Пейо Яворов

На днешната дата се навършват 102 години от смъртта на един от най-големите български поети – Пейо Яворов. Поклон!

Заточеници

От заник-слънце озарени,
алеят морски ширини;
в игра стихийна уморени,
почиват яростни вълни...
И кораба се носи леко
с попътни тихи ветрове,
и чезнете в мъгли далеко
вий, родни брегове

И някога за път обратен
едва ли ще удари час:
вода и суша - необятен,
света ще бъде сън за нас!
А Вардар, Дунав и Марица,
Балкана, Странджа и Пирин
ще греят нам - до гроб зарица
сред споменът един.

Рушители на гнет вековен,
продаде ни предател клет;
служители на дълг синовен,
осъди ни врага заклет..
А можехме, родино свидна,
ний можехме с докраен жар
да водим бой - съдба завидна! -
край твоя свят олтар.

Но корабът, уви, не спира;
все по-далеч и по далеч
лети, отнася ни... Простира
нощта крилото си - и веч
едва се мяркат очертани
на тъмномодър небосклон
замислените великани
на чутният Атон.

И ний през сълзи накипели
обръщаме за сетен път
назад, към скъпи нам предели,
угаснал взор - за сетен път
простираме ръце в окови
към нашият изгубен рай...

Горчива скръб сърца ни трови. -
Прощавай, роден край!

Морето Рос в Антарктида се превърна в най-голямата защитена морска зона в света

С  международно споразумение беше създадена най-голямата защитена морска зона в Южния океан в Антарктида. 

Новосъздаденият морски парк е разположен на над 1,5 милиона квадратни километра в морето Рос в Антарктида. Тези води ще бъдат защитени по силата на сделката между 24 държави и Европейския съюз от търговски риболов в продължение на 35 години.

 Морето Рос и шелфът му съставляват само 2% от Южния океан, но те са дом на 38% от световната популация на пингвините на Адели, 30% от световната популация на антарктически буревестници и около 6% от световната популация на антарктически китове.
 Досие:
Море Рос е голям залив на Южния Океан в Антарктика между Земя Виктория и Земя Мери Бърд. Морето е открито от Джеймс Кларк Рос през 1841 г.
На запад от Море Рос е разположен Остров Рос и намиращият се на него вулкан Еребус, а на изток Остров Рузвелт. Южната част на Море Рос е покрита с леден шелф. Най-южната част му се намира само на около 360 километра от географския южен полюс.

Д-р Стамен Григоров

Един забележителен български лекар и микробиолог!

Д-р Стамен Григоров е роден на 27.10.1878 г. в с. Извор, Трънско. Следва естествени науки в Монпелие и завършва медицина в Женева.
Изследва микрофлората на българското кисело мляко и открива квасната бактерия, по-късно наречена Bacterium bulgaricum Grigoroff (1905 г.). За откритието си получава награда от Женевския университет.
През 1906 г. академичното тяло на Медицинския факултет на Сорбоната приема ръкописа му "Противотуберкулозна ваксина". Григоров е първият учен в света, открил и приложил по време на Първата световна война различни пеницилинови гъбички срещу туберкулозата и холерата.
Д-р Стамен Григоров

Джани Родари

На 23 октомври 1920г. е роден  Джани Родари. Автор е на "Приключенията на Лукчо" (1951г.), "Приказки по телефона" (1961г.), "Граматика на фантазията" и др.

"Продавач на Надежда"

Ако можех да имам едно
магазинче със две полички,
бих продавал... познайте какво?
- Надежда! Надежда за всички.

"Купете! С отстъпка за Вас!
Всеки трябва надежда да има!"
И на всеки бих давал аз,
колкото трябва за трима.

А на тоз, който няма пари
и отвънка само поглежда,
бих му дал, без да плаща дори,
всичката своя надежда.

Продавач на Надежда 

Алфред Нобел

На 21.10.1833г. е роден Aлфред Бернхард Нобел - шведски химик, изобретател, който дарява 1,5 млрд. долара (33 млн. швед. крони) за международен награден фонд за висши научни постижения. Приходите от фонда, по негово желание, се разделят на пет части: за награда за физика; за химия; за медицина и физиология; за литература; за мир. Изричното му желание е да се награждават само приживе кандидати от цял свят, без значение на националността им. От първата година на наградите – 1901 г. до днес обявяването на лауреатите се извършва на 21 октомври (рождената дата на Нобел , а официалната церемония по връчването на наградите – на 10 декември (денят на смъртта на Нобел), едновременно в Стокхолм и Осло. Наградените в дадена област могат да бъдат най-много трима. Единствено наградата за мир може да се присъжда на цели организации. Лауреатите получават Нобелов златен медал, Нобелов диплом и чек.

Алфред Нобел завършва Химическия факултет на Санктпетербургския университет. През 1866 г. смесва нитроглицерина с инфузорна пръст и получава динамита. През 1867 г. получава патент за откритието си и организира производството на динамит. През 1887 г. създава бездимния нитроглицеринов барут, наречен балистит. През 1868 г. заедно с баща си получава златния медал "Летерстед" на шведската академия на науките за използването на нитроглицерина и откриването на динамита. През 1896 г. патентова откритието си "бездимен барут". Депозира в различни държави около 350 сертификата, представящи 150 изобретения. Член е на Кралската шведската академия на науките (1884 г.), на Лондонското кралско дружество и на Дружеството на инженерите в Париж. От 1880 г. е рицар на Нордстейерне орден. Почетен доктор е по философия на университета в Упсала (1893 г.). Кавалер е на Почетния легион. Умира от мозъчен инсулт на 10 декември в Италия.

Димитър Талев

“Такава е човешката душа, понякога като пламъче на свещ и угасва от най-леко подухване, понякога пък не ще я съкруши и най-лютата болка, такова е и човешкото сърце, не престава да тупти, докато има в него макар и само една искрица живот! Такъв е духът човешки, минава през вода и най-силен огън.”
Димитър Талев

Йордан Йовков

"Той дълго стоя на шосето и гледа подир каруцата. Гледаше майката с черния й чумбер, момичето легнало до нея, високият селянин, който крачеше прегърбен и водеше малкото конче, а над тях, между всеки два телеграфни стълба лястовичките се разхвърчаваха, после пак се връщаха и кацаха на жицата.
Замислен, Моканина се върна при овцете си и се залови отново за цървулите, които правеше от нещавена волска кожа. "Бяла лястовичка - мислеше си той. - Има ли я!" Но нещо го подпираше в гърдите, мъчеше го. И като пусна шилото и погледна към небето, той извика

- Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!
И пак се загледа подир каруцата.” - Из разказа „По жицата”