допринася за въвеждането на подобрения в системата на здравеопазването", оценява приноса на Сангър директорът на независимия благотворителен фонд Wellcome Trust д-р Джереми Фарар.

Професор Колин Блейкмор, бивш изпълнителен директор на Британската агенция за медицински изследвания, коментира: "Смъртта на велика личност обикновено провокира хиперболизации, но е невъзможно да преувеличим влиянието, което е оказал трудът на Сангър върху модерните биомедицински науки...той отвори широко вратите пред молекулярната биология, генетиката и геномиката."

Периодична система

Прекрасен вариант на Периодична система, даващ най-малко един пример за приложението на всеки един елемент (с изключение на елементи, които в действителност не съществуват в природата).
Източник: http://www.sciencealert.com/this-awesome-periodic-table-tells-you-how-to-actually-use-all-those-elements