Икигай или „страстта, която ти носи удовлетворение и радост“

Значението на японската дума икигай може да се опише по различни начини: „причината, поради която ставаш от леглото всяка сутрин“; „радостта да си винаги зает“; „страстта, която ти носи удовлетворение и радост“... Но всички те водят към едно – причината да живееш!

Японска притча разказва следното:
В малко японско градче една жена била на смъртно легло. Изведнъж тя почувствала, че душата й се отделя от тялото, извисява се в небесата и се озовава пред духовете на своите предци. Тогава чула силен глас, който я попитал:

- Коя си ти?
- Аз съм жената на кмета – отговорила тя.
- Не те питам кой е твоят мъж. Отговори коя си ти!
- Аз съм майка на четири деца. И съм учителка в местното училище.
- Нима те попитах колко деца имаш или къде работиш? – казал гласът и продължил да й задава въпроси, докато накрая тя казала:
- Аз съм една жена, която всяка сутрин се събужда, за да помага на своето семейство и да учи децата в училище.
След това тя се върнала в своето тяло и болестта й наскоро била излекувана. Жената открила своя икигай.
 Всъщност икигай се намира в пресечната точка на 4 изключително важни житейски сфери:
- Това, което обичаш
- Това, от което се нуждае светът
- Това, за което ти плащат
- Това, в което си добър

 Концепцията икигай провокира двама испанци  Франсеск Миралес и Ектор Гарсия,да проучат на място тайните на японските столетници и стигат до малкото селище Охими в северната част на Окинава, известно като „селото на столетниците“. Селото, в което живеят 3000 души, е наречено така заради факта, че има най-високия индекс на дълголетието в света. 


Всички наблюдения и впечатления Франсеск Миралес и Ектор Гарсия събират в книгата си „Икигай. Тайните на Япония за дълъг и щастлив живот“.

Мария Склодовска-Кюри

             

            Мария Склодовска-Кюри е родена във Варшава, Полша, на 7 ноември 1867 г. като петото дете в семейството на известни учители. Мария завършва гимназия във Варшава на 15-годишна възраст със златен медал. Не може да продължи образованието си в Полша, защото по онова време жените нямат право да постъпват в университет. Поради финансовите трудности, пред които е изправено семейството, на Мария се налага да започне работа като учител, а след навършване на 18 години става възпитателка. Мария подпомага сестра си финансово при  нейното следване по медицина в Париж. 

              С помощта на сестра си през 1891 г. Мария се премества в Париж и постъпва да учи в Сорбоната. Тя изпитва огромни финансови затруднения. През 1893 г. се дипломира по физика, а през 1894 г. – по математика, и в двете специалности с отлични резултати. По това време, тя е получила от Комисията задача да направи проучване на различни видове стомана и техните магнитни свойства. Кюри има нужда от лаборатория,където да работи и един нейн колега я представя на френския физик Пиер Кюри. През 1895г. двамата сключват брак.

            Мария и Пиер Кюри работят по отделни проекти. Тя е очарован от работата на Анри Бекерел, френски физик, който е открил, че уранът излъчва лъчи, по-слаби от рентгеновите лъчи, открити от Вилхелм Конрад Рьонтген. Кюри придвижи  работата на Бекерел с няколко крачки по-нататък, провеждайки собствени експерименти върху уранови лъчи. Тя открива, че лъчите остават постоянни, независимо от състоянието или формата на урана. Лъчите, според нея са дошли от атомната структура на елемента. Тази революционна идея  създава областта на атомната физика и самата Кюри предлага думата радиоактивност, за  да опише явлението. Мари и Пиер имат дъщеря, Ирен, през 1897 г., но работата им не се забавя..

          Пиер Кюри оставя настрана собствената си работа, за да помогне на Мария с проучването ѝ върху радиоактивността. При работа с минерала настуран (уранова смолиста руда) двойката открит нов радиоактивен елемент през 1898 г. на име на полоний, в чест на  родната страна Полша на Мария Кюри. Те също така откриват присъствието на друг радиоактивен елемент, който наричат  радий. През 1902 г. семейство Кюри обявяват, че са изолирали  един дециграм  чист радий, демонстрирайки неговото съществуване като уникален химичен елемент.

             Мария Кюри влезе в историята през 1903 г., когато тя стана първата жена  получила Нобелова награда за физика. Тя спечели престижната награда заедно със съпруга си и Анри Бекерел, за работата им по радиоактивност. С  Нобелова награда семейство Кюри придобива  международна признание за своите научни усилия, а парите от наградата използват, за да продължат изследванията си. През 1904г. имат втора дъщеря Ева.

 През 1906 г., Мария Кюри претърпява огромна загуба. Нейният съпруг Пиер е бил убит в Париж, при инцидент с файтон. Независимо от огромната си скръб, тя поема преподавателски  пост в Сорбоната, ставайки първата жена професор на институцията.

           Кюри получава през 1911 г., втората си Нобелова награда, този път в областта на химията. Тя бе избрана за откриването на два нови химични елемента -  радий и полоний, и става първият учен, който печели две Нобелови награди.

              Когато Първата световна война избухва през 1914 г., Кюри посвещава време и ресурси, за да помогне на каузата. Тя подкрепя използването на преносими рентгенови апарати в областта, и тези медицински превозни средства са наричани  "Малката Кюри". 

           Всичките години работа с радиоактивни материали се отразяват върху здравето на Мария Кюри.  Мария Кюри се е разхождала редовно с епруветки с полоний и радий в джобовете си и дори е държала капсули, пълни с опасните вещества върху рафтовете на мебелите си. През 1934 г. Кюри отива в санаториум в Паси, Франция, за да се опита да си почине и да си възвърне силата си. Тя умира  там на 4 юли 1934 г. от апластична анемия, която може да бъде причинена от продължително излагане на радиация.

            Мария Кюри е направила много открития през живота си. Тя е най-известната жена учен на всички времена, и  посмъртно е получила множество отличия. През 1995 г. останките ѝ и останките на съпруга ѝ са погребани в Пантеона в Париж, крайното място за почивка от най-великите умове на Франция. Кюри става първата и единствена жена, която е погребана там.

              Кюри също предава любовта си към науката на следващото поколение. Дъщеря ѝ Ирен Жолио-Кюри следва стъпките на майка си и печели Нобелова награда за химия през 1935, заедно със съпруга си Фредерик Жолио за работата им по синтез на нови радиоактивни елементи.

             Нивата на радиация, на които е била изложена Кюри, са били толкова мощни, че дори днес бележниците й трябва да се съхраняват в облицовани с олово кутии, за да бъдат безопасни за околните. И това не се отнася само до ръкописите на Кюри. В изложбата „Пиер и Мария Кюри“ в националната библиотека във Франция, са изложени много от нейните лични вещи, мебели и дори готварски книги, които изискват защитно облекло, за да се  разглеждат безопасно.  Също така посетителите подписват документ, че поемат лична  отговорност за здравето си. Но защо почти всички нейни вещи са станали радиоактивни? Отговорът е в научните ѝ занимания - най-известният изотоп на радия (226) има период на полуразпад от 1602години.

Документален филм "Преди потопа"/ Before the Flood | National Geographic

  В новия документален филм "Преди потопа", чиято световна премиера беше  миналата неделя, холивудският актьор Леонардо ди Каприо пътува по целия свят, за да се запознае отблизо с последиците от климатичните промени, среща се с ключови световни лидери и учени, за да потърси възможните решения. 

 В момента 95-минутната документална продукция, която беше излъчена по National Geographic, е пусната свободно и безплатно на редица онлайн платформи. 

Преди потопа - документален филм 

Райко Блъсков издава в Букурещ първи брой на българското педагогическо списание „Училище”

Списание “Училище” излиза в периода от 5 ноември 1870 г. до 15 март 1876 г., като първоначално излиза в Букурещ 2 пъти месечно, а после в Русе и Гюргево. Редактор на списанието е Райко И. Блъсков. То е просветно и педагогическо и в него са обнародвани статии по образователни и педагогически проблеми, за методиката и организацията на учебното дело, за религията, морала и жените. В списанието се разглеждат проблеми от различни области на познанието и са поместени очерци за Сократ, Б. Франклин, Ян Коменски, Й. Песталоци, Й. Щросмайер. На списанието сътрудничат Ц. Гинчев, Д. Войников, Кр. Пишурка и др. Спомоществуватели са родолюбиви българи като М. Бенли, Ив. Стоянов, Кр. Георгиев, П. Рашев. Спира да излиза през 1876 г. поради събитията около Априлското въстание.

1.11 - ДЕН НА БУДИТЕЛИТЕ

Честит празник! 1.11 - Ден на народните будители  

Празникът е въведен през 1922 година с постановление на Министерският съвет по предложение на  Министъра на народното просвещение като„празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България“. Традицията  е прекъсната от 1945 г. и възстановена през 1992 г.
Химн на народните будители от Добри Христов 

Международен ден на Черно море - 31 октомври

Международният ден на Черно море 31 октомври 2016 г. отбелязва двадесетгодишнината от подписването на Стратегическия план за Черно море. 16 милиона души от 6 държави днес празнуват - това са хората, които живеят по крайбрежието на Черно море. През 1996 година правителствата на България, Грузия, Румъния, Русия, Турция и Украйна  приемат, че замърсяването на общото ни море създава рискове за всички гранични страни.
 Стратегическият план за Черно море e:

* символ на надеждата за по-добро бъдеще за 16 милиона души от шест държави, населяващи крайбрежието му.

* олицетворение на ангажимента на правителствата от региона за сериозни действия и реални резултати в усилията по възстановяването и опазването на морето.

* празник на посветените и неуморни усилия на много хора, които отделят от своето време и енергия, за да помогнат в опазването на околната среда.

Черно море е сравнително "младо" - преди около 8 000 години е било сладководно езеро, разказват от ведомството. То е близо два пъти по-малко солено от Световния океан - в 1 литър повърхностна черноморска вода се съдържат средно около 17 грама соли, а в 1 литър океанска - средно 35 грама.
Черно море се подхранва от над 2 млн. кв. километра водосборен басейн, около една трета от площта на континентална Европа. Всяка година в него се вливат около 350 куб. км речни води от територията на над 20 държави от Европа и Мала Азия. Максималната дълбочина на Черно море е 2212 метра. Северозападната му част е по-плитка и в нея се вливат големите реки Дунав, Днепър, Днестър, Дон и Буг. Свързва се със Световния океан чрез 35-метров естествен канал Босфор.
Териториалното море, или частта от Черно море, която се пада на България е с площ от 6360 кв. км. Това е 12-милната зона по протежение на 378-километровата ни крайбрежна граница.

В плана, който преди 20 години са подписали черноморските държави, са записани 59 мерки, насочени към ограничаване на замърсяването, по-ефективното управление на биоразнообразието и екологични проекти в морето.

Двадесет години след подписването на Стратегическия план учените отчитат признаци на подобрение в опазването и възстановяването. Все пак способността на Черно море да се възстановява е близо до критичната си граница и ако тя бъде премината, промените и в биосферата, и в живота на хората, ще станат необратими. Много хора и най-вече живеещите по крайбрежието смятат, че е време за промяна на перспективата в опазването и възстановяването на тази уникална природна система — нашето общо Черно море.

Най-сериозна заплаха за екосистемата на Черно море са замърсяването, свръхуловът на риба и неустойчивото развитие на крайбрежието. В деня на Черно море учените напомнят, че всеки от нас може да помогне за опазването му - като не оставя боклук по плажа и не изхвърля безразборно найлонови торбички, не излива мазнини и опасни химикали в канализацията и пести водата.
Как всеки може да помогне за опазване на Черно море

Пейо Яворов

На днешната дата се навършват 102 години от смъртта на един от най-големите български поети – Пейо Яворов. Поклон!

Заточеници

От заник-слънце озарени,
алеят морски ширини;
в игра стихийна уморени,
почиват яростни вълни...
И кораба се носи леко
с попътни тихи ветрове,
и чезнете в мъгли далеко
вий, родни брегове

И някога за път обратен
едва ли ще удари час:
вода и суша - необятен,
света ще бъде сън за нас!
А Вардар, Дунав и Марица,
Балкана, Странджа и Пирин
ще греят нам - до гроб зарица
сред споменът един.

Рушители на гнет вековен,
продаде ни предател клет;
служители на дълг синовен,
осъди ни врага заклет..
А можехме, родино свидна,
ний можехме с докраен жар
да водим бой - съдба завидна! -
край твоя свят олтар.

Но корабът, уви, не спира;
все по-далеч и по далеч
лети, отнася ни... Простира
нощта крилото си - и веч
едва се мяркат очертани
на тъмномодър небосклон
замислените великани
на чутният Атон.

И ний през сълзи накипели
обръщаме за сетен път
назад, към скъпи нам предели,
угаснал взор - за сетен път
простираме ръце в окови
към нашият изгубен рай...

Горчива скръб сърца ни трови. -
Прощавай, роден край!