Морето Рос в Антарктида се превърна в най-голямата защитена морска зона в света

С  международно споразумение беше създадена най-голямата защитена морска зона в Южния океан в Антарктида. 

Новосъздаденият морски парк е разположен на над 1,5 милиона квадратни километра в морето Рос в Антарктида. Тези води ще бъдат защитени по силата на сделката между 24 държави и Европейския съюз от търговски риболов в продължение на 35 години.

 Морето Рос и шелфът му съставляват само 2% от Южния океан, но те са дом на 38% от световната популация на пингвините на Адели, 30% от световната популация на антарктически буревестници и около 6% от световната популация на антарктически китове.
 Досие:
Море Рос е голям залив на Южния Океан в Антарктика между Земя Виктория и Земя Мери Бърд. Морето е открито от Джеймс Кларк Рос през 1841 г.
На запад от Море Рос е разположен Остров Рос и намиращият се на него вулкан Еребус, а на изток Остров Рузвелт. Южната част на Море Рос е покрита с леден шелф. Най-южната част му се намира само на около 360 километра от географския южен полюс.

Д-р Стамен Григоров

Един забележителен български лекар и микробиолог!

Д-р Стамен Григоров е роден на 27.10.1878 г. в с. Извор, Трънско. Следва естествени науки в Монпелие и завършва медицина в Женева.
Изследва микрофлората на българското кисело мляко и открива квасната бактерия, по-късно наречена Bacterium bulgaricum Grigoroff (1905 г.). За откритието си получава награда от Женевския университет.
През 1906 г. академичното тяло на Медицинския факултет на Сорбоната приема ръкописа му "Противотуберкулозна ваксина". Григоров е първият учен в света, открил и приложил по време на Първата световна война различни пеницилинови гъбички срещу туберкулозата и холерата.
Д-р Стамен Григоров

Джани Родари

На 23 октомври 1920г. е роден  Джани Родари. Автор е на "Приключенията на Лукчо" (1951г.), "Приказки по телефона" (1961г.), "Граматика на фантазията" и др.

"Продавач на Надежда"

Ако можех да имам едно
магазинче със две полички,
бих продавал... познайте какво?
- Надежда! Надежда за всички.

"Купете! С отстъпка за Вас!
Всеки трябва надежда да има!"
И на всеки бих давал аз,
колкото трябва за трима.

А на тоз, който няма пари
и отвънка само поглежда,
бих му дал, без да плаща дори,
всичката своя надежда.

Продавач на Надежда 

Алфред Нобел

На 21.10.1833г. е роден Aлфред Бернхард Нобел - шведски химик, изобретател, който дарява 1,5 млрд. долара (33 млн. швед. крони) за международен награден фонд за висши научни постижения. Приходите от фонда, по негово желание, се разделят на пет части: за награда за физика; за химия; за медицина и физиология; за литература; за мир. Изричното му желание е да се награждават само приживе кандидати от цял свят, без значение на националността им. От първата година на наградите – 1901 г. до днес обявяването на лауреатите се извършва на 21 октомври (рождената дата на Нобел , а официалната церемония по връчването на наградите – на 10 декември (денят на смъртта на Нобел), едновременно в Стокхолм и Осло. Наградените в дадена област могат да бъдат най-много трима. Единствено наградата за мир може да се присъжда на цели организации. Лауреатите получават Нобелов златен медал, Нобелов диплом и чек.

Алфред Нобел завършва Химическия факултет на Санктпетербургския университет. През 1866 г. смесва нитроглицерина с инфузорна пръст и получава динамита. През 1867 г. получава патент за откритието си и организира производството на динамит. През 1887 г. създава бездимния нитроглицеринов барут, наречен балистит. През 1868 г. заедно с баща си получава златния медал "Летерстед" на шведската академия на науките за използването на нитроглицерина и откриването на динамита. През 1896 г. патентова откритието си "бездимен барут". Депозира в различни държави около 350 сертификата, представящи 150 изобретения. Член е на Кралската шведската академия на науките (1884 г.), на Лондонското кралско дружество и на Дружеството на инженерите в Париж. От 1880 г. е рицар на Нордстейерне орден. Почетен доктор е по философия на университета в Упсала (1893 г.). Кавалер е на Почетния легион. Умира от мозъчен инсулт на 10 декември в Италия.

Димитър Талев

“Такава е човешката душа, понякога като пламъче на свещ и угасва от най-леко подухване, понякога пък не ще я съкруши и най-лютата болка, такова е и човешкото сърце, не престава да тупти, докато има в него макар и само една искрица живот! Такъв е духът човешки, минава през вода и най-силен огън.”
Димитър Талев

Йордан Йовков

"Той дълго стоя на шосето и гледа подир каруцата. Гледаше майката с черния й чумбер, момичето легнало до нея, високият селянин, който крачеше прегърбен и водеше малкото конче, а над тях, между всеки два телеграфни стълба лястовичките се разхвърчаваха, после пак се връщаха и кацаха на жицата.
Замислен, Моканина се върна при овцете си и се залови отново за цървулите, които правеше от нещавена волска кожа. "Бяла лястовичка - мислеше си той. - Има ли я!" Но нещо го подпираше в гърдите, мъчеше го. И като пусна шилото и погледна към небето, той извика

- Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!
И пак се загледа подир каруцата.” - Из разказа „По жицата”

Аз съм учител

АЗ СЪМ УЧИТЕЛ

Джон У. Шлатър

web

Аз съм учител.

Родил съм се в мига, когато от устата на дете е изскочил въпрос.

Аз съм много хора на много места.

Аз съм Сократ, вдъхновяващ младежите на Атина да откриват нови идеи като задават въпроси.

Аз съм Ан Съливан, поставяща тайните на Вселената в протегнатата ръка на Хелън Келър.

Аз съм Езоп и Ханс Кристиан Андерсен, разкриващи истината чрез безбройни истории.

Аз съм Марва Колинс, която се бори за правото на образование на всяко дете.

Аз съм Мари МакКлеод Бътюн, която строи голям колеж за моя народ, където вместо чинове има оранжеви щайги.

Аз съм и Бел Кауфман, борещ се да върви "Нагоре по стълбата, която води надолу".

Имената на онези, които са практикували моята професия, звънят като камбани на славата за човечеството... Букър Т. Уошингтън, Буда, Конфуций, Ралф Уолдо Емерсън, Лио Баскаля, Моисей и Исус.

Аз съм всички онези, чиито имена и лица отдавна са забравени, но чиито уроци и характери винаги ще бъдат помнени заради постиженията на техните ученици.

Аз съм плакал от радост на сватбите на мои бивши ученици, смял съм се щастлив при раждането на техните деца и съм стоял с глава, наведена от скръб и объркване, край гробове, изкопани твърде скоро, за тела твърде, твърде млади.

В продължение на един ден се е налагало да бъда актьор, приятел, сестра и лекар, треньор, търсач на изгубени вещи, банкер, таксиметров шофьор, психолог, заместник родител, продавач, политик и защитник на вярата.

Независимо от картите, диаграмите, формулите, глаголите, разказите и книгите аз наистина нямаше какво да преподавам, защото онова, което трябваше да научат учениците ми, беше да опознаят себе си, а аз знам, че най-трудно е да разбереш кой си.

Аз съм парадокс. Аз говоря най-силно, когато слушам най-внимателно. Най-големият подарък за мен е благодарността на моите ученици.

Материалното богатство не е моя цел, но аз съм търсач на съкровища на пълен работен ден, който проучва нови възможности, в които учениците му да използват своите таланти, и издирва таланти, които понякога лежат дълбоко заровени сред отломките на нечие саморазрушение.

Аз съм най-големият късметлия сред всички, които работят.

На един лекар му е позволено да изведе живота на бял свят в един вълшебен миг.  На мен ми е позволено да се погрижа животът да се ражда отново и отново всеки ден - с нови въпроси, идеи и приятелства.

Един архитект знае, че ако строи грижливо, неговото творение може да просъществува векове. Един учител знае, че ако изгражда с любов и истина, онова, което изгради, ще трае вечно.

Аз съм воин. Всекидневно водя битки срещу надзъртащото насилие, страха, предразсъдъците, невежеството и апатията. Но аз имам велики съюзници: Интелигентността, Любопитството, Родителската подкрепа, Индивидуалността, Творчеството, Вярата, Любовта и Смехът - всички се стичат под моите знамена и с тяхната подкрепа съм непобедим.

А на кого трябва да благодаря за този чудесен живот, който така щастливо ми е отреден, освен на обществото, на родителите. Защото вие сте ми оказали голямата чест да ми се доверите с великия си принос към вечността - вашите деца.

И така, аз имам минало, което е богато на спомени. Имам настояще, което е истинско предизвикателство, пълно с приключения, защото ми е позволено да прекарвам дните си с бъдещето.

Аз съм учител... и всеки ден благодаря на Бога за това.

 Джон У. Шлатър. Из “Пилешка супа за душата”